Решение № 260284 от 13.02.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 13.02.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА при секретаря Юлия Асенова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17180 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на настоящото производство са предявени от „Т.Б.А.Б.” ЕАД срещу С.Б.Г.

/с предишни име-на Й.Е.Г./ и Н.Й.Г. кумулативно пасивно субективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност /непротивопоставим спрямо кредитора ищец „Т.Б.А.Б.” ЕАД/ на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 146, съставен по дело № 137/2018 г., сключен между Й.Е.Г. /дарител/ и неговия син Н.Й.Г. /надарен/, по силата на който е прехвърлено правото на собственост върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед

РД-18-33/15.06.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 135,72 кв.м., с адрес гр. София, район Средец, бул. „**********.

В исковата си молба ищецът

„Т.Б.А.Б.“ ЕАД, твърди, че е носител на парично вземане за разноски в общ размер на 721 921,88 лв., присъдени с влезли в сила съдебни актове, както следва: с Решение по гр. дело № 529/2017 г. по описа на САС, било отменено решение по гр. дело № 1446/2014 г. по описа на СГС, ГО, I-4 състав, и били отхвърлени предявени искове от Й. Е. Г. срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като били присъдени в полза на банката разноски в размер на 207 726,68 лв., с определение по гр. дело № 529/2017 г. на САС били присъдени допълнително разноски в размер на 389076,00 лв. и с определение по т. д. № 1159/2018 г. на ВКС – разноски в размер на 125119,20 лв. За посочената сума в полза на ищеца бил издаден изпълнителен лист на 17.12.2018 г., по гр. дело № 1446/2014 г. по описа на СГС, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 998/2018 г. по описа на ЧСИ А.Б.. Ищецът твърди, че след приключване на иското производство по гр. дело № 1446/2014 г. по описа на СГС и влизане в сила на горецитираните съдебни актове, банката имала изискуемо и ликвидно вземане срещу Й. Г. за посочените по- горе разноски. Сочи, че ответникът узнал за това вземане на банката най-късно на 22.11.2018 г., когато депозирал молба за изменение на определението на ВКС в частта му за разноските, която била оставена без уважение с определение от 12.12.2018 г. по горепосоченото дело. След възникване на вземането на банката и след като ответникът узнал за постановеното определение на ВКС, с което исковото производство било приключило, същият предприел действие по смисъла на чл. 135 ЗЗД, което било увреждащо за кредитора – ищец. С договор за дарение на недвижим имот от 27.11.2018 г., обективиран в нотариален акт № 146, том I, рег. № 4197/2018 г., Й. Е.

Г. прихвърлил на сина си Н.Й.Г. следния недвижим имот, а именно Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 135,72 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент на 1 ниво и прилежащите части към него.

Ищецът твърди, че разпоредителната сделка била извършена на 27.11.2018 г., т. е. след приключване на исковото производство с определение от 19.11.2018 г., по което ответникът бил страна, поради което било налице знание, както от страна на длъжника, така и на надареното лице. Поддържа, че в случая била приложима презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тъй като лицето, в полза на което е извършено дарението, било малолетното дете на длъжника, което било представлявано при изповядване на дарението от законния си представител –длъжника Й.Г.. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде обявен за недействителен спрямо него Договора за дарение на процесния имот от 27.11.2018 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците

С.Б.Г. /с предишни имена Й.Е.Г./ и Н. Й.Г. са оспорили предявените искове като неоснователни. На първо място са оспорили активната легитимация на ищеца с възражението, че макар банката да се е снабдила с изпълнителен лист за процесните вземания, последните не били безспорни и същите не били дължими. В тази връзка са поддържали, че първият ответник е депозирал молба за отмяна на влязлото в сила решение на САС, с което били присъдени процесните суми. При това положение вземането на банката не е безспорно и тя нямала качеството на „кредитор“ по предявения Павлов иск. Наред с това се твърди, че самостоятелният обект, предмет на дарението от

27.11.2018 г., оформено с нотариален акт № 146, том I, рег. № 4197/2018 г., представлявал единствено жилище на дарителя и затова бил несеквестируем по силата на чл. 444, т. 7 ГПК, поради което и искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на него не можел да бъде уважен. Също така действията на ответника били продиктувани от изричното искане на неговите родители семейния апартамент да бъде прехвърлен на техния внук – Н.Г.. Поради това ответникът не е целял да увреди своя кредитор, тъй като жилището било дарено по съвсем разлизни причини, нямащи отношение към настоящия правен спор. По изложените съображения ответниците молят да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено решение № 2587/11.12.2017 г., постановено по гр.дело № 529/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, с което е отменено изцяло Решение от 23.11.2015 г., постановено по гр. д. № 1446/2014 г. по описа на СГС, ГО, I-4 състав, като вместо него са отхвърлени предявени от Й. Е. Г. срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума, представялваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от договорно неизпълнение на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД на договор за банков кредит от 27.12.2004 г. и за заплащане на законната мораторна лихва върху главницата, като ответникът Й.Г. е осъден да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сумата от 235 874,58 лв., представляваща разноски пред САС и сумата от 207726,68 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство пред СГС. С определине от

02.03.2018 г.. постановено по гр. дело № 529/2017 г. по описа на САС, 8-ми граждански състав Й.Е.Г. е осъден да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД допълнително сумата от 153201,42 лв. с ДДС, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред САС. С определение № 522 от 19.11.2018 г. по т.д. № 1159/2018 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, не е допуснато касационно обжалване на решение № 2587/11.12.2017 г., постановено по гр.дело № 529/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 8 състав, като Й.Е.Г. е осъден да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД сумата от 125119,20 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

По делото е представен изпълнителен лист, издаден на 14.12.2018 г., по гр. д. № 1446/2014 г. по описа на СГС, видно от който Й.Е.Г. е осъден да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД на основание чл. 78, ал.

1, вр. чл. 273 ГПК присъдените с гореописаните съдебни актове суми, представляващи разноски в производствата пред СГС, САС и ВКС.

Видно от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 146/27.11.2018 г., том

І, рег. № 4197, дело

№ 137/2018 г. на А.Я.-помощник нотариус по заместване на В.Я.нотариус, рег.

№ 318 на НК, Й.Е.Г. е дарил на малолетния си син

Н.Й.Г., представляван от своя баща и законен представител Й. Е.Г. притежавания от него Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със

Заповед РД-18-33/15.06.2010 г. на Изп. директор на АГКК, с площ от 135,72 кв.м., с адрес на имота: гр. София, район Средец, бул. „**********, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент на 1 ниво и прилежащи части: таванско помещение № 4, с площ от 8,13 кв.м.; ½ от избено помещение № 23 с площ от 1,57 кв.м. и 1,227 ид. ч. от общите части на сградата; избено помещение № 24 с площ от 3,13 кв.м.; ½ от таванско помещение № 6 с площ от 3,91 кв.м. и 1,271% ид.ч. от общите части на сградата, който самостоятелен обект представлява съгласно проект за преустройство Апартамент № 24, находящ се на VII надпартерен етаж в жилищна сграда в гр. София, Столична община, район Средец, бул. „********, който обект е обединен в резултат на преустройство от Апартамент № 23, съставляващ самостоятелен обект със стар идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изп. директор на АГКК и Апартамент № 24, съставляващ самостоятелен обект със стар идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на Изп. директор на АГКК. С договора за дарение дарителят си е запазил безвъзмездно, пожизнено право на ползване върху дарения имот.

От представеното удостоверение за раждане, издадено от

Столична община, р-н „Средец“ на 08.09.2016 г., се установява, че Н.Й.Г. е роден на *** г., като негови родители са Ю.И.Ш.- майка и Й.Е.Г.- баща.

С окончателно решение №

60083/02.08.2021 г. по т. д. № 2660/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е отхвърлена подадената от Й.Г. молба за отмяна на решение № 2587/2017 г. по гр. дело № 527/2017 г. на САС, 8 състав, на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК.

По делото е представено удостоверение, издадено от ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ на 27.06.2022 г., видно от което въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.12.2018 г. по гр.д. № 1446/2014 г. на СГС, 4 състав с длъжник Й.Е.Г. /С.Б.Г./ е образувано изпълнително дело № 20188500400998, като дължими са следните суми: неолихвяема сума за разноски в размер на 207726,68 лв.; неолихвяема сума за разноски в размер на 153201,42 лв.; неолихвяема сума за разноски в размер на 125119,20 лв., неолихвяема сума за адвокатски възнаграждения в размер на 720,00 лв.; неолихвяема сума за съдебни разноски пред САС 235874,58 лв.; неолихвяема сума за адвокатски възнаграждения в размер на 4791,00 лв., т. 26 в размер на 21322,39 лв.; неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на

402,00 лв. В забележка е посочено, че по делото е постъпила сума в размер на 34727,41 лв. от публична продажба, като в полза на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е разпределена сума в размер на 31791,49 лв., същата не е преведна, тъй като разпределението не е влязло в сила.

Другите събрани по делото доказателства съдът намира за неотносими, поради което не обсъжда.

При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Искът по чл. 135, ал.

1 ЗЗД е на разположение на всеки кредитор -както на парично, така и на непарично вземане и същият представлява облигационен иск, който е средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него, т. е. накърнява „общото обезпечение на кредитора“ /чл. 133 ЗЗД/.

Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие /увреждащата сделка/ остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т. е. за нестанала/ по отношение на кредитора- ищец, който може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя.

Възникването на предявеното потестативно право се обуславя от пораждането в обективната действителност на следните юридически факти: 1/ ищецът да е носител на твърдените притезателни права, представляващи парични вземания, т.е. трябва да се установи че ищецът е кредитор на ответника – С.Б.Г. /с предишни имена Й.Е.Г./; 2/ да е налице увреждащо кредитора действие, с което обективно да се намалява имуществото на длъжника или да се затруднява удовлетворяването на кредитора и 3/ длъжникът да е знаел за увреждането /тъй като увреждащата сделка е безвъзмездна, за уважаване на Павловия иск е ирелевантно обстоятелството дали и приобретателя по нея е формирал такива представи при нейното сключване - с аргумент от обратното основание от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/.