Решение № 19 от 17.04.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Шумен, 17.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Търговско дело № 20213600900058 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК вр. чл.92,ал.1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от Г. СТ. Г., ЕГН **********, адрес: гр.Шумен, ул.“.... №9, ет.2,ап.3 , съдебен адрес: гр.Шумен, пл.“....“ №1, ет.2, офис 5 – адв.Д.Н.-ШАК срещу „Титан БКС“, ЕИК 127016841, седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул..... №58, представлявано от управителя С.И.Д., съдебен адрес: гр.Варна, ул.“...“ №10, ет.1, ап.60, в която посочва, че на 13.03.2018г. между страните е било сключено споразумение за уреждане на финансовите отношения, които са възникнали между тях въз основа на прекратяване на участието на Г.Г. като съдружник в дружеството (към него момент все още „Титан БКС“ ООД). Съгласно споразумението е следвало Г. да направи нужното за да представи в срок изпълнителни титули (изчерпателно изброени в чл. 3 от споразумението), с които се бил снабдил в хода на водените от негова страна съдебни дела. В хода на водените съдебни дела в негова полза е присъдена общо сумата от 786 080 лв. В изпълнение на чл.1 от споразумението от 13.03.2018г. Г.Г. в срок е предал в „Интернешънъл асет банк“ АД всички изброени в споразумението документи, както е било уговорено и от „Титан БКС“ ЕООД и банката, с която са имали договор за ескроу сметка с условие да им се предадат документите по чл. 3 преди да се извърши плащане към Г. СТ. Г.. В замяна на това „Титан БКС“ ЕООД са заплатили на Г.Г. сумата от 310 000 лева, която е била освободена от страна на банката при представяне в срок на всички документи по чл. 3 от Споразумението от 13.03.2018г. Съгласно чл. 8 и чл. 9 от Споразумението от 13.03.2018г. освен задължението за изплащане на сумата от 310 000 лв. дружеството е имало и задължение в срок от 7 дни да заплати всички разноски, ако са налице такива, по водените от Г.Г. две изпълнителни дела (и.д.№ 66/2016г. на ЧСИ Д.З. и и.д.№ 9/2015г. на ЧСИ Г.К.. Разноски са били налице по и.д.№9/2015г. на ЧСИ Г.К. Същите, на основание чл. 8 от споразумението, е следвало да се заплатят от „Титан БКС“ ЕООД в рамките 1 на 7 дни след подписване на споразумението. Това обаче не се е случило в срока посочен в чл.8 от споразумението. На 20.04.2018г. е било изпратено електронно съобщение, с което на „Титан БКС“ ЕООД е било изпратено удостоверение от ЧСИ Г.К.с размера на сумата, която се е дължала като такси към него и която сума е следвало да бъде заплатена от страна на „Титан БКС“ ЕООД. В това електронно писмо изрично е напомнено на „Титан БКС“ ЕООД, че следва да изпълнят и това свое задължение. Въпреки знанието на дружеството за наличието на това задължение и за размера му, в срока по чл.

8 от споразумението, не са били предприети никакви действия по заплащане на висящите по и.д.№ 9/2015 на ЧСИ Г.К.разноски. С това си бездействие „Титан БКС“ ЕООД е нарушило клаузата на чл. 8 от споразумението между дружеството и Г.Г.. От текста на чл. 8 е видно, че заплащането на разноските е следвало да стане в срок от 7 дни от подписване на споразумението. В споразумението страните са се съгласили в чл. 11, че „е случай, че дружеството наруши споразумението по какъвто и да било начин същото дължи на Г. СТ. Г. неустойка в размер на 310 000 лв“ . Видно от приложеното към тази искова молба удостоверение с изх.№ 4255/21.03.2019г., издадено то ЧСИ Г.К. рег. N 924 в КЧСИ, към 21.03.2019г. (една година след деня, до който Титан БКС ЕООД е следвало да изпълнят задължението си по чл. 8 от споразумението) по и.д. № 9/2015г. на ЧСИ Г.К.все още са налице незаплатени от страна на „Титан БКС“ ЕООД такси. Същите такси са били заплатени на ЧСИ Костов едва на 22.05.2019г. - повече от година след крайната дата за заплащането им и отново не е заплатена цялата сума на таксите към ЧСИ Г.К.Предвид горното счита, че е настъпила хипотезата на чл. 11 от споразумението, а именно, че споразумението е било нарушено по отношение на чл. 8 от страна на „Титан БКС“ ЕООД, което е „нарушение по какъвто и да било начин“ на споразумението. Нещо повече, не е изпълнен точно и чл. 9 от споразумението - на Г.Г. не е предоставено и доказателство за искане от страна на „Титан БКС“ ЕООД за прекратяване на всички наказателни производства срещу него, провокирани по жалба на дружеството.

От тук следва, че на основание чл. 11 от споразумението дружеството дължи на Г. СТ. Г. неустойка в размер на 310 000 лв. Отчитайки частичното изпълнение по споразумението от 13.03.2018г. на 05.03.2021г. от страна на Г.

СТ. Г. в Районен съд - Шумен е било входирано заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение само за част от дължимата като неустойка сума, а именно 150 000 лв. като не са търсени и лихви. Към това заявление са били приложени документи, доказващи частичното неизпълнение от страна на „Титан БКС“ ЕООД както и възникването на предпоставките за реализиране на наказателната функция на уговорените неустойки в чл. 11.

Приложено е било и нотариално завереното споразумение от 13.03.2018г.

След разглеждане на заявлението и преценка на вероятността и основателността на претенцията Районен съд - Шумен е издал заповед за незабавно изпълнение № 48 от 08.03.2021г. както и изпълнителен лист № 7 от 08.03.2021г. На 19.04.2021г. получил съобщение по ч.гр.д. № 650/2021г. по описа на Районен съд - Шумен, за подадено възражение от страна на „Титан БКС“ ЕООД. Предвид този факт с настоящата искова молба и в срока по чл.

415, ал. 4 от ГПК, предявяваме установителен иск за претендираното от нас частично вземане за наказателни неустойки в размер на 150 000 лв., които се дължат по силата на чл. 11 от Споразумението от 13.03.2018г., сключено между Г. СТ. Г. и „Титан БКС“ ЕООД. Предвид горното, моли, да бъде признато за установено, че „Титан БКС“ ЕООД дължи на Г. СТ. Г., сумата от 2

150 000 лв. (сто и петдесет хиляди лева), която представлява част от наказателна неустойка по Споразумение от 13.03.2018г., сключено между „Титан БКС“ ЕООД и Г. СТ. Г. и се дължи за това, че „Титан БКС“ ЕООД са нарушили чл. 8 от Споразумението от 13.03.2018п като не са заплатили в срок от 7 дни от подписване на Споразумението разноските по и.д. № 9/2015г. по описа на ЧСИ Г.К. с № 924 в КЧСИ. Претендира разноски.

В представения по реда на чл.367,ал.1 от ГПКотговор, ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че при издаване на заповед за изпълнение, Районен съд - Шумен не е извършил вменените му по чл.418, ал.2 от ГПК задължения, а именно дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.

Проверката, която съдът извършва, обхваща включително проверка дали уговорената неустоечна клауза е нищожна, респективно има ли годно за изпълнение основание. Доколкото настоящото производство има за цел да установи дали вземането съществува, прави възражение за нищожност на така уговорена между страните неустоечна клауза. Същата противоречи на добрите нрави, доколкото съгласно трайно установената практика на ВКС, неустойката е нищожна поради противоречие с морала, тогава когато размерът на неустойката надвишава стойността на вредите (а в конкретния случай такива не са настъпили и ищцовата страна не е претърпяла такива) .

Претендираната неустойка е нищожна и предвид факта, че същата излиза извън присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и противоречи на принципа на справедливостта, доколкото така уговореният размер има за цел единствено и само да обогати ищцовата страна. Дори и да се приеме, че има забавено забавено изпълнение, което не е така, то размерът на дължимите такси към съдебния изпълнител, по твърдение на ищеца, са в размер на 5843.99 лв., а клаузата, на която ищецът основава претенцията си, а именно чл.11 от споразумението, предвижда сума, която надхвърля с над 50 пъти размера на дължимите такси към ЧСИ. Неустойката може да бъде уговаряна за различни форми на неизпълнение - компенсаторна неустойка, която се дължи при пълно неизпълнение, мораторна неустойка — неустойка да забавено изпълнение, неустойка за лошо изпълнение и др. В конкретния случай чл.11 от сключеното между страните споразумение от 13.03.2018 г. не дефинира каква неустойка се дължи, съответно дали същата е дължима при неизпълнение, забавено изпълнение и/ или за лошо изпълнение. Доколкото съгласно задължителните указания, дадени в т.4а от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК следва да се издава за акцесорни вземания, каквото е и неустойката, за обезщетение на вредите от неизпълнение на главното вземане, само когато акцесорните претенции са определени по основание и определени или определяеми по размер в самия документ по чл. 417 от ГПК, а в конкретния случай клаузата за неустойка не предвижда санкция при забавено изпълнение. От текста на чл.11 от Споразумението не може да се направи преценка какъв е вида на уговорената клауза за неустойка, както и не е съобразил съотношението между размера на неустойката и очакваните вреди от неизпълнението. Нещо повече в конкретния случай не са настъпили никакви вреди за ищеца, а задължението е погасено, макар и с твърдяното от ищцовата страна закъснение във времето.

Логическото и граматическото тълкуване на договорните клаузи, на които се позовава ищецът, навеждат, че нищожната клауза за неустойка е уговорена като такава за пълно неизпълнение на задължението, а не за забавено 3 изпълнение. В никой от представените документи с нотариална заверка на подписите не е удостоверено нито за какъв период се дължат съответните неустойка, нито за какъв вид неизпълнение, за да може изобщо да се направи предположение, че страните са имали за цел да уговорят неустойка за забава.

Видно от представената с исковата молба електронна кореспонденция, страните са се съгласили постъпилите по образуваните изпълнителни дела суми да послужат за погасяване на всички такси и разноски по тях, в този смисъл е и чл.8 от сключеното между страните споразумение. Дали обаче от постъпилите суми по образуваните изпълнителни дела ще бъдат удържани съответните такси и разноски зависи само и единствено от взискателя и от съдебния изпълнител, който изготвя разпределение на постъпилите суми след искане на взискателя - в случая ищецът в настоящото производство Г. СТ. Г..

Без съдействието на кредитора, ищецът в настоящото производство, такова прихващане не би могло да бъде извършено. Не на последно място, посочената клауза няма наказателна функция, защото не е съобразено и с тежестта на нарушението - в конкретния случай размер на дължимите такси към ЧСИ са в размер на 5843.99 лв., а клаузата а на която ищецът основава претенцията си - чл.11 от споразумението, предвижда сума която надхвърля с над 50 пъти размера на дължимите такси към ЧСИ. Дори и да се приеме, че клаузата не е нищожна, счита, че следва да се търси действителната воля на страните, съответно отделните негови клаузи да бъдат тъчкувания в общия му дух. Видно от чл.12 на същото споразумение регщпрочна неустоечната клуза е уговорена за пълно неизпълнение. В конкретния случай обаче, дори и да се приеме, че има забавено изпълнение, същото е настъпило и са погасени всички такси и разноски, дължими към съдебния изпълнител, което забавено изпълнение не може да се приравни на пълно неизпълнение. В условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме уговорената клауза за неустойка за нищожна, прави възражение и искане на намаляване на размера на неустойката поради изпълнение на задължението. В конкретния случай, освен че не е уговорена неустойка за забава, т е. искът се явява неоснователен дори само на това основание, ако съдът все пак приеме, че неустоечната клауза обхваща и забавено изпълнение, то търсената неустойка следва да бъде намалена по размер поради приетото изпълнение от страна на кредитора.

Следва да се има предвид, че ограничението на чл.309 от ТЗ не се прилага тогава, когато се иска намаляване на неустойката при неточно изпълнено задължение, както и когато неустоечната клауза има фиксирана сума, която обаче кумулира в себе си неизпълнение на различни задължения по сключен договор или споразумение. Не на последно място, въведените в исковата молба твърдения досежно неизпълнение на задължението за представяне на доказателства за прекратяване на всички наказателни производства срещу Г.