Определение № 292 от 02.11.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. Монтана, 01.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно частно наказателно дело № 20231600600319 по описа за 2023 година Производството е по чл.243,ал.7 вр.ал.4 и сл. от НПК,образувано по жалба против определение № 204,постановено на 17.VІІІ.2023 г. по ЧНД № 976 по описа му за 2023 г.,с което Районен съд-Монтана е потвърдил постановление от 28.VІІ.2023 г.,с което Районна прокуратура-Монтана е прекратила обвинението по чл.133,ал.,т. от НК-досъдебно производство № 1001 по описа на РУ МВР-Монтана за 2021 г.

Недоволен от посоченото определение,Д. С. го обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и искане да бъде отменено,като се върне на прокуратурата със задължителни указания да се предяви обвинение,тъй като счита,че е извършено престъпление.С упоменатата жалба не са ангажирани доказателства,няма и релевирани чрез нея искания за събиране на нови,различни от представените по досъдебното производство доказателства,като при анализа на споменатите налични такива в цялост и логическо единство,както и във връзка със становищата на страните се установява,че жалбата е депозирана в законния срок и от оправомощено лице с правен интерес от обжалване,поради което е процесуално допустима,а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Първият съд се е съобразил изцяло с установената от доказателствата фактическа обстановка,която е възприета и от прокуратурата,като правилно е достигнато и от двете институции до извода,че е налице случайно деяние,тъй като въпреки наличния съставомерен резултат на деяние предствляващо обществена опасност-претърпяната от жалбоподателя-пострадал телесна повреда с характеристиката на средна такава-счупване на челюст,вследствие на която е затруднено дъвченето и говоренето за продължителен период в порядъка на два-три месеца,не може да се приеме,че това деяние осъществява състава на твърдяното с жалбата престъпление-такова по чл.133 НК,тъй като 1 не са налице данни за наличие на субективния елемент,а именно да е извършено с форма на вината непредпазливост,а при липсата на вина правилно е възприето от първия съд виждането на прокуратурата за отсъствие на престъпление,а е осъществено случайно деяние,тъй като не е налице субективния елемент от състава на престъплението.От изложението в жалбата е видно,че подалият я С. не успява да вникне в теоретичната част,на която се базира тезата,възприета от прокуратурата и потвърдена от първия съд,а именно,че едно деяние-действие или бездействие е престъпление,когато осъществява от обективна страна изискването за обществена опасност,което е налично в случая,но кумулативно,т.е. едновременно с това и следва да извършено виновно,съответно да отговаря и на субективния елемент,като предвидената в претендирания текст форма на вината е непредпазливост,което предполага осъществилият деянието да е действал със знание за настъпване на съставомерните последици-да е допускал тяхното настъпване, но да е смятал,че може да ги предотврати или да не е допускал тези последици,макар да е бил длъжен да ги допуска.В конкретната ситуация причинилият нараняването Х. не е бил длъжен да допуска,че ще се сблъска с жалбоподателя С. при опита да овладее футболната топка,която е била на разстояние и от двамата,а още по-малко,че ще му причини при сблъсъка някакво нараняване.Колкото до втората възможност-да е смятал да предотврати последиците,също не е налице,тъй като целта,с която се намира на футболния терен е да овладее топката и да играе с нея,като не е целял да се стигне до физически сблъсък с играч от противниковия отбор,както в случая,както до какви последици ще се стигне-телесно увреждане.Цитираните в жалбата текстове от футболния правилник,макар да уреждат на нормативно ниво правилата и изискванията да се играе организиран футбол не могат да анулират установените от доказателствата факти,които сочат на несъответствие на нормите на НК за наличие на престъпление-деяние,при което е налице обективният,но и субективен елемент.Видно е,че жалбоподателят не е запознат с наказателноправната теория,за което не е и задължен,но след като е решил да защитава правата си,за които твърди да са накърнени,съществува възможност да потърси съдействие от съответния специалист-юрист,адвокат,който е изучавал материята,като чрез такава специализирана намеса съдържанието на жалбата не би се изразявало до персонализирана чрез поименно посочване на представителите на органите,произнесли се по случая, критика,както и до посочване на текстовете от футболния правилник,уреждащи при какви ситуации следва да се назначи наказателен удар-фаул.Също неотносимо е посочване в жалбата на обстоятелството,че сблъсъкът се е състоял в частта на футболния терен,наречена „вратарско поле“,където жалбоподателятпострадал,който играе именно на поста вратар,се ползва с повече права при играта и известна неприкосновеност при овладяване на топката,но това му положение не води до забрана на играчи от противниковия отбор да се опитват да получат топката в игрова ситуация,за да отбележат гол,което е и целта на състезанието-играта футбол.Доколкото Х. е опитал да играе с топката с „прекомерна сила“,като не е спазил предвиденото от футболните 2 правила предимство,което има вратарят в тази част от терена,то за това си поведение е санкциониран от съдията на футболната среща с отсъдено нарушение-наказателен удар,а също и наказателен-жълт картон,което представлява наказанието,което му е наложено за нарушение на футболните правила,докато условията,за да понесе наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.133 от НК,каквито са претенциите в жалбата,са поразлични и са описани по-горе в обстоятелствената част,а именно деянието да съдържа и субективен елемент,изрязяващ се във вина-субективно отношение на извършителя към деянието му,изразило се в умисъл или непредпазливост.Тъй като в случая не се установява този елемент,деянието не може да се приеме като претендираното престъпление,а както правилно са оценили районните прокуратура и съд,се определя като случайно деяние.Също в конкретиката на деянието,в която се впуска жалбоподателят,следва да се отбележи,че в цитираните правилници за организиран футбол не се установява изрична забрана за извършване на движение,наречено „шпагат“ в малкото наказателно поле,наричано „вратарско“ от играчи,различни от вратаря на отбора,който играе в него,като липсата на такава забрана поставя на преценката на състезателя дали да използва такъв прийом в борбата за овладяване на топката,като естествено съобразно отстоянието на двамата футболисти от топката и посоката на нейното движение тя би трябвало да бъде овладяна без да се създават рискове за здравето на противниковия играч,като в този случай такива са реализирани,но не поради виновно в наказателноправен смисъл поведение на Х.,чието действие представлява нарушение на футболните правила,за което е бил наказан съгласно предвидените в тях санкции,с което е понесъл неблагоприятните последици от действието си,но за него не следва да носи и наказателна отговорност.В този аспект неоснователни са доводите в жалбата,че Х. въобще не е трябвало да подходи в ситуацията с изпълнение на „щпагат“,с което е осъществил сблъсък с жалбоподателя,тъй като е видно,че борещия се за топката футболист е преценил,че действието му носи опасност за здравето с последния,който е вратар,тъй като краката му се насочват към главата му,поради което ги е свил в опит да предотврати удара,но такъв все пак се е състоял и за съжаление е довел до травмата на жалбоподателя,но същият очевидно не различава дисциплинарна от наказателна отговорност,както е видно от аргументите в жалбата,които обаче са неотносими поради непознаване на наказателноправната теория и като такива следва да бъдат оставени без уважение.От така описаните обстоятелства,установени безспорно от събраните доказателства е видно,че правилно и законосъобразно прокуратурата и възприелия нейния извод районен съд приема липса на данни за престъпление по чл.133 от НК, ,поради което и правилно и законосъобразно Районна прокуратура е прекратила досъдебното производство по посочения законов текст, а първият съд е възприел тези доводи,които се споделят и от настоящия състав на въззивния съд,поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение,също така следва в тази връзка да се укаже на жалбоподателя,че основен принцип,залегнал още в римското право и реципиран в сега приложимото 3 е,че всеки носи отговорност за деянието,което е осъществил съгласно доказването му,като от древността съществува принципа „ Ne bis in idem“( в превод „не два пъти за едно“ и се тълкува като забрана за едно деяние да се носи два пъти отговорност),като в случая се интерпретира като след като е понесъл дисциплинарна отговорностчрез наказателен удар и жълт картон,Х. не следва да носи и наказателна отговорност за престъпление,каквото в крайна сметка не е извършил.Предвид изложеното жалбата на Д. С. се явява неоснователна по изложените в нея доводи,като такава следва да бъде оставена без уважение,а атакуваното с нея определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено,с оглед на което и на основание чл.243,ал.7 вр. с ал.6,т.1 от Окръжен съд-Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 204,постановено на 17.VІІІ.2023 г. по ЧНД № 976 по описа за 2023 г. на Районен съд-Монтана Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4