Решение № 541 от 12.11.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Плевен, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Борислава Ил. Якимова при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно наказателно дело № 20214430201806 по описа за 2021 година Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0938-002564 от 14.09.2021 година на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Плевен, с което на В. Н. БЛ. ЕГН:********** от гр. Плевен, ул.П.Волов №57, вх.А ет.3 ап.7, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмни като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени НП като незасконосъобразно.

Административно наказавщият орган, редовно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което се изпраща преписката до РС-Плевен,се отправя молба процесната жалба да остоне без последствие и се потвръди наложеното с НП наказание.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен 1 срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът като обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбоподателят не оспорва констатациите в Наказателно постановление № 21-0938-002564, издадено на 14.09.2021г. от Началник на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Плевен, а твърди,че то е незаконосъобразно и неправилно . Сочи обстоятелства, които се споделят от Съда , а именно:

В обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление ми е повдигнато следното административно-наказателно обвинение „л.а. Форд Тоурнео Куриер с рег. № ЕН5601КН... не спира на подаден своевременно ясно видим сигнал подаден от униформен служител на Национстното ТОЛ управление сектор „Контрол и правоприлагане” Велико Търново със стоп палка по образец, в качеството му на контролен орган, сигнализиран с отличителна светлоотразителна жилетка и бадж. Водача възприема сигнала гледайки към служителите и не спира на посоченото от служителя на НТУ място. За посоченото нарушение в АУАН е дадена правна квалификация по чл. 103 от ЗДвП.

Изложеното в обстоятелствената част на обвинението е неясно, доколкото не е посочено конкретно името и длъжността на служителя, който конкретно е подал сигнал за спиране, а вместо това е вписано „не спира на подаден своевременно ясновидим сигнал подаден от униформен служител на Националното ТОЛ управление сектор „Контрол и правоприлагане” Велико Търново”, но кой е този служител не става ясно за да се изясни дали действително лицето подало сигнала е служител в Националното ТОЛ управление, дали е определено от Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” това неописано в АУАН и НП лице, като длъжносто лице с контролни функции по смисъла на чл. 167а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗДвП, съответно, че има качеството на контролен орган на Националното ТОЛ управление. Ето защо няма как да се направи и извод дали конкретно подадения сигнал със стоп палка представлява разпореждане на орган за контрол, вменяващо задължение за водача на МПС да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представител на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Доколкото задължението по чл. 103 от ЗДвП се свързва с наличието на надлежно подаден сигнал за спиране, обстоятелството, че в процесния случай не е посочено името на лицето подало сигнал за спиране не може да се обоснове извод, че е подаден от лице което има качеството на длъжностно лице, 2 изпълняващо контролни функции, поради което липсват елементи от обективна страна, които да очертаят състава на административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Дори в един по късен етап и да бъде изяснено кое е лицето подало сигнал за спиране, то неописването му в АУАН и НП нарушава съществено правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице изразяващо се в правото му да научи всички факти от обективна страна очертаващи състава на административното нарушение и да се защитава по тях.

Допуснато е нарушение на императивните разпоредби чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща наказателното постановление са посочени в чл.

57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат. Тези изисквани на закона не са изпълнени и представляват съществено процесуално нарушение.

Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административнонаказателното производство.

Освен това актът е съставен от неочевидец-полицейският служител Светозар К.. Вписаният в него единствен свидетел, също не се сочи да е очевидец, което също е процесуално нарушение. При тези фактически данни Съдът направил извод, че приобщените по делото писмени доказателства и свидетелските показания не установяват по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателката нарушение, като ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. За да направи този извод, съдът отчита факта, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по акта свидетел също не е очевидец, а е само такъв по съставяне на акта.

При това положение съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незоконосъобразно.

По делото е направено искане от адв. СТ. Ж. П. от АК гр. Пловдив за 3 присъждане на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. СТ. Ж. П.

Адвокатска колегия Пловдив е осъществил правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя В.Б. за изготвянето на жалба по реда на чл.

59 ЗАНН и представяне на писмени бележки по делото.

Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. /какъвто е настоящият случай/ е в размер на 300 лева.

Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съдът намира, че ОДМВР – Плевен, представлявана от Директора следва да бъде осъдена да заплати на В. Н. БЛ., ЕГН:********** от гр.Плевен, ул. „Панайот Волов”№57,ет.3, ап.7 сумата от 300,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат СТ.

Ж. П. Адвокатска колегия Пловдив

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ аказателно постановление № 21-0938-002564 от 14.09.2021 година на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Плевен, с което на В. Н. БЛ. ЕГН:********** от гр. Плевен, ул.П.Волов №57, вх.А ет.3 ап.7, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за извършено нарушение по чл.103 от

ЗДвП като

НЕПРАВИЛНО и

4

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен, представлявана от Директора да ЗАПЛАТИ на В. Н. БЛ., ЕГН:********** от гр.Плевен, ул. „Панайот Волов”№57,ет.3, ап.7 сумата от 300,00 лева, представляваща направените от негова страна разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат СТ. Ж. П. Адвокатска колегия Пловдив по НАХД № 1806/2021 година по описа Районен съд Плевен.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5