Решение № 602 от 14.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Пазарджик, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220100493 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от И. П. С., с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик срещу И. Ц. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., общ. Х., ул. „*****, с искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12,50 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи стойността на предоставената на 05.12.2024 г. от ищеца на ответника 1 брой фонокарта, която не му е върната, както и сумата от 3000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени чувство на безсилие, тревожност, изолация, безсъние, емоционално напрежение, настъпили в резултат невръщането на фонокартата от страна на ответника, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 23233/22.08.2025 г., се излагат обстоятелства, че на 05.12.2024 г. ищецът дал на ответника 1 брой фонокарта от 100 импулса с уговорката да му я върне на 07.12.2024 г., но ответникът го излъгал и не му върнал картата.

В резултат на това ищецът претърпял имуществени вреди в размер на стойността на предоставената на 05.12.2024 г. 1 бр. фонокарта от 100 импулса на ответника И. Ц. И..

На следващо място се твърди, че в резултат на това, че ответникът не е върнал на ищеца на уговорената дата фонокартата, ищецът И. П. С. е бил лишен от възможността да осъществи телефонна връзка със своето семейство и близки. Последиците от това били, че той преживял дълбоки емоционални травми, тъй като в условията на лишаване от свобода, където се намира ищецът, комуникацията с близките била единствената връзка със света извън затвора. Невъзможността да се свърже със семейството и близките предизвикала у ищеца сериозни душевни страдания, ядосал се е и получил силно главоболие. Изпитвал също чувство на безсилие, тревожност и изолация при липсата на яснота кога отново ще има възможност да се обади. Освен това получил и наказание след като подал жалба до 1

Началника на Затвора и вместо да получи съдействие и да се потърси отговорност от ответника И. Ц. И. за неправомерното задържане на фонокартата, и двамата били наказани.

Това породило допълнително и остро усещане за несправедлИ.ст и унижение у ищеца. За ищеца като човек, намиращ се в затвор, където контактът с външния свят е силно ограничен, подобна загуба на възможност за комуникация не била просто неудобство, а се е оказала жестоко лишение и се е отразила тежко върху психиката му. Същият преживял безсънни нощи, силно напрежение и емоционален срив, породен от тревогата дали с близките му всичко е наред.

В допълнителна молба с вх. № 906/13.01.2026 г. уточнява, че предаването на процесната вещ – един брой фонокарта от 100 импулса е осъществено въз основа на постигнато съгласие между страните, при което вещта е предоставена на ответника за временно ползване с уговорка за нейното връщане на определена дата. Сочи, че вещта е била предадена от ищеца на ответника на 05.12.2024 г. с уговорка за връщане на 07.12.2024 г., като ответникът е приел вещта, но не е изпълнил задължението си да я върне в уговорения срок. Именно това неизпълнение е довело до настъпването на претендираните имуществени и неимуществени вреди.

В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично. Моли съдът да уважи исковите претенции.

В срока по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответната страна не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

В хода на производството е разпитан в качеството на свидетел на ищцовата страна А.

П. Л.. От показанията му се установява, че с ищеца се познават във връзка с това, че са били настанени в една кИ. в Затвора гр. Пазарджик. Обитавали са едно и също помещение до лятото на 2025 г. Свидетелят не е присъствал на предаване на фонокартата. Ответникът се похвалил на свидетеля, че ищецът му е дал фонокарта, за да говори. Това се е случило през декември месец 2024 г., преди Коледа. Ответникът казал, че фонокартата е чисто нова и има 100 импулса. Свидетелят не знае какво са се разбирали точно ищецът и ответникът и какво е станало, но са имали много разправии помежду си във връзка с тази фонокарта. Ищецът и ответникът били наказани заради това, че лишените от свобода нямали право да си дават вещи един на друг. Впоследствие ответникът посочвал на ищеца дати, на които ще му върне картата, казал също, че ще купи от лавката нова фонокарта, която да му върне, но това така и не се случило. Тези обстоятелства възпрепятствали ищеца да осъществи телефонни разговори с близките си по празниците. Това го карало да се чувства зле, поради което свидетелят в началото на 2026 г. услужил на ищеца с негова карта, за да се чуе със семейството си. Ищецът се притеснявал за майка си и за сина си. Посочва, че стойността на сумата, за която е закупена фонокартата, е 12,50 лева.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Л. като логични, последователни и обективни.

2

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Районен съд Пазарджик е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, предл. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 243 от ЗЗД за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение.

Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за послужване е неформален. Сключването му не е подчинено на изискване за форма за действителност и може да бъде осъществено и чрез конклудентни действия, стига те недвусмислено да сочат волята на съконтрахентите за обвързването им с този договор. Следователно, за да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне на уговорения срок или след уговореното ползване. С оглед реалния характер на договора за заем за послужване, е необходимо и въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена /Решение № 50046/27.02.2023 г. по гр. д. № 3024/2022 г. по описа на ВКС/.

След анализ на събраните по настоящото дело гласни доказателства, съдът приема, че от тези доказателства не се установява твърдяното заемно правоотношение. Доказателствата установяват по един безспорен начин, че през м. декември 2024 г. ищецът е притежавал фонокарта със 100 импулса, закупена на стойност 12,50 лева. Също така съдът приема за установено, че тази фонокарта е била предадена на ответника.

За да се докаже обаче наличието на договор за заем следва да са налице доказателства за постигнато съгласие за такава сделка с насрещната страна и реално предаване на вещта, предмет на договора, тъй като договорът за заем е реален договор, като се счита сключен когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем определена вещ. В случай когато предаването на вещта е установено, но липсват други данни на какво основание е направено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор. В тази връзка установяването на обстоятелството, че дадена вещ е предадена, не освобождава ищеца от задължението да проведе доказване на основанието, на което е предадена.

Не съществува законова презумпция, която да замести доказване на основанието, на което вещта е предадена. Предвид, че ищецът е този, който твърди, че това основание е договор за заем, в негова тежест е да установи в процеса, че процесната вещ е дадена като заем за послужване, предадена е на ответника и той я е приел като заем. Наред с това следва да докаже и другите елементи от фактическия състав на договора за заем за послужване поето насрещно задължение за връщане на вещта от ответника и други условия на договора, ако има такива - срок на връщане, възнаграждение за ползване /ако има уговорено/ и пр.

В случая о т доказателствата по делото не се установява по един категоричен начин 3 процесната движима вещ да е била предадена на ответника като заем за послужване – за да я ползва и да я върне. Разпитаният в хода на производството свидетел не е присъствал на предаване на вещта и от показанията му не се установява съдържанието на постигнатите между страните уговорки по повод предаването й. Напротив свидетелят заявява, че не знае какво са се разбирали страните. От показанията му се установява фактът на предаване на вещта в държанието на ответника, но този факт сам по себе си при липсата на доказателства на какво основание е направено това предаване, не доказва постигнато между страните съгласие за договорни отношения съ с съдържание на договор за заем за послужване.

Показанията на свидетеля Л. в частта, в която биха могли да послужат на съда за формиране на изводи относно уговорките на страните, са колебливи и в известна степен протИ.речиви.

Свидетелят от една страна заявява, че ответникът обещавал на ищеца да му върне картата.

От друга страна посочва, че ответникът казал, че ще купи от лавката нова фонокарта на ищеца и ще му я даде. Последното създава индиция за наличие на уговорка за предаване в собственост на заместима вещ срещу задължение за връщане на вещ от същия вид по смисъла на чл. 240 от ЗЗД, а в исковата молба и уточнителните молби към нея липсват твърдения за възникване на облигационна връзка между страните с такова съдържание. В допълнение следва да се посочи и, че гласните доказателства относно тези уговорки между страните се отнасят към един последващ предаването на вещта момент, а релевантно за доказване недвусмислената воля на съконтрахентите за обвързването им с твърдения договор за заем за послужване е постигнато съгласие относно съществените условия на договора към момента на предаване на вещта.

В заключение съдът стига до извод, че по делото не са събрани доказателства, от които съдът да приеме за безспорно установен твърдения от ищеца основен правопораждащ факт – наличието договор за заем за послужване и възникването на задължения за ответната страна да пази и върне заетата вещ, респ. при неизпълнение на това задължение – да заплати като обезщетение нейната парична равностойност към момента на предявяване на исковата молба, както и обезщетение за причинените неимуществени вреди за ищеца в резултат на договорното неизпълнение на задължението на ответника.

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът носи доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване, целта на което е да създаде не вероятност, а абсолютна достоверност – сигурно убеждение на съда в истинността на съответното фактическо твърдение.

С оглед изложеното по-горе съдът приема, че претенциите на ищеца за дължимост н а сумата от 12,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат договорно неизпълнение на ответника по договор за заем за послужване от 05.12.2024 г. на 1 брой фонокарта със 100 импулса се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Поради неоснователност на исковите претенции не се дължи и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

При този изход на спора право на разноски има ответникът, но такива не се претендират.