Решение № 127 от 29.06.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Севлиево, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20224230101282 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 и чл.248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба с вх. № 2488 от 02.06.2023 г., подадена от ответника Прокуратура на Република България, с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото на 10.05.2023 г. съдебно решение. Сочи се, че в мотивите на решението е записано, че законната лихва върху присъдената сума следва да се дължи от датата на завеждане на исковата молба, а в диспозитива е посочена датата на увреждането, като не била посочена конкретна дата.

Съдът е сезиран и с молба с вх. № 2504 подадена на 05.06.2023г. от оадв. Б., представляващ ответника С. И. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Молителят твърди, че съдът е бил да длъжен да се произнесе по всеки един от предявените искове при определяне на обезщетението, поради което за иска за имуществени вреди следвало да бъде определен хонорар в размер на 400 лв., а за иска за неимуществени вреди, в случая 20 000 лв., съобразно уважената част от иска следвало да бъде определен хонорар в размер от 314,28 лв. Отделно сочи, че неправилно сумите са присъдени на ответника, а се дължали на процесуалния му представител.

По молбите не са постъпили отговори от насрещните страни.

Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното:

По молбата на ищеца за поправка на очевидна фактическа грешка в решението:

Молбата е основателна. Действително в мотивите на решението съдът е формирал извод, че законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от датата на подаване на исковата молба, а в диспозитива на решението е посочено „датата на 1 увреждането“. Разминаването в мотивите и диспозитива на решението представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл.247 ГПК.

Законна лихва по предявения иск се дължи от деня, в който оправдателната присъда е влязла в сила – в случая 25.05.2021 г., която дата следва да бъде посочена в диспозитива на решението, доколкото мотивите на решението не подлежат на поправка и не формират сила на пресъдено нещо.

По молбата на ответника за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е спазено изискването на чл.80 ГПК.

Разгледана по същество молбата е частично основателна.

Ще следва да се измени решението като вместо присъждане на сумата на ищеца, ще следва да се присъди на процесуалния му представител. Този извод следва от посочване между адвокат и страна, че представителството се осъществява при условията на чл. 38, ал.

1, от ЗАдв. в представения пред съда договор за правна защита и съдействие и процесуално представителство от 24.06.2022 г. При осъществено представителство на посоченото основание, заплащането на възнаграждението се дължи на адвоката, на основание чл. 38, ал.

2 от ЗАдв.

По отношение размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:

При обща цена на исковете за имуществени и неимуществени вреди от процесния квалифициран деликт от 7 988,96 лв. /7 000 лв. за неимуществените вреди, частичен иск от 20 000 лв. и 988,96 лв. за имуществените вреди/ и уважен общ размер от 1 988,96 лв., дължимото от ответника адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, възлиза на сумата 273,58 лв., изчислено пропорционално на уважената част от исковете спрямо отхвърлената. Минималният размер на адвокатското възнаграждение при оценяеми искове с обща цена 7988,96 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т.

5 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1098,89 лв., при което пропорционално на уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да се възложи сумата 273,58 лв.

Както е посочено в т. 3 на ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Наредба № 1/2004 г . определя минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно вида процесуално представителство. Наредбата си служи с различни критерии при определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения за различните видове процесуално представителство. За защита по дела с определен интерес възнаграждението е сбор от постоянна величина и процент от материалния интерес. Материалният интерес съвпада с размера / цената/ на паричното вземане по конкретното дело/ чл. 7, ал. 2, т. 1, т.

2, т. 3 и т. 4 на Наредбата/, като предмет на спор по частичния иск, в рамките на който се произнася съда е предявеният размер, който определя цената на иска и от обективна страна 2 лимитира границите на упражняването на правораздавателната власт на съда. Липсва каквото и да е основание при предявен частичен иск размерът на адвокатското възнаграждение да се определя и върху непредявената в цялост част. Така Определение № 60 от 31.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2086/2016 г., I т. о.

Следователно молбата с правно основание чл. 248 ГПК на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта досежно разноските е основателна за сумата до 273,58 лв. В останалата част за разликата над 273,58 лв. до сумата 714,28 лв., или за сумата 440,07 лв., тя е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 81 постановено на 10.05.2023 г., по гр.д. № 1282/2022г. по описа на Районен съд Севлиево, като в диспозитива на решението на ред. 10 от същия, след „…ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането…“ добавя:

„20.05.2021 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда“ ИЗМЕНЯ постановено решение № 81 постановено на 10.05.2023 г., по гр.д. № 1282/2022г. по описа на Районен съд Севлиево, в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК, като

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата, вр. чл.78, ал.1 ГПК, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на адв. Р. Д. Б., САК , с адрес на кантората: **, сумата от 273,58 лв. /двеста седемдесет и петдесет и осем ст./ – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца по делото С. М. И., ЕГН **********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Б. за изменение на решението в частта за разноските за разликата над присъдената сума от 273,58 лв. до сумата 714,28 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________

3