Решение № 1187 от 29.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1187 гр. Пловдив, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20255300502264 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба от Д. Р. И., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Николова, продължено под № *** по описа на ЧСИ Павлов, рег. № 824, район на действие – ОС - Пловдив против постановление за разноски, обективирано в Призовка да принудително изпълнение изх. № 63263/16,04,2025 г. по посоченото изпълнително дело В ЧАСТТА относно приетите за изпълнение разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., както и В ЧАСТТА относно начислените такси по ТТРЗЧСИ в размер на 384,36 лв.

В жалбата се излагат доводи за недължимост на посочените разноски за адвокатско възнаграждение и начислените такси за изпълнението, тъй като наред с това изпълнително дело взискателят е образувал срещу същия длъжник множество изпълнителни дела, по всяко от което са приети за изпълнение и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и са начислени такси за изпълнителното производство, което по същността си представлява злоупотреба с права от страна на взискателя и на съдебния изпълнител. Въз основа на това от съда се иска да отмени обжалваното постановление в частта за разноските и да 1 приеме, че такива не се дължат от длъжника.

Ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство „ИНТЪРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК 200604885; заявява становище за недопустимост, евентуално - неоснователност на жалбата.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител също изразява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба от15,06,2023 г., предявена от „ИНТЪРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК 200604885; с която е представен основа на изпълнителен лист срещу Д.

Р. И., ЕГН **********. Предмет на изпълнение е парично задължение в размер на 40 лв. С молбата за образуване на изпълнителното производство са представени доказателства взискателят да е извършил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., заплатено за образуване на производството и за процесуално представителство.

С възражение вх. № 05819/26,01,2024 г. длъжникът е представил доказателства за извършено на плащане на сумата по изпълнителния лист и е поискал от съдебния изпълнител да намали приетите за събиране разноски на взискателя. С молба-становище вх. № 07145/01,2024 г. взискателят е заявил съгласие за намаляване на разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение на представителя му до нормативно установения минимален размер, съгласно Наредба № 1/2004 г.

Според разпоредбата на Чл. 10. от Наредба № 1/2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, се формира като сбор от възнаграждението по т. 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; и възнаграждението по т. 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В случая, с оглед размера на изпълняваното задължение, минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.

10 вр. чл. 7 ал. 2 т. 5, вр. пар. 2а. от Наредба № 1/2004 г. , възлиза на 480 лв.

С Разпореждане без посочена дата (вж. л. 40 от първоначално 2 образуваното изпълнително дело), съдебният изпълнител е приел възражението на длъжника за основателно и е намалил приетите за изпълнение разноски на взискателя до посочения минимален размер на възнаграждението – 480 лв.

Предявеното в настоящото производство възражение от длъжника за недължимост на разноските изобщо, е неоснователно. До образуване на изпълнителното производство се е стигнало поради неизпълнение от страна на длъжника на съдебно признато изискуемо вземане на взискателя. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Разноските в случая са намалени до нормативно установения минимум и не са налице основания да се приеме, че същите са недължими.

По изложените съображения обжалваното разпореждане за разноските, инкорпорирано в призовка за принудително изпълнение, следва да се приеме за законосъобразно и жалбата следва да се остави без уважение. Затова съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от Д. Р. И., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Николова, продължено под № *** по описа на ЧСИ Павлов, рег. № 824, район на действие – ОС - Пловдив против постановление за разноски, обективирано в Призовка да принудително изпълнение изх. № 63263/16,04,2025 г. по посоченото изпълнително дело В ЧАСТТА относно приетите за изпълнение разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., както и В ЧАСТТА относно начислените такси по ТТРЗЧСИ в размер на 384,36 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3