Решение № 159 от 16.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

***59 гр. Кюстендил, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20261500500199 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 ЗЗДН във вр. с чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба подадена от Е. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***, ул. „***“ ***, чрез пълномощника адв. В.

П. от АК - Кюстендил насочена против Решение № 438/30.04.2026 г., постановено от Районен съд - Кюстендил по гр.д. № 404/2026 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт районен съд е постановил да се издаде на основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН заповед за защита по отношение на пострадалата А. В. А., с прилагане мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7 от ЗЗДН, както следва: заповядал е на Е. Д. Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. В. А.; забранил е на Е. Д. Б. да приближава А. В. А. непосредствено и на разстояние от 50 метра, както и жилището, което обитава в момента и всяко друго жилище, в което се установи в бъдеще, а така също и местоработата й и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, като е приспаднал на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН срока на действие на Заповед за незабавна защита с № 8 от 04.02.2026 г., издадена по гр. дело № 404/2026 г. по описа на КРС, считано от 04.02.2026 г.- датата на издаване на заповедта, до датата на постановяване на настоящото решение - 30.04.2026 г.; забранил е на Е. Д. Б. да осъществява контакт с А. В. А. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 месеца, като е приспаднал на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН срока на действие на Заповед за незабавна защита с № 8 от 04.02.2026 г., издадена по гр. дело № 404/2026 г. по описа на КРС, считано от 04.02.2026 г.- датата на издаване на заповедта, до датата на постановяване на настоящото решение- 30.04.2026 г.; задължил е Е. Д. Б. да посещава специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева при Център за обществена подкрепа „***“, с адрес: гр. ***, ул. „***“ **** за срок от 3 месеца съгласно графика и продължителността, определени от доставчика на програмата.

1

Насочил е А. В. А. към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие, включително социално и психологическо консултиране, предоставяни от Консултативен център за хора, преживели домашно насилие, управляван от Сдружение „***“ - гр. ***.

Постановил е, при неизпълнение на заповедта за защита да се приложат мерките по член 21, ал. 4 от ЗЗДН - задържане на нарушителя и незабавно уведомяване на органите на прокуратурата..

Въззивникът навежда съображения за неправилност на обжалваното решение поради неговата необоснованост, постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа, че изводът на решаващия състав за извършено домашно насилие е изграден единствено въз основа на косвени данни, при липса на преки доказателства относно авторство, време, конкретни действия, начин на причиняване и механизъм на уврежданията. Твърди, че неправилно е приета доказателствена стойност на декларацията по чл. 9, ал. ЗЗДН, доколкото молбата и декларацията не са подадени лично от пострадалото лице.

Акцентира върху изявлението на самата пострадала в съдебно заседание за липса на осъществено домашно насилие спрямо нея, което било игнорирано от решаващия състав с мотиви, изградени на предположения, без категорични доказателства и надлежна експертна оценка. Изтъква, че в нарушение на чл. 195 ГПК съдът самостоятелно е изградил специализирани изводи от сферата на психологията и психиатрията относно психичното и емоционално състояние на пострадалата, вкл. психическата й уязвимост, зависимост, затруднена способност свободно да формира и изразява воля. Счита, че в мотивите си районния съд недопустимо е обърнал доказателствената тежест за установяване на твърдения акт на домашно насилие, която е възложил на ответника, посочвайки, че той не е ангажирал доказателства за друга причина за уврежданията. Сочи допуснато нарушение на чл. 172 ГПК, доколкото първоинстанционният съд кредитирал изцяло показанията на свид. Г., независимо че тя била пряко заинтересована от изхода на спора и същевременно нямала преки възприятия относно твърдяното насилие. Допълва, че районният съд допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при приемане и обсъждане на медицинските документи - удостоверения и епикризи, тъй като не предоставил възможност на ответника да се запознае и изрази становище по тях, нарушавайки правото му на защита и състезателното начало.

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на подадената молба за защита по ЗЗДН. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор от молителя в първоинстанционното производство В. Н. А. - баща на пострадалото лице А. В. А., чрез пълномощника му адв. Д. З., в който оспорва като неоснователна депозираната въззивна жалба по пространно изложени съображения, а обжалваният съдебен акт приема за правилен и обоснован. Поддържа, че действията на ответника по безспорен начин установяват акта на физическо насилие спрямо пострадалата, осъществен злонамерено с цел да предизвика у нея страх и изолация и при наличен вредоносен резултат - негативно изменение върху психиката на пострадалата, вкл. психическа травма, предопределяща поведението й. Отправя искане за потвърждаване изцяло на първоинстанционния съдебен акт.

Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението.

2

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно. Съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – гр. Кюстендил е образувано въз основа на молба, депозирана от В. Н. А. /баща на пострадалата А. В. А./ за извършен акт на домашно насилие спрямо дъщеря му.

В хода на производството по гр.д.№404/2026 г. районният съд е издал заповед за незабавна защита, констатирайки наличие на предпоставките по чл.18, ал.1 от ЗЗДН.

Не е спорно между страните и е видно от представените по делото справки, че молителят и пострадалото лице се намират помежду си в пряка роднинска връзка първият е лице, попадащо в обхвата на чл. 8, ал. 1, т.2 от ЗЗДН (като възходящ от първа степен на лицето, чиято защита се търси) и е легитимиран да подаде молбата за закрила. От друга страна пострадалата, конституирана като страна по делото на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН и ответника са съпрузи, т.е. последният е лице по чл. 3, ал. 1, т.1, предл. първо от ЗЗДН.

Изготвените по делото справки установяват, че ответникът Е. Б. е осъждан многократно за престъпления с обект на посегателство - различни обществени отношения, за част от тях е реабилитиран по съдебен ред, считано от 18.03.2024 г.

Пострадалата А. А. не е осъждана.

От приложените медицински удостоверения е видно, че за молителя и ответника не са налични данни от психиатричното отделение към МБАЛ „***“, гр. ***. От медицинско удостоверение с изх. № 53/10.02.2026 г., издадено специалист психиатър при МБАЛ „***“, град ***, се установява, че А. В. А. е с поставена диагноза *** Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на опиати.

Емоционално нестабилна личност. Приложени са и епикризи от 10.02.2014 г. и 06.06.2023 г. на МБАЛ „***“, гр. ***, съдържащи данни за поведенчески проблеми, злоупотреба и зависимост към психоактивни вещества – хероин, както и алкохол.

Констатирани са емоционална нестабилност, импулсивни решения, влошена критичност, влошен контрол и риск от автоувреждащо поведение.

По делото също така е установено, че спрямо молителя, ответника и пострадалото лице не са налагани мерки по реда на ЗЗДН.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която молителят е декларирал осъществен спрямо пострадалата А. А. от ответника акт на домашно насилие - на 31.01.2026 г. около 03:30 часа, а именно – побой в дома на ответника, находящ се в с. ***, ул. „***“ ***, изразяващ се в удари с ръце, ритници, късане на златна верижка и дрехи, душене, както и побой на 31.12.2025г., следобед.

В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на св. Г. /майка на пострадалата и тъща на ответника/. Пострадалото лице А.

А. е отказала да даде обяснения пред първоинстнационния съд, заявявайки, че не се чувства застрашена от поведението на ответника по молбата Е. Б., като оспорва изложените в молбата доводи за извършен акт на домашно насилие спрямо нея.

Ответникът по молбата е изложил, че А. е пострадала при битов инцидент – падане по стълбите, от където именно са и синините по тялото й, установими от приложените по делото веществени доказателства.

При тези данни и след като е съпоставил наличните доказателства, РС 3 Кюстендил е приел, че е налице осъществено насилие, с оглед на което е постановил да се издаде заповед за защита с прилагане на марките по чл.5, ал.1, т.1, 3, 4, 6 и 7 от ЗЗДН.

При така установената фактическа установеност и с оглед наведените във въззивната жалба доводи, окръжният съд приема следното:

Основното възражение на въззивника е, че липсват преки доказателства за авторството и механизма на уврежданията. Този довод е несъстоятелен.

Производството по ЗЗДН има за цел да осигури бърза и ефективна защита, поради което законодателят е предвидил специфични доказателствени правила.

Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита дори само въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, когато липсват други доказателства. В настоящия случай районният съд не е основал изводите си единствено на декларацията /доколкото тя не изхожда пряко от пострадалото лице/, а въз основа на съвкупна преценка на всички събрани доказателства. От представената по делото декларация се установяват конкретни твърдения за осъществен акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място и начин на извършване. От друга страна тези твърдения се подкрепят от показанията на разпитаната по делото като свидетел майка на пострадалото лице, която макар да не е очевидец на осъществения акт на домашно насилие, е възприела състоянието на дъщеря й след инцидента чрез проведен между тях видеоразговор. По данни на самата пострадала, свидетелката сочи, че е имало побой над А.. Дъщеря й трудно дишала, като съобщила, че ответникът я душил, ритал и разкъсал дрехите й. Свидетелката възприела червенини по лицето на дъщеря й, които след няколко дни станали синини. Съобщава и за други случай на насилие над дъщеря й А., както и за емоционална зависимост на последната към ответника Е. Б..

Съдът не се съгласява с довода на въззивника, че неправилно районният съд е кредитирал показанията на свидетелката Г., с оглед нейната заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК. Цитираната разпоредба не установява забрана за кредитиране на показанията на роднини, а въвежда задължение за съда да ги преценява с оглед на всички други данни по делото и възможната им заинтересованост. В конкретния случай, макар свидетелката да е в близки родствени отношения с пострадалата, нейните показания са логични, последователни.