Решение № 24 от 25.09.2023, Районен съд - Ивайловград

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Ив., 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ив. в публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Красимира Анг. Христова като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно наказателно дело № 20235650200045 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Обстоятелства по жалбата:

Производството е образувано по жалба на „НЕК (НЕК) ЕАД – гр.

София, с ЕИК ..........8, представлявана от Изпълнителния директор М.Г., чрез ст. юрисконсулт Е. М. – съгласно пълномощно № П-20/12.05.2022 г., срещу Наказателно постановление (НП) № 80 от 19.06.2023 г., издадено от Директора на Б.Д. „Източнобеломорски район“ (БД ИБР) към Министерство на околната среда и водите (МОСВ), с което на „НЕК ЕАД – гр. София, с ЕИК .......... е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл. 200, ал.1, т.27 от Закона за водите (ЗВ) за твърдяно нарушение по чл. 53, ал.1, вр. чл. 4, т.3 от ЗВ, изразяващо се в „неспазване на определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал.1“.

Обжалва се изцяло наказателното постановление и се моли за неговата отмяна, като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Изтъкват се следните съображения:

На първо място жалбоподателят изтъква, че неспазеният обем касаел само 4 календарни дни от месец февруари 2023 г. При това положение нямало как да е налице изпълнението на фактическия състав на чл. 53 от ЗВ, тъй като графиците на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) били месечни. Ако от БД ИБР са били направили средномесечно изчисление, щяло да е видно, че няма общо (сборно) месечно нарушение. Необоснованият краен извод на БД ИБР, че вследствие отрицателните величини само за 4 дни от 1 месец февруари 2023 г. може ло да се говори за неспазване на графика правел и неправилен самия индивидуален административен акт.

Министърът на ОСВ бил определил „спазване на максимален воден обем и да не надвишават лимита за електропроизводство“. Видно от данните в АУАН № ......./2023 г. и от таблиците в КП N 9 КЖ-043/22.02.2023 г., НЕК ЕАД не бил нарушил нито едно от посочените две допълнителни изисквания и следователно бил спазил всички условия на месечния график на МОСВ за февруари 2023 г. коректно и добросъвестно.

На второ място, жалбоподателят твърди, че през последните 10 години МОСВ, чрез графиците си по чл.53 ЗВ задължава НЕК ЕАД още в края на януари и през целия месец февруари да освобождава значителни обеми в язовирите си от каскада „Арда“, включваща яз. „Кърджали“, яз. „Студен кладенец“ и яз. „Ив.“. Ограничения в обратната посока, при настъпване на маловодие, каквато била зимата на 2023 г., до момента не са правени. На страница 12 от графика за месец февруари 2023 г. за яз. „Ив.“ било записано:

„При наличие на висок приток максималните обеми в язовирите да се сработват чрез ВЕЦ и/или да се изпуска през облекчителни съоръжения.“ Следователно логиката на графика на МОСВ е НАК ЕАД да работи така, че да има възможност при настъпване на висок прилив да не допуска наводнения. Нямало логика да бъдат наказвани за нещо, което дори не им е вменено като задължение по смисъла на чл.53 ЗВ.

На трето място се изтъква, че дори НЕК ЕАД да не е произвел никакво количество електроенергия, то образуването на „лагуна“ (плитчина) пак щяло да бъде факт.п Касаело се за опашката на яз . „Ив.“, където релефът бил равнинен и с малки дълбочини. Сочи се и, че посочените координати на мястото на извършената проверка ( от констативния протокол) не съвпадат с мястото на недвижимия имот.

Моли съда да постанови решение, по силата на което да отмени като неправилно и незаконосъобразно НП № 80 от 19.06.2023 г., издадено от Директора на БД ИБР.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от ст. юрисконсулт К.Н.К. упълномощен от АНО с Пълномощно № П-38/14.06.2022 г.

Административнонаказващият орган – Директор на БД ИБР се представлява от М.Н.Х. – юрисконсулт и Г.Н.К. – ст. юрисконсулт, които оспорват жалбата.

Факти от съдебното следствие:

След като обсъди приетите по делото доказателства, съдът констатира от фактическа страна следното:

На 22.02.2023 г. свидетелите В. П. и Т. К. – гл. експерти в Дирекция „Контрол“ към БД ИБР извършили проверка по сигнал, получен в БД И БР на 21.02.2023г. за спад на водното нивото на яз. „Ив.“, относно останало много голямо количество риба в определени лагуни. Първо проверили вливането на 2 река Арда в опашката на язовир „Ив.“, чрез оглед на място непосредствено под с. Малки воден, общ. Маджарово до с. Б. При огледа на място констатирали „лагуна“ с площ около половин декар. Св. К. пояснява, че „лагуната“ представлява едно пресъхващо дере, което се влива ло в язовира и огромно количество риба вътре в лагуната. Лагуната се била образувала при устието на вливащо се безименно сухо дере в язовира. Водата на самото язовирно езеро на яз. „Ив.“ се намирала на 100 м. от лагуната.

Предвид констатациите след това извършили проверка на място на Предприятие „Язовири и каскади“ към НЕК ЕАД, подрайон „Ив.“ при ХТК „Арда“ на язовирната стена на язовир „Ив.“. На място проследили баланса от 1 до 22 число на месец февруари. Под формата на таблица в Констативния им протокол установили, че в период от 4 дни, в интервала от датите от 07.02.2023 г. до 22.02.2023 г. има ло спад на водното ниво на язовир „Ив.“. Анализирайки данните от баланса на яз. „Ив.“ за периода от 07.02.2023 г. до 13.02.2023 г., приели, че потреблението не е съобразено с постъпващия приток. Това било едно специфично условие, упоменато в графика, че притока който идва от яз. „Студен кладенец “ и река Крумовица, следва да бъде съобразен с режима при работа на ВЕЦ -Ив., да е съобразен с постъпващия в язовира приток.Това условие не било спазено за периода от 07.02.2023 г. до 13.02.2023 г. и се наблюдава ла отрицателна амплитуда, което може би е довело до образуване на тези „лагуни“, образувани в плитчините в селата Малки Воден и Б.

Св. К. пояснява, че НЕК ЕАД не е надвишил максималния обем в язовира от 125.40 млн. общото разрешено количество за целия месец февруари, а не е изпълнил специфичното условие в графика - притока да бъде съобразен с разхода. Това не било съобразено в тези четири дни от месеца и в това се състояло нарушението.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите К. и П., тъй като се потвърждават от другите доказателства по делото.

Правни съображения:

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Родово и местно компетентен да разгледа жалбата е РС – Ив..

АУАН е съставен от компетентен орган, каквато е свидетелката К., на основание Заповед № РД – 03-231/08.09.2022 г. на Директор БД ИБР. АУАН е съставен на 17.05.2023 г., въз основа на Констативен протокол № КЖ043/2023 от 22.02.2023 г. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган по смисъла на на чл. 201, ал. 2 ЗВ, какъвто е Директор на Б.Д..

НП е входирано в НЕК ЕАД на 21.06.2023 г., а жалбата изведена от НЕК на 03.07.2023 г. и е входирана на 04.07.2023 г. в БД ИБР. Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Същата следва да бъде разгледана по същество и съдът да се произнесе 3 по нейната основателност.

Жалбата е основателна.

На първо място, съдът счита, че както в съставения на 17.05.2023 г.

АУАН № ......., така и в издаденото въз основа на него обжалвано НП неправилно са посочени нарушените от наказаното дружество материалноправни разпоредби на ЗВ. Като нарушение и посочен чл. 53, ал.1, вр. чл. 4, т.3 от ЗВ.

Според нормата на чл. 53, ал.1 от ЗВ „начинът на използването на водите на комплексните и значимите язовири по приложение № 1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане“, а според нормата на чл 53, ал.4, т.3 от ЗВ „ С месечните графици се определят специфични условия към титулярите на разрешителни “.

Видно от съдържанието на тези норми, първата от тях регламентира начинът на ползване на водите на посочените в нея язовири, а втората посочва един от показателите, които се определят с тези месечни графици.

Тези норми сами по себе не създават никакви задължения за дружеството – водоползвател, те не предписват никакви действия или въздържане от определени действия от страна на дружеството. Те не посочват някакви правила на поведение и не изискват спазването на определено поведение от страна на наказаното дружество, поради което самостоятелно те не могат да бъдат нарушени.

Настоящият съдебен състав счита, че твърдяното нарушение, описано в АУАН и НП е следвало да се квалифицира като такова по чл. 48, ал.1 т.11 от ЗВ, според която разпоредба „водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да …. изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда“.

Безспорно дружеството – жалбоподател е водоползвател, видно от приложените Разрешително за водоползване № 1123/13.08.2002 г. (изменено и продължено с Решение № 124/07.07.2008 г. на Министър ОСВ, Решение № 96/24.04.2013 г. на Министър ОСВ и Решение № 131/23.08.2018 г. на Министър ОСВ със срок на действие до 13.08.2028 г.) и именно разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ, предписва определени правила на поведение за водоползвателите, като ги задължава да изпълняват условията в издадените им разрешителни и неизпълнението на това тяхно задължение, респ. извършването на действия, които водят до неизпълнение на условията в издаденото разрешително и на показателите в месечните графици следва да се квалифицират като нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ, във връзка със съответната хипотеза на чл. 53, ал.4 от ЗВ. Нито в АУАН обаче, нито в атакуваното НП е посочена нарушената разпоредба на чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ. Ето защо съдът приема, че извършеното нарушение не е правилно квалифицирано.

Освен неправилна квалификация на извършеното нарушение, 4 настоящият съдебен състав счита, че не е приложена правилно и санкционната разпоредба на чл. 200, ал.1, т.27 от ЗВ, която гласи, че се „наказва с глоба, съответно имуществена санкция в р-р от 1500 до 5000 лв, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което:……..надвиши разрешените водни количества от комплексните и значими язовири (предложение 1 –во) или не спази определения максимален обем в графиците по чл. 53, ал. 1 (предложение 2 – ро)“.

Видно от направените констатации по време на проверката, изготвени и в табличен вид в констативния протокол, както и от свидетелските показания, санкционираното дружество е поддържало завирен обем под максимално определения в графика за м. февруари - 125.40 млн куб.м. за целия проследен период, като максималния обем е бил от 123.151 млн. куб.м (07.02.2023 г.) до 106.921 млн. куб.м. (на 15 и 16.02.2023 г.). Доколкото в санкционната разпоредба на чл. 200, ал.1, т.27 (предл. 2-ро), предвидената имуществена санкция е за неспазване на определения „максимален“ (а не какъвто и да е друг) обем, като напр. „минимален“ или „оптимален“, а и такъв не е предвиден и в месечния график, то настоящият съдебен състав, счита, че жалбоподателят е санкциониран за нещо, което не е извършил.

Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските.

И от двете страни претендираното юрисконсултско възнаграждение е в р-р на 80 лв.

На осн. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, съответно Наредбата за заплащането на правната помощ – чл.27е, според който възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. Ето защо съдът, при този изход на спора определя юрисконсултско възнаграждение в полза на „НЕК (НЕК) ЕАД в р-р на 80 лв.