Присъда № 4 от 16.09.2025, Районен съд - Чепеларе

МОТИВИ към Присъда № 4 от 16.09.2025 год. по НОХД №76/2025 год. на ЧлРС Районна прокуратура - Смолян е внесла обвинителен акт срещу В. В. М., ЕГН ********** от гр.С., за това, че за времето от 22.06.2024 г. до 24.06.2024 г., в гр. Чепеларе, обл.Смолянска, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез обява в интернет приложението „Фейсбук“ (от профил „Н. И.“) за отпускане на кредити и чрез кореспонденция по „Месинджър“ и по телефон, възбудил у А. М. Ч. от с.А., общ.З., обл.С., заблуждение, че ще й бъде отпуснат кредит от 10 000 лева, като за целта следва първо да внесе първоначални вноска от 150 лева, преведени от нея по посочена от него сметка в „Изи пей“АД на името на Н. Х. В., и с това й причинил имотна вреда в размер на 150 лева и случаят е маловажен - престъпление по чл. 209, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП - Смолян поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия В. М. и моли съда да го признае за виновен в извършване на престъплението по посочената правна квалификация. При индивидуализация на наказанието предлага, съдът да му определи наказание "лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, който да бъде редуциран с една трета, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие, което наказание да се изтърпи при първоначален общ режим.

Защитникът на подсъдимия адв.С. Ч. поддържа изложеното становище от прокурора, като не възразява да се наложи предложеното от държавното обвинение наказание по вид и размер, което счита за справедливо. Моли при наличие на предпоставките за групиране на наложеното наказание с други предходни наказания, съдът да се произнесе по реда на чл.25 НК.

Подсъдимият В. В. М. се явява лично в съдебно заседание, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, изразява съжаление за извършеното и моли да му бъде наложено по-леко наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият В. В. М., роден на ****** г. в гр. С., ****************************, с постоянен адрес: гр. С., ул. „************“ №**, ет.**, ап.**, в момента изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Белене, ЕГН **********.

Към месец юни 2024 г. свид. А. М. Ч. живяла в гр.Ч., обл.С., а от 25.07.2024 г. се преместила в с.А., общ.З., обл.С., заедно с двете си *******деца, за които полагала грижи сама. Когато живяла в гр.Ч. тя изпитвала финансови затруднения, като поради нужда от пари започнала да разглежда обяви в интернет за отпускане на кредит онлайн. На 22.06.2024 г. св.Ч. попаднала на обява във „Фейсбук“, в профил „Н.И.“, касаеща отпускане на бързи кредити.

Приемайки обявата като подходяща за нея тя започнала кореспонденция чрез приложението „Месинджър“ (в писмен вид, чрез съобщения и аудиоразговори) с посочения профил “Н.

И.“), като заявила желанието си да получи кредит в размер на 10000 лв. Св.Ч. била попитана къде работи и като каква, при което тя отговорила, че е кредитен консултант към „*******“.

Тогава й бил зададен въпроса защо не вземе оттам кредит, на което тя отговорила, че не отговаря на изискванията за отпускане на кредит, а и обяснила, че работи от два-три месеца, а за отпускането на кредит трябвало да има стаж поне шест месеца. Освен това св.Ч. обяснила, че иска да вземе кредит от тях, тъй като нямало изискване за доказване на доход нещо, което било посочено в обявата. Малко след като обяснила за причината да иска кредита по публикуваната обява, от същия профил, по „Месинджър“, с нея се свързало лице, което на по-късен етап св.Ч. разбрала, че се казва „В.“ и безспорно е установено, че това е подс.В. М.. Същият й обяснил, че ако има поръчител няма да плаща „първоначалната вноска“ за отпускането на кредита от 10000 лв., а ако няма поръчител ще трябва да внесе 1

„първоначална вноска“ от 150 лв., което било условие за отпускане на кредита. Това условие на момента се сторило странно на Ч., тъй като не била чувала за „първоначална вноска“ като условие за отпускане на кредит, но се съгласила да приведе исканата сума от 150 лв., за да й бъде отпуснат кредита. Подсъдимият й казал, че тези 150 лв. трябва да ги преведе чрез „EasyPay“, като същия държал лично да говори със служителката на касата на „EasyPay“, за да не може св.Ч. да разбере името на лицето, на което да изпрати парите. Когато отишла в „EasyPay“, св.Ч. заявила на подсъдимия, че няма да преведе сумата от 150 лв., ако не й бъдат дадени данните на лицето, на което ще ги превежда. Тогава той дал данните на лицето, на което да преведе сумата от 150 лв. – Н. Х. В. с ЕГН: **********, телефон ***********.

Св.Ч. се съгласила да изпрати сумата от 150 лв. на посоченото лице, като превела същата на 24.06.2024 г. от офиса на „EasyPay“, намиращ се в гр.Чепеларе, на централния площад.

Подсъдимия й казал, че половин час след превеждането на сумата („първоначалната вноска“), ще й бъде отпуснат целия размер на кредита - 10000 лв. След половин час от превеждане на сумата от 150 лв. нямало отпуснат кредит (който също трябвало да бъде преведен чрез „EasyPay“). Тогава св.Ч. отново започнала кореспонденция с подсъдимия (чрез мобилното приложение „Месинджър“), питайки го защо не се превежда сумата по кредита, за което й било отговорено, че е одобрена за кредита и е въпрос на време да го получи. Същият я убеждавал да чака отпускането на кредита по „EasyPay“, но до края на работното време на офиса на „EasyPay“ в гр.Чепеларе не била получена сумата по обещания кредит. Кореспонденцията на св.Ч. с профила „Н.И.“ продължила и на следващия ден, като при това била убеждавана, че има забавяне и ще си получи парите, но това така и не се случило. След като нямало постъпила сума по кредита й до края на работния ден на 25.05.2024 г., св.Ч. решила да се свърже по телефона с лицето посочено като получател на въпросните 150 лв., за да го попита дали е наясно със ситуацията. Св.Н. В. в разговора й обяснил, че не знаел за какво става въпрос. След като св.Ч. му обяснила за случая, св.В. й казал, че е услужил с данните си на приятел, когото назовал само по малко име - „В.“, за да може същия да получи сума от 150 лв. Тогава св.В. й казал телефонния номер на подсъдимия - *********, на който тя звъняла, но не й било отговорено. На 26.06.2024 г. св.Ч. отново се свързала със св.В. и му казала, че ще сигнализира в полицията за случващото се, тъй като на негово име превела парите, като поискала да й бъдат върнати. Св.В. й заявил, че няма да й върне сумата от 150 лв., тъй като тази сума получил В.. След този разговор св.Ч. подала сигнал в РУ-гр.Чепеларе (като предоставила телефонните номера на „Н.“ и „В.“, копие на разписката за направения от нея превод и снимков материал на кореспонденцията й с посочения профил - „Н.И.“).

В хода на разследването е установено, че профила „Н И.“ във „Фейсбук“ е създаден и ползван от подс.В. М., с когото св.Ч. водила кореспонденцията чрез приложението „Месинджър“. Подс. В. М. потвърдил, че е получил парите в размер на 150 лв., за което въвел в заблуждение св.Ч., че са за „първоначална вноска“ по кредит, който ще й бъде отпуснат. Безспорно е установено, че сумата в размер на 150 лв. е преведена на името на св.Н. Х. В. чрез „EasyPay“, а същия я предал на приятеля му - подс.В. М. веднага след като я получил. Последният не е регистриран като кредитна институция, а и няма възможност в лично качество да отпуска кредити (поради липса на парични средства). До приключване на разследването, подсъдимият не възстановил сумата от 150 лева св.Ч., въпреки изразеното в хода на разследването желание от негова страна.

Така възприетата от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и от направеното от страна, на подсъдимия М. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които съдът прие, че са в унисон и постанови, че ще ги използва при постановяване на присъдата по реда на чл.372, ал.4 от НПК и с оглед задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС.

2

Свидетелските показания и писмените доказателства, формиращи доказателствената съвкупност по делото, са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо др., кореспондиращи се и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Обсъдени поотделно и в съвкупност, те установяват по категоричен и безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, от тук и убедително подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия.

Ето защо, съдът ползва последното за изграждане фактическите си изводи при постановяване на присъдата.

Въз основа на така приетите фактически положения следва да се заключи, че от обективна и субективна страна подсъдимият В. В. М. е осъществил състава на престъплението по чл.209, ал.3 вр. с ал.1 от НК.

Измамата е престъпление, което засяга обществените интереси, свързани със свободното формиране на воля за разпореждане с движимо или недвижимо имущество на собственика на последното. Изпълнителното деяние се изразява във възбуждане или поддържане на заблуждение, т.е създаването на невярна представа у адресата на измамата и затвърждаването на същата, относно обстоятелства, съобразно които последният прави имуществено разпореждане, вследствие на което се стига до имотна вреда за заблудения, представляваща невъзстановим разход. Предвидена е и специална цел у дееца, а именно да набави за себе си или за другиго имотна облага.

От обективна страна, за времето от 22.06.2024 г. до 24.06.2024 г., в гр. Ч., обл.С., подс. М. с цел да набави за себе си имотна облага, чрез обява в интернет приложението „Фейсбук“ (от профил „Н. И.“) за отпускане на кредити и чрез кореспонденция по „Месинджър“ и по телефон, възбудил у А. М. Ч. от с.А., общ.З., обл. С., заблуждение, че ще й бъде отпуснат кредит от 10 000 лева, като с това й причинил имотна вреда в размер на 150 лева.

Подс. М. е установил и поддържал контакт със свид.Ч. по интернет и чрез телефонни разговори, като е формирал неверни представи у пострадалата, въвеждайки я в заблуждение, че ще й бъде отпуснат кредит в искания размер, като за целта следвало първо да внесе първоначална вноска от 150 лева. В резултат на това А. Ч. се разпоредила със свои парични средства в полза на М..

Подс. М. не е имал изначално намерение да изпълни обещанието си и да отпусне на пострадалата искания от нея кредит, като единствената му цел е била да се облагодетелства от деянието. Подсъдимият не е регистриран като кредитна институция, а и поради липса на финансови възможности е нямал възможност лично да отпуска кредити. След получаване на сумата подс. М. спрял комуникацията и по никакъв начин не правил опит да изпълни договореното или да върне получената сума.

Деянието е довършено с плащането на посочената сума от Ч., като плащането е извършено в гр.Ч..

Случаят е маловажен предвид изключително ниския размер на причинената вреда (далеч под размера на една минимална работна заплата), което обуславя ниска обществена опасност на деянието, поради което би могло да се приеме, че извършеното от подс.М. е с незначителни вредни последици и представлява по-ниска обществена опасност съгласно изискването на чл.93, т.9 от НК.

От субективна страна подс.М. е извършил деянието с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици.

За престъплението по чл.209, ал.3 във вр. с ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или пробация. При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът съобрази предвидените по съответната разпоредба от НК вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществената опасност на дееца и на деянието, взе предвид индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и всички 3 останали такива, относими към определяне на наказанието съобразно изискванията на чл. 36 от НК досежно целите на наказанието. При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното признание на вината, изразеното съжаление, както и заявената готовност в съдебно заседание да възстанови причинената вреда на пострадалата, а като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчете обремененото съдебно минало, свързано с извършени множество измами на различни лица, за които в момента търпи наказание лишаване от свобода. Последното обстоятелство сочи, на завишена обществена опасност на подсъдимия, поради което съдът счита, че следва да наложи по-тежкото наказание измежду двете алтернативно посочени в закона, а именно лишаване от свобода. Предвид приключването на наказателното производство по особения процесуален ред на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК - диференцирана процедура на глава ХХVII НПК, обвързван от императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, съдът определи следващото се на подсъдимия В. В. М. наказание, при условията на чл.58а НК, във вр. чл.54 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо, съблюдавайки целите на наказанието /генералната и частната превенция/, които законодателят е установил в разпоредбата на чл.36 от НК настоящият съдебен състав счита, че справедливото наказание, което следва да се наложи на подсъдимия В. В. М. е "лишаване от свобода" за срок от девет месеца. Така определеното на подсъдимия наказание, на основание чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали с 1/3, т. е. с три месеца /спрямо цялото/, в резултат на което като окончателно наказание наложи на подсъдимия В. В. М. наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, което на основание чл. 57, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим.