Протокол № 1320 от 27.09.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1320 гр. Варна, 27.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100501231 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:15 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК -----------------------------------------------------------------------------------------------------Въззивницата С. Н. Н., редовно призована, явява се лично, представлява се от адв.

З. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемият П. Д. Г., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. Г.

В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ –

ДЕВНЯ, редовно призовани, не изпращат представител.

Вещото лице Ц. А. С., редовно призована, явява се лично. Представя заключение в срока по чл.199 ГПК.

АДВ.С.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ.В.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съгласно Определение № 2766/05.07.2024г.

1

С Ъ Д Ъ Т докладва становище вх.№ 19041/24.07.2024г. от Агенция за социално подпомагане гр.Девня.

АДВ.С.: Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба на изложените в нея основания. Оспорвам съображенията изложени в отговора.

АДВ.В.: Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба, както и частната въззивна жалба. Поддържам отговора на въззивна жалба, както и отговора по частната въззивна жалба.

АДВ. С.: Моля да приемете писмени доказателства за събития осъществени след депозиране на въззивната жалба. Това са съобщения за наложени възбрани върху имотите на моята доверителка във връзка с изпълнително дело. Представям ги във връзка с настоящото дело, по отношение на издръжката подлежи на предварително изпълнение, ответната страна се е снабдила с изпълнителен лист. Тези доказателства представяме във връзка с защитната ни теза, че цялото настоящо производство се води с цел доверителката ми да бъде ощетя финансово уязвявана, а именно да плаща издръжка. В същото време стана ясно, че ответната страна е осъдена на издръжка за минало време, считано от 2017г. която и към момента той не е изплатил на доверителката ми. Но доверителката ми, майка й теглейки заем е изплатила една сума от 6000 лв. С това доказваме нашата теза, че целта на ищеца в настоящото производство е да реализира пари от доверителката под формата на издръжка. В тази връзка искам да припомня, в първоинстанционното производство предложихме на ответната страна вариант на споделено родителство, което според нас щеше да е най-адекватното към настоящия момент за едно 16-годишно момиче, но ответната страна категорично заяви, че не е съгласна, без да се обосноват защо. За нас мотивите са само тези, за да може моята доверителка да бъде осъдена да плаща издръжка.

АДВ. В.: Считам, че не са относими. На следващо място процесуалното поведение на насрещната страна е именно с цел да не плаща издръжка. Включително към момента въпреки, че има безспорни доказателства, че доверителят ми е изплатил издръжката за минало време и те са приложени по делото. Има срещу него подадена жалба в полицията.

Освен това продължават да настояват съдебният изпълнител да му запорират заплатата и още му спират от заплатата въпреки, че детето от 2022г. живее при баща си. Съществено е къде желае да живее детето и кой от родителите има по-добрия родителски капацитет.

Предоставям на Вас по отношение на тези документи. Смятам, че не следва да утежнявам производството и да правя доказателствени искания във връзка с обстоятелството, че на доверителят ми продължават да му удържат суми от трудовото възнаграждение, защото смятам, че това е излишно в спор за родителски права.

АДВ. С.: Действително доверителката ми получава сума от запор точно във връзка с издръжката за минало време, която ответника не иска да плаща, поради тази причина е заведено и досъдебно производство, което е текущо. Досъдебно производство № 2153/2023г.

2 на Четвърто РУ. Заведено е такова производство, т.е. прокурорът е преценил, че е извършено престъпление за неплащане на издръжка и в момента то продължава. Аз считам, че спора не е само за родителски права, а и за издръжка.

СЪДЪТ намира, че следва да приеме към доказателствата по делото представените от въззивника копия заверени за вярност на съобщение за наложена възбрана, призовка за принудително изпълнение и платежно нареждане въззиваемата страна по изпълнително дело № 1062/2024г. на ЧСИ Людмил Станев, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото копия заверени за вярност на съобщение за наложена възбрана с изх.№ 20949/23.07.2024г., призовка за принудително изпълнение изх.№ 20945/23.07.2024г. и платежно нареждане въззиваемата страна по изп.д.№ 20248950401062 на ЧСИ Людмил Станев.

Съдът докладва, че заключение с вх.№ 22590/12.09.2024г., на съдебно-психологична експертиза с вещо лице Ц. А. С., е представено в срока по чл. 199 от ГПК.

АДВ.С.: Запозната съм със заключението.

АДВ.В.: Запозната съм.

Съдът пристъпи към изслушване и снемане самоличността на вещото лице: Ц. А.

С. – 68г., български гражданин, висше образование, неосъждана, без дела и родство със страни по делото.

Предупредена по чл.291 от НК.

Заявява, че ще даде заключение по съвест и знание.

Вещо лице С.: Поддържам заключението. Детето живее при бащата, той я доведе и разговора беше в присъствието на бащата. С детето е разговаряно и самостоятелно, пропуснала съм да напиша. Детето е видяно в присъствието на баща си и самостоятелно.

Имах идея да бъде проведена среща и с майката, обикновено така се постъпва при помалките деца, но причината да не я повикам, беше да не се срещнат заедно, беше, че тревожността на П. е изключително висока, тя е лабилна, нестабилна и нищо ново нямаше да ни доведе тази среща, освен повишаване на нейната тревожност. Освен това в процеса на разговор с нея и по-късно с майката имах достатъчно време да преценя дали има нужда да се срещат и двете бяха готови за среща и решаване на техните проблеми. За П. майка й щеше 3 да се държи добре с нея. Тя попита какво ще се случи, ако се срещнем с нея. Не беше нужно да се наблюдава, тъй като е вътрешно тревожна, включително и по отношение на майка си.

Това е мой избор и по принцип това го правим когато децата са по-малки.

АДВ.С.: Аз искам да кажа, че от сега нататък каквито и въпроси да задам, за мен страните не са били поставени в равностойно положение и каквито и отговори да даде вещото лице за мен са некоректни.

Вещо лице С.: Понятието интрапсихичен означава вътрешен конфликт.

П. се е променила. Едно дете на 14 години е пубертет, а на 16 години е юноша, това вече е една различна личност. Майката още не е видяла тази различна личност, пораснала е, има определени особености, тя върви в посока на самоутвърждаване на личните си избори.

В този смисъл тя не познава този нов човек, който се е развил. Винаги сме казвали на родителите, че децата до 14 години обикновено са във възрастта, в която детството е още силно макар и пубертета да е настъпил, но юношата вече е една самостоятелна личност, различна от детето. В този смисъл е казано, че не я познава добре, защото не е живяла с нея.

Те са били заедно до 2022г., тя я е познавала тогава, не си е давала сметка, че П. изживява много силен вътрешен стрес и не е могла да изрази своето безпокойство и тревога по време на конфликтите между майката и бащата, майката и нейния партньор и майката и бащата на майката. Това се е трупало, тя не е намерила място, пространство и доверие да го сподели. В този смисъл казвам, че бащата познава този човек с когото сега общува, познава нейните интереси, опитва се да ги решава и да и помага, но той самия казва, че много неща не знае, защото тя е момиче.

Посланията, които майката не осъзнава са свързани с това, което е написано. Това, че веднъж я е пропуснала на улицата и е казала „ако още веднъж направиш така ще те убия“.

Другото послание е „как можа да направиш такова нещо и да ми забиеш нож в гърба“ и тя ми го повтаря многократно това и е фикс идея и е изключително травматично, защото за едно дете, дори в юношеска възраст, връзката майка дете е от изключително значение и когато се чуят такива думи, формирането на чувство за вина кара детето да реагира защитно и да бяга. Това беше повтаряно многократно от детето, разплака се, особено в случая когато я е пропуснала на улицата. Освен това П. ми каза, че отишла на 12-ти август на среща със сестра си, която има рожден ден и каза „ние общувахме с майка ми заради сестра ми“. Аз не съм социална служба и не създавам условия за срещи между деца и родители. Тя е общувала с майка си заради сестра си. Т.е. те демонстрират социално-желателното поведение, което щяха да направят, ако се бяха срещнали при мен.

Бащата казва „искам те да общуват, но не зная как да й помогна“. Това е нагласа.

Не е решен конфликта между майката и дъщерята. Той е започнал още когато са били в Германия, аз съм го описала много добре. Те са се карали, момичето казва „аз търпях известно време, после започна да не ми пука, после започнаха да се карат с партньора“. След това идва скандала с дядото и стреса който е в този дом. И накрая идва изречения като това „ти заби нож в гърба ми“. Това са изречения, които тя е чувала много често. Детето 4 вътрешно не се чувства спокойно и няма доверие, че няма да бъде емоционално наранявано от майка си. Връзката дете – майка е определяща, тя е най-важна. На много места съм написала, още повече, че и двете имат желание, незабавно консултиране по механизма, който социалните служби предлагат или каквото реши, но този проблем трябва да се разреши, да се изчисти за да бъде стабилно развиващ се млад човек. Конфликта е вътре, той стои и тя за това бяга. Намира най-простото решение, бяга и отива там, където и е добре. Тя имаше едно изречение, което ме стъписа, то беше „толкова съм спокойна и щастлива, че чак ме е страх да не ми се случи нещо“. Което за едно 16-годишно момиче, такава висока степен на тревожност и безпокойство не е добре за емоционалното й здраве. Въпросът трябва да се реши първо за самата нея. По-сериозно и системно консултиране на детето и след това да има семейна терапия с детето и майката. Готови са да се приближат, но всеки трябва да си реши своите проблеми.

П. е емоционално въвлечена в конфликтите между бащата и майката заради издръжката и заради мястото, където живее. Всеки под някаква форма я привлича.

Включително и с майката имахме разговор за това, че искат да й прехвърлят определени земи. Не съм го отразила, защото засяга финансови интереси. Манипулацията означа влияние. Само, че когато аз говоря, вие ме слушате, това е влияние. Когато имам скрита цел, тогава е манипулация. Тя е напълно наясно и знае, че те се борят за да отиде да живее при единия или другия, както е било преди. Тук няма скрит мотив, те просто искат всеки един да бъде с нея и ако тя се чувства спокойна и знае, че няма да бъде емоционално наранена, аз предполагам, че ще се върне и редовно ще посещава майка си без страх.

Тя каза, че я притесняват делата за издръжка. Въпросът е, че тя е била в съдебна зала. Когато дойде беше достатъчно тревожна, защото тя дълго време не можеше да се отпусне да говори и й трябваше малко време да изкаже мислите си. В процеса на разговора стана дума, че тя в Германия се е чувствала много зле и в училище, докато майка й казва че била много добре. Не е имала приятели, стояла самотна и е било много трудно да се доверява и да си казва мнението. Тя с удоволствие разказва, че си е намерила приятели, започнала да рисува, да пее, да свири. Т.е. има нещо, което е капсулирано вътре, трябва да се отвори и да се преработи на емоционално ниво с добър психотерапевт. Да се помогне на майката в това отношение и двете да се срещнат. Майката нарича това недоразумение, но аз го намирам за ескалиращ конфликт, който продължава и тя ще бяга все повече и повече.