Определение № 4607 от 26.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4607 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501689 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от Ц. Л. Ц. срещу Разпореждане №193361 от 23.12.2025г. по гр.д. №43767 по описа на СРС, 149 състав, с което е върната молбата му с вх. №276590/18.08.2025г. по чл.127б от СК, с която се иска налагане на забрана за пътуване на детето Е.Ц.Ц..

Жалбоподателят излага оплакване, че съдът е достигнал до неправилен извод за липса на правен интерес от производството. Същият не е съобразил целите на производството по чл.127б от СК, игнорирал е приложимото европейско право и не е приложил принципа за най-добър интерес на детето.

Поддържа, че наличието на влязло в сила съдебно разпореждане по чл. 127б СК е основно доказателствено средство пред чуждестранните органи и съдилища, вкл. по реда на Хагската конвенция, относно противоправния характер на отвеждането (чл. 3, Хагска конвенция). Забраната е инструмент с превантивна функция: при евентуално връщане на детето в България при липса на правна пречка, възможността за ново неправомерно извеждане би останала напълно незащитена. Докато трае производството по Хагската конвенция (висящо пред СГС), компетентността на българския съд е изрично запазена според чл. 9 от Регламент (ЕС) 2019/1111 и чл. 16 от Хагската конвенция, като отмяната на забраната би могла да се тълкува като фактическо приемане на нов статут на детето и заличаване на компетентността на българските юрисдикции. С отмяната на забраната вследствие на извършено вече закононарушение би се създала недопустима хипотеза: нарушилият съдебно решение родител да търпи благоприятни последици от собственото си противоправно поведение. Практиката на ЕСПЧ, и по-специaлно делото Osso v. Bulgaria, изисква държавата да осигури ефективни и конкретни мерки за незабавното връщане на невръстни деца, като отказът или 1 преждевременното заличаване на забрана би било противопоставимо на позитивните задължения на държавата по чл. 8 от ЕКПЧ. B молбата си по чл.

1276 СК молителят изрично бил обосновал и приложил искане за запазване на мярката до приключване на производството по Хагската конвенция. Освен доказателствената тежест, по отношение на чуждестранните съд и органи, мярката служи като защита и предупреждение срещу потенциални повторни незаконни действия, тъй като съществува реална опасност от ново нерегламентирано отвеждане.

Въззивният съд намира следното:

Производството пред СРС е образувано по молба на Ц. Л. Ц. от 14.08.2025г. с пр. осн. чл.127б от СК, с искане за налагане на забрана за пътуване на детето Е.Ц.Ц.. Молителят е изложил, че майката О.Н.Ж., която е украински гражданин, неколкократно прави опити да изведе детето от страната.

По реда на чл.127, ал.3 от СК, с разпореждане от 19.08.2025г. съдът незабавно е наложил забрана детето да бъде извеждано от страната до постановяване на съдебно решение, както и уведомяване на органите на МВР за въвеждане на сигнал в Шенгенската информационна система.

С молба от 22.10.2025г. молителят е депозирал по делото адресирано до него писмо от началника на 04 РУ – СДВР, съгласно което лицата О.Ж. и Е.Ц.Ц. са обявени за общодържавно и международно издирване. На 12.08.25г. в 04-РУ на СДВР е получено писмо от Д „МОС“, с което уведомяват, че на същата дата лицата са установени в Румъния, на ГКПП Galati, като излизащи от страната. Според получената информация О.Ж. е предоставила адрес на пребиваване в Украйна и съгласие същият да бъде представен на обявилите я нейни близки.

С молба от 24.10.2025г. молителят е поискал да бъдат постановени привременни мерки по предоставяне на родителските права, като е обосновал искането си с това, че съпругата му О.Ж. е нарушила съдебната забрана и е завела детето в Украйна.

С разпореждане от 11.11.25г. съдът е указал на молителя да обоснове правния си интерес от налагането на забрана за пътуване на детето в чужбина, предвид това, че то вече се намира извън границите на Република България.

С молба от 02.12.2025г. молителят е изложил аргументи в смисъла, изложен и в частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

С обжалваното разпореждане съдът е върнал молбата за налагане на забрана за пътуване, като е посочил, че детето е изведено от страната още преди образуване на делото, поради което молбата е лишена от правен интерес.

Разпореждането е правилно.

Производството по чл. 127б СК е спорна съдебна администрация на 2 гражданските правоотношения. В него съдът предприема намеса въз основа на обществения интерес - да се избегне рискът от незаконно извеждане на дете от родител, настойник, попечител или роднина.

За да е налице правен интерес от водене на това производство, е необходимо молителят да поддържа твърдения за съществуването на такъв риск. Когато според изложеното от самия молител рискът вече се е реализирал, преди депозирането на молбата за налагане на забрана, производството е лишено от правен интерес. Забраната за извеждане от страната има превантивна роля – да предотврати извеждането на детето извън територията на страната. Забраната е лишена от цел и смисъл, когато детето вече не се намира на територията на страната.

Именно такъв е настоящият случай. Към датата на депозиране на молбата за образуване на производството – 14.08.25г. молителят е поддържал, че е налице риск от извеждане на детето в чужбина, като с молбата от м. октомври 2025г. той сам е уведомил съда и е ангажирал доказателства за това, че още на 12.08.25г. – преди образуване на делото, детето е било изведено от България.

При тези факти, въззивния съд намира, че СРС правилно е върнал депозираната молба като недопустима поради липса на правен интерес.

Защитата на интересите на молителя след да бъде реализирана в друго производство /по реда на ХАГСКА КОНВЕНЦИЯ за гражданските аспекти на международното отвличане на деца/, а не в така образуваното производство по чл.127б от СК.

Поддържаните от ищеца доводи в частната жалба не могат да обосноват наличие на правен интерес. Изложените правни аргументи са неотносими.

Противоправността на поведението на другия родител ще подлежи на преценка в рамките на евентуалното производството по конвенцията, като напускането на страната, осъществено преди вземането на мярката по чл.127б, ал.3 от СК, не би могло да има наведената от молителя доказателствена стойност по отношение на тази преценка. Що се касае до евентуално повторно извеждане на детето от страната както съдът отбеляза по-горе, производството по чл.127б от СК е по съдебна администрация, постановените в него съдебни актове нямат силата на пресъдено нещо и спорът подлежи на пререшаване във всеки един момент /арг. от чл.127б, ал.8 СК/. Следвателно няма никаква правна пречка молба за налагане на забрана за извеждане на детето да бъде депозирана във всеки един момент след евентуално бъдещо връщане на детето в страната с цел превенция на повторното му извеждане.

Мотивиран от горното, Софийският градски съд намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба Ц. Л. Ц. срещу Разпореждане №193361 от 23.12.2025г. по гр.д. №43767 по описа на СРС, 149 състав.

Определението не подлежи на обжалване на осн. чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4