Решение № 793 от 13.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 793 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Николай Ст. Метанов

Зорница Гладилова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000829 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Управителя на НЗОК П. С., чрез гл.юрисконсулт И. М. насочена против Решение № 260481/20.07.2022 г., постановено по т.д. № 291/2021 г. по описа на СГС, ТО, с което първоинстанционния съд е уважил предявените при условието на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД , във с вр. чл. 59 ЗЗО и чл.45, ал.1 ЗЗО и по чл.86, ал.1 ЗЗД от «Многопрофилна болница за активно лечение «Национална кардиологична болница»ЕАД /МБАЛ»НКБ»ЕАД/, ЕИК 121663601 за осъждане на Националната здравно осигурителна каса /НЗОК/ да му заплати сумата от общо 48 144 лв. главници, представляваща незаплатена стойност на извършената болнична медицинска дейност на здравноосигурени пациенти по силата на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 2473/22.05.2018 г., сключен с НЗОК, като възложител и МБАЛ“НКБ“ЕАД, като изпълнител, за м.декември 2019 г., сумата от 4 717,41 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 48 144 лв. за периода 01.03.2020 г. – 16.02.2021 г., сумата от 200 лв. – главници, представляваща неплатена стойност на извършени амбулаторни процедури по договор № 22-69696/22.05.2018 г., сключен с НЗОК, като възложител и МБАЛ“НКБ“ЕАД, като изпълнител, за м.декември 2019 г. и сумата от 19,61 лв., представляваща законна лихва върху претендираната главница за периода 01.03.2020 г. – 16.02.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 16.02.2021 г. до окончателното им изплащане.

Със същото решение е бил отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата от 200 лв. за горницата над 19,61 лв. до претендирания такъв от 20,04 лв., като в тази му част следва да се приеме, че решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С оглед оплакванията във въззивната жалба и независимо от поддържаното от въззивника, че обжалва първоинстанционното решение в неговата цялост, въззивната 1 инстанция в решаващият състав приема, че първоинстанционното решение се обжалва от НЗОК само в частите му, с които предявените от въззиваемия-ищец против въззивника осъдителни искове са били уважени.

В частта, с която част от предявените акцесорни искове са отхвърлени, първоинстанционното решение има позитивен по отношение на въззивника характер, поради което и за същия не е налице правен интерес от обжалването му, т.к. крайният резултат за обжалващия е благоприятен.

Няма спор в доктрината и съдебната практика, че правен интерес от обжалване съществува само тогава, когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за страната.

В случая в отхвърлителната му част постановеното първоинстанционно решение е неизгодно за ищеца-въззиваем и негов е правният интерес да го обжалва. След като не е сторил това и за въззивника-ответник не е налице правен интерес от обжалваното му, в тези му части решението се е стабилизирало, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

С това уточнение относно предмета на въззивното производство следва да се посочи, че във въззивната жалба се правят оплаквания за постановяване на обжалваното решение в уважителната му част в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за необоснованост.

Поддържа се, че СГС е интерпретирал едностранно и превратно приобщените по делото доказателства и неправилно приел от фактическа страна, че въззивникът е отказал да заплати, съобразно установеното в нормативната уредба и договорите остойностяването на надлимитните дейности за процесния период, надвишаващи договорените стойности между страните по договорите.

Твърди се, че с отчитането на надлимитните дейности за НЗОК не възниква насрещно задължение да заплати същите, защото те представляват медицински дейности, извън уговорения между страните обем.

Като не е оспорил договорната обвързаност между страните въззивникът поддържа, че императивно условие за заплащане на отчетените медицински дейности е стойностите по отчетно-финансовите документи да не надвишават размера на определените месечни стойности по приложение № 2 към договорите. Поддържа и че НЗОК и БЛС са договорили стойности за закупуване на основния здравен пакет в рамките на бюджета на касата и това са обемите, гарантирани от бюджета на НЗОК, който бюджет не може да заплаща произволен брой медицински дейности. Съответно – договорните клаузи, ограничаващи плащанията за медицински дейности до стойностите, определени в Приложение № 2 към договорите, не нарушават правата на пациентите, в качеството им на здравно осигурени лица.

Оспорва правния извод на съдът, че обвързващите страните по делото договори имат характера на договори за изпълнение и такива в полза на трето лице, като излага и съображения, че дори такава квалификация да се отнесе към тях, то те не са чисто облигационни по смисъла на ЗЗД, а особен вид договори, имащи самостоятелен правен статут, т.к. създадените между страните отношения са между държавен орган, натоварен с властнически правомощия и лечебно заведение. Договорите били резултат от смесен фактически състав, включващ административно-правни и гражданско правни елементи, вкл. решение на НС на НЗОК по отношение плащането на медицинските дейности, надвишаващи стойностите по Приложение № 2 към договора. Възникналите правоотношения били публично-правни, поради което и правилата на ЗЗД могат да намерят приложение, но не пряко, а акцесорно.

Като твърди, че процесните договори са сключени в съответствие с нормативните изисквания, се оспорва изводът на първоинстанционния съд, че претендираните суми се дължат, защото лечебното заведение е изпълнило задълженията си за предостави уговорената болнична медицинска помощ за ЗОЛ, описана в договорите. Поддържа, че в договорите такова задължение, извън стойностите по приложение № 2, не е налице, вкл. съществува изрична клауза, че изпълнителите не могат да фактурират дейности, 2 надвишаващи цитираните месечни стойности.

Оспорва се и другия решаващи извод на СГС – че уговорените в индивидуалните договори клаузи, предвиждащи ограничения за плащане на извършената от изпълнителя дейност, са нищожни, поради противоречие със закона и във връзка с това се твърди, че обема на медицинската помощ е договорен между НЗОК и БЛС н НРД, а правата по чл.2, ал.1, чл.5, т.5 и чл.4, ал.2 ЗЗО са от категорията универсални социални права, което по необходимост налагало държавна намеса, респ. – налагало създаването на финансов механизъм за разпределение на ограничените бюджетни средства за медицински дейности между отделните изпълнители на болнична медицинска помощ по договори с НЗОК. Такъв механизъм именно били правилата по чл.3 и чл.4 от ЗБНЗОК за 2019 г.

Съобразно същият възложителят по процесните договори имал право, но не и задължение да вземе решение относно закупуване на заявени „надлимитни дейности“ в рамките на възстановени неоснователно получени суми или неусвоени стойности за всички изпълнители на болнична медицинска помощ, при уредени в договора ред и критерии за изпълнение на клиничните пътеки.

Освен това в самия ЗБНЗОК била предвидена възможност за заплащане стойността на извършената медицинска дейност, но не ограничено, а нарочно регулирано – в рамките на административно определени обеми.

От друга страна въззиваемият, като лечебно заведение, в качеството си на изпълнител по договора, не бил ограничен и можел да използва и други източници на финансиране, извън средствата, предвидени за изразходване от НЗОК.

По подробно изложени съображения в подкрепа на тези твърдения се поддържа, че претендираните от въззиваемия суми не се дължат.

На отделно основание се твърди, че същите са недължими и защото в случая медицинските дейности не били отчетени по надлежния ред и в нормативните срокове, по арг. от чл.357, ал.12 от НРД за МД за 2018 г.

Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи и е навела подробни такива в подкрепа твърдението й за правилност на обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание съответно чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 59 ЗЗО, чл.45, ал.1 ЗЗО и чл.86, ал.1 ЗЗД от МБАЛ„Национална кардиологична болница“ЕАД против Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че страните са били обвързани от две облигационни правоотношения, основани съответно на Договор № 222473/22.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменян през 2019 г. с общо 22 допълнителни споразумения /подробно посочени/, както и от Договор № 226969/22.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, също допълван през 2019 г. с общо 17 допълнителни споразумения.

По отношение на първия договор се твърди, че клаузата на чл. 19, ал. 1, т. 1 и т. 2 задължавала НЗОК да закупува и заплаща на болницата извършената и отчетена медицинска помощ по клинични пътеки, както и вложените при изпълнението им медицински изделия по списък. Отделно според чл. 40 от договора Надзорният съвет /НС/ на НЗОК утвърждава корекции по стойностите на разходите за болнична медицинска помощ на РЗОК. Тези стойности били оформени като Приложение № 2 към договора и болницата не можела да отчита с финансово-отчетни документи дейности/лекарствени продукти/медицински изделия на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в Приложение № 2. С подписаното допълнително споразумение от 12.12.2019 г. били намалени стойностите, заплащани за този месец на 2 060 065 лв. Намаляването не било договорено между страните, 3 а „разпоредено“ от НЗОК. Ищецът посочил в справката спецификации за извършената, фактурирана и оставяща надлимитна дейност сумата в размер на 48 144 лв, като дейност по клинични пътеки за м.декември 2019 г. НЗОК отказала да заплати посочената сума, като дала указание на ищеца, да не я фактурира за м.декември 2019 г., т.к. надхвърляла стойността по Приложение № 2 към договора.

Въпреки многократните опити на болницата да получи горепосочената сума ответникът отказал да я заплати, като по този начин не заплатила вложения труд по отношение на 26 броя пациенти, за които били налице подробни данни. Т.к. НЗОК не приема ръчно изготвени фактури, а само утвърдени в системата и нямало друг начин, по който ищецът да фактурира и предаде фактура за посочената сума за м.декември 2019 г., тя останала неплатена.

По отношение на втория от договорите - № 22-6969/22.05.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, също се твърди ,че е сключен между страните по делото, а в последствие анексиран последователно с няколко допълнителни споразумения, общо 16 на брой.

За същия в началото на м. януари 2020 г. болницата получила файл с месечните стойности по амбулаторни процедури, които не следва да фактурира за м. декември 2019 г., защото надхвърляли стойностите по Приложение № 2 към договора. Общата сума на същите възлизала в размер на 200 лева, с основание - амбулаторните процедури на 4-ма пациенти. Последната също останала неплатена от страна на ответника, а същата и не можела да бъде фактурирана, пак по причина, че електронната система на НЗОК приемала по електронен път само утвърдените в нея стойности.

С твърдение, че е изпълнил цялата медицинска дейност по лечението на здравноосигурените лица по клинични процедури за м. декември 2019 г., вкл. че същата е надлежно отчетена в ежедневно подадените електронни отчети към НЗОК в системата по реда на сключените договори, ищецът претендира плащане на тази сума, като дължима по втория от договорите. Съобразно клаузите му следвало следва да бъде платена до 30-то число на месеца, следващ отчетния, но това не било сторено от ответника.