Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 170 от 30.03.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно наказателно дело 284/2026
Вид
Определение № 170
Подписан
30.03.2026
В сила
30.03.2026
Състав
Христина Михова, Виолета Магдалинчева, Деница Вълкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 93-96 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 93-96 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 93-96 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 93-96 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 48, ал. 7 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 44 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. София, 30.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михова

Членове:

Деница Вълкова

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно частно наказателно дело № 20268003200284 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 44 НПК.

Образувано е по повод възникнал спор за подсъдност между Окръжен съд-Перник и Софийски градски съд във връзка с н.ч.д. № 742/2025 г. по описа на последния.

Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото, приема за установено следното:

Пред Окръжен съд – Перник, на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС), въз основа на удостоверение към решение за налагане на финансова санкция (глоба) в размер на 143 евро на българския гражданин Н. Р. Н., е било образувано ч.н.д.

№ 31/2025 г.

В удостоверението по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР от 24 февруари 2005 г. на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е посочен последният известен адрес на лицето в гр. ***, ул. „*********“ № 41.

По делото е била изискана и постъпила справка от Национална база данни „Население“ относно засегнатото лице, от която е установено, че неговият настоящ и постоянен адрес се намират в гр. ****, ж.к. „*********“, 1 ул. „*******“ № 8.

С разпореждане от 27.01.2025 г., с мотив, че актуалното местоживеене на лицето е в гр. ****, производството по ч.н.д. № 31/2025 г. на РС-Перник е прекратено, като делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

В Софийски градски съд е било образувано н.ч.д. № 742/2025 г., разпределено на 34-ти наказателен състав.

С разпореждане от 23.03.2026 г. съдията-докладчик е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Приел е, че изпращането на делото по подсъдност на Софийски градски съд е преждевременно, тъй като не са били положени необходимите процесуални усилия за призоваване на лицето на адреса в гр. Перник, посочен в удостоверението по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР, поради което не е изяснено дали този адрес не представлява негово обичайно местопребиваване.

При така изложените данни спорът за подсъдност следва да бъде разрешен в полза на Софийски градски съд по следните съображения:

Съгласно чл. 31 от ЗПИИАКОРНФС компетентен да се произнесе по признаването на решение за финансова санкция е окръжният съд по местоживеенето или обичайното местопребиваване на лицето, а когато се касае за юридическо лице – съдът по седалището, адреса на управление или адреса за кореспонденция на територията на Република България.

Местната подсъдност по специалния закон е уредена с оглед осигуряване на по-бързо установяване на санкционираното лице и гарантиране на възможността за личното му участие в съдебното производство.

Съобразно законодателната воля, релевантни за определяне на подсъдността са „местоживеенето“ или „обичайното местопребиваване“ на засегнатото физическо лице. Съдържанието на тези понятия е разяснено в чл.

93-96 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и в чл. 48, ал. 7 от Кодекса за международното частно право (КМЧП). На основание чл. 37, ал. 1 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, дадените в тези нормативни актове определения са приложими и в производството по признаване и изпълнение в Република България на решения за налагане на финансови санкции, 2 постановени в друга държава – членка на Европейския съюз.

От граматическото и логическото тълкуване на чл. 31 ЗПИИАКОРНФС, както и съобразно съдебната практика – Определение № 31 от 18.02.2014 г. по н.д. № 204/2014 г., НК, І н.о. на ВКС – е видно, че понятията „местоживеене“ и „обичайно местопребиваване“ са равностойни.

Ето защо, преди да прекрати производството с мотив, че справката от база данни „Население“ сочи местоживеене на лицето в гр. София, Окръжен съд – Перник е следвало да прецени дали адресът в гр. ***, посочен в удостоверението по чл. 4 ЗПИИАКОРНФС, не представлява адрес на обичайното местопребиваване на лицето и съответно център на неговите интереси. Съдържанието на понятието „обичайно местопребиваване“ и „център на интереси“ е изяснено в чл. 48, ал. 7 КМЧП, както и в практиката на Съда на Европейския съюз – Решение от 25.10.2011 г. по съединени дела C509/09 и C-161/10, според които това е мястото, където лицето преимуществено живее, упражнява професионална дейност или има особено тясна връзка, без това да е задължително обвързано с регистрация или разрешение за пребиваване.

За да установи дали посоченият в удостоверението адрес в гр. *** представлява обичайно местопребиваване на засегнатото лице, Окръжен съд – Перник е следвало да извърши необходимите процесуални действия по призоваване от този адрес и при установяване, че лицето пребивава там да разгледа и реши делото, независимо от вписаните постоянен и настоящ адрес в гр. ****.

Подкрепа за този извод се съдържа и в разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗПИИАКОРНФС, към която чл. 31 от същия закон препраща. Съгласно последната при образувани в различни съдилища производства по отношение на едно и също лице компетентен е съдът, който първи е образувал делото.

С оглед на изложеното, ВКС приема, че Окръжен съд – Перник е следвало да предприеме всички необходими действия за призоваване на лицето на адреса в гр. *** и едва след това, съобразявайки и данните от Национална база данни „Население“, да прецени собствената си компетентност.

В този смисъл са и: Определение № 101 от 08.11.2017 г. по ч.н.д. № 1070/2017 г. на ІІІ н.о. на ВКС, Определение № 157 от 28.11.2017 г. по ч.н.д. № 1182/2017 3 г., НК, І н.о. на ВКС, Определение № 30 от 13.03.2020 г. по ч.н.д. № 167/2020 г., НК, ІІІ н.о. на ВКС и Определение № 17 от 05.02.2021 г. по ч.н.д. № 82/2021 г., НК, І н.о. на ВКС.

Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА прекратеното н.ч.д. № 742/2025 г. на Софийски градски съд на Окръжен съд - Перник.

Определението е окончателно.

Копие от настоящия съдебен акт да се изпрати на Софийски градски съд за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4