Определение № 610 от 19.10.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 610 гр. Разград, 19.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.ова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20263300500287 по описа за 2026 година

По чгд №287/2026г. и присъединеното към него чгд №375/2026г., двете по описа на ОСРазград са депозирани две частни жалби от Й. И. Д., първата против определение №1205/08.12.2025г., с която е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА на адв.П. И. в пълен размер от 780лв. и втората против определение № 784/13.08.2026г., с която е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта на разноските относно присъдената на ищеца държавна такса в непълен размер от 8.88лв. вместо 50лв. и е оставена без уважение претенцията да не му се възлагат разноски на ответника.

В жалбите моли съда да отмени двете определения като уважи изцяло молбите му за изменение на решение № в частта за разноските, като присъди на ищеца разноски за държ.такса в пълен размер от 50лв., адв.възнаграждение на адв.П. И. по чл.38 ал.2 ЗА в размер на 780лв. и остави без уважение претенцията на ответника за разноски в размер на 452.33лв.

Изтъква доводи,че въпреки че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и такива спорове се решават едносмислено и непротиворечиво от съдилищата,воденето натакова дело изисква голям обем от предварителна подготовка, както по конкретните факти,тка и с запозванета практиката на СЕС.Определеното минимално възнаграждение на адвоката на ищеца не отговаря на посочените критерии,вкл. високата образователна квалификация на адвоката и извършената конкретна работа. Относно разноските на ответника се позовава на решение на СЕС №С-714/2022г. относно недължимостта на разноски от стана на ищеца при частична основателност на иска му по чл.55 ЗЗД при наличието на неравноправни клаузи.

Частният въззиваем е депозирал отговори по частните жалби,като счита същите за 1 неоснователни. Сдъът правилно е приложил разпоредбата на чл.36 ал. от ЗА,посочваща критериите,въз основа на които следва да се определи възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗА:фактическа и правна сложност,неявяването на адвоката в о.с.з.,материален интерес, липса на спешност,квалификацията на адвокат. Излага доводи и за неприложимост на разпоредбата на чл.38 ал.1 т.2 За поради липса на доказателства за това. Претендира за разноски.

Съдът установи следните факти: предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД вр. с чл.

23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати заплатена от ищеца сума от 737лв., недължимо платена сума по Договор за паричен заем № 265357, като неустойка. Доказано е плащане на неустойка в размер на 196,64 лв., която сума съдът е приел за получена на отпаднало основание. Съдът е съобразил направеното възражение за погасяване по давност за част от претенцията в размер на 65,76лв. и е осъдил ответника да заплати разликата от 130.88лв. ,а за горницата над 130.88лв. до 737лв. е отхвърлил иска.

Въз основа на установените факти,съдът направи следните правни изводи: В исковото производство отговорността за разноски на страните в различните й хипотези е уредена в разпоредбата на чл.78 ГПК. Частичната основателност на иска предполага частична основателност на претенцията на съответната страна за разноски, съобразно уважената част от иска. За да присъди разноски в размер на 8.88лв. дължима държавна такса и 71.03лв. възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА районният съд е съобразил изхода от спора. Заявената осъдителна искова претенция е в размер на 737лв., като съдът я е уважил частично до размера на 130.88лв. Разноските се определят по формулата : уважената част от иска по направените разноски, разделени на предявения иск. По този начин дължимите разноски за държ.такса са в размер на 8.879лв. или 8.80лв., т.е. същите са правилно определени. За да определи възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗА на пълномощника на ищеца, съдът е преценил фактическата и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания,процесуалната активност на страната и е приел за адекватно възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, определеното в Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа при материален интерес до 1000лв.- 400лв. Доводът на частния жалбоподател, че са предявени два иска е неоснователен. Предявен е един осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД и цена 737лв. В тази част жалбата също се явява неоснователна.

Частният жалбоподател оспорва определението, с което искането му отмяна на решението за присъждане на разноски на ответника е оставено без уважение, като сочи съдебна практика, вкл. на СЕС приемаща,че присъждането в тежест на ищеца потребител на процесуални разноски, съобразно отхвърлителната част на осъдителната искова претенция по чл.55 ЗЗД,би било в противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО,тъй като би представлявало пречка за ефективното упражняване на правото на съдебен контрол, а съгласно принципа на ефективност,залегнал в практиката на СЕС по чл.6 пар.1 и чл.7 пар.1 от Директива 93/13,националната правна уредба не следва да допуска потребителят да бъде задължен да понесе част от разноските,когато искането му за връщане на недължими суми,платени въз основа на неравноправна клауза е уважено само частично. Налице е и друга практика на 2

СЕС: решение на Съда от 13.07.2023г. по дело С-35/22 на СЕС, в което се приема, че е допустима национална правна уредба, съгласно която ако потребител не е извършил извънсъдебни действия спрямо продавач или доставчик, с когото е сключил договор,съдържащ неравноправна клауза,този потребител трябва да понесе неправените от него разноски по съдебното производство,образувано по негова инициатива срещу този продавач или доставчик, за да упражни правата си по Директива 93/13, когато продавачът или доставчикът е признал иска на потребителя,преди да бъде направено каквото и да било оспорване, дори неравноправността на тази клауза да е била установена, при условие че компетентният национален съд може да вземе предвид наличието на трайно установена национална съдебна практика,която констатира неравноправността на аналогични клаузи, и поведението на същия продавач или доставчик, за да стигне до извод за неговата недобросъвестност евентуално да го осъди вследствие на това да понесе тези съдебни разноски. В това решение съдът е постановил,че се бранят принципите на пропорционалност и ефективност. В случая липсва такова извънпроцесуално поведение на потребителя, поради което същият следва да понесе задължението за съдебни разноски, съгласно националната правна уредба,посочена в чл.78 ал.3 ГПК.

Предвид гореизложеното,съдът намира частните жалби на Й. И. Д. против определение № 1205/08.12.2025г. и определение № 784/13.08.2026г., двете постановено по гр.д.№1917/2024г. по описа на РС-Разград за неоснователни.

В настоящото производство разноски не се дължат.

Воден от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба вх.№ 570/19.01.2026г. против определение № 1205/08.12.2025г. по гд№1917/2024г. по описа на РС-Разград.

Оставя без уважение частна жалба вх.№ 11411/15.09.2026г. против определение № 874/13.08.2026г. по гд№1917/2024г. по описа на РС-Разград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3