Определение № 537 от 09.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 397/2026
- Вид
- Определение № 537
- Подписан
- 09.02.2026
- В сила
- 09.02.2026
- Състав
- Цветан Иванов Колев, Иван Александров Стоилов, Биляна Марин Вранчева
Цитирани разпоредби
- чл.343Б · Наказателен кодекс
- чл.343Б,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.219 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219,ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.72 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.72,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 537 гр. София, 09.02.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветан Ив. Колев
Членове:
Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20261100600397 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.341,ал.2, във вр. с чл.72,ал.1 от НПК .
Образувано е въз основа на въззивен частен протест, депозиран от Софийска районна прокуратура против Определение на Софийски районен съд, постановено на 20.12.2025 година по НЧД № 18044/2025 година, с което е оставено без уважение искането на прокуратурата за налагане на обезпечителни мерки „Запор“ върху банкови сметки на Л. Д. В..
Оплакванията са за неправилност на изводите на съда, а искането за отмяна на определението и уважаване на искането на Софийска районна прокуратура з-а налагане на обезпечителна мярка.
Софийски градски съд, съобразявайки доводите на протестиращия, доказателствата и Закона, намира следното:
Частният протест е процесуално-допустим.
„По същество“, протестът е неоснователен.
Съображенията са следните:
От приложените от прокуратурата доказателства към искането по чл.72 НПК е видно, че Л. Д. В., ЕГН ********** е привлечен в качеството „обвиняем“ за престъпление по чл.343Б,ал.1 НК, за това че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 промила.
Към датата на депозиране на искането по чл.72,ал.1 НПК пред районен съд постановлението за привличане в качеството на обвиняем не е било предявено на Л. В..
Твърди се, че автомобилът, който е управлявал В. при проверката е собственост на трето лице.
С петитума на искането си Софийска районна прокуратура е поискала налагане на запори върху четири сметки – първите две, представляващи 1 банкови сметки с титуляр обвиняемият, третата и четвъртата сметки за електронни пари с титуляр К.Г.С..
За да постанови отказ районният съд е приел:
На първо място, че тъй като постановлението за привличане в качеството на обвиняем не е било предявено на В., то той не е бил придобил качеството на обвиняем и по отношение на него не могат да се прилагат мерки за неотклонение, както и други мерки за процесуална принуда.
На второ място, че несъответствието между имената на лицето, за което прокурорът твърди да е извършил престъпление по чл.343Б,ал.1 НК и лицето, посочено като титуляр на сметки, върху които се иска налагане на запор представлява вътрешно противоречие, което опорочава волята на заявителя по чл.72 НПК.
Постановилият първостепенното определение е придал на акта на предявяване на постановлението за привличане конститутивно действие.
Всъщност, съобразно разпоредбата на чл.219,ал.4 от НПК, органът по разследването предявява постановлението за привличане на обвиняемия и на неговия защитник, като им дава правото да се запознаят с неговото съдържание. От това следва, че според законодателя, към момента на предявяване вече съществува фигурата на обвиняемия. Забрана за извършване на действия по разследването, без надлежно предявяване е въведена с разпоредбата на ал.8 на чл.219 НПК, но само за тези действия, които са с участието на обвиняемия. В този смисъл искането за допускане на обезпечение не е действие, изискващо предявяване на постановлението за привличане. Аналогия може да бъде направена с разпоредбата на чл.390 от ГПК, /обезпечение на бъдещ иск/, където се цели гарантиране изпълнението на задължението и това се прави преди съответният длъжник да е разбрал, че може да бъде атакуван съдебно. При престъпленията по чл.343Б НК, целта на обезпечението е същата – гарантиране вземането на държавата по законово предвиденото отнемане на вещи в полза на Държавата.
В продължение на горната мисъл съдът прави друг съществен извод, имащ значение за принципното приложение на чл.72 НПК при присъждане равностойност на вещи.
В разпоредбата на чл.72, ал.1 НПК императивно са посочени основанията, при които може да се вземе обезпечителна мярка – когато е нужно да бъде гарантирано изпълнението на глобата, конфискацията и отнемането на вещи.
В хипотеза, при която автомобилът, при управлението на който е осъществено престъплението по чл.343Б НК е бил собственост на извършителя, обезпечение чрез запор върху собственото му превозно средство е логична и необходима мярка, тъй като родовият обект, предмет на отнемане е ясен. В случая, когато автомобилът е собственост на трето лице и съществува законова забрана за отнемането му, то и обезпечаване на евентуално негово отнемане би било недопустимо. Законодателят в последното изречение на разпоредбата на ал.5 на чл.343Б е допуснал и присъждане на равностойността на МПС, което не е собственост на дееца.
2
„Присъждането на равностойност“, макар и да е произнасяне на съда, изискуемо по НК, то не е сред изрично визираните в разпоредбата на чл.72,ал.1 НПК, подлежащи на обезпечаване глоба, конфискация, отнемане, за които Законът да допуска обезпечаване. Разширително тълкуване на тази процесуална норма е недопустимо, поради което и съдът няма основание, по което да обезпечи именно нея.
При тези съждения въззивният съд намира, че отказът на районния съдия е правилен.
Същевременно прав е бил районният съд, когато е отказал да допусне обезпечение чрез запор върху два броя портфейли за криптовалута.
Забелязаната от съда неидентичност на имената на подсъдимия и тези на лицето, титуляр на тази собственост е достатъчно основание за отказ. Дали изписването в искането на прокурора на непознати за делото имена е фактическа грешка или не, както твърди прокурора е без значение, тъй като заявяването на обезпечение е формален акт, изискващ конкретика и точност, както конкретика и точност ще се изисква и при постановяването на обезпечение. В противен случай рискуваме чрез съдебен акт да навлезем неоснователно в правната и материална сфера на трето лице.
Не може да не бъде спомената и крайната неопределяемост на обекта, върху който се иска налагане на обезпечение.
При изложеното, въззивният съд намира атакуваното първоинстанционно определение за правилно и законосъобразно, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ на Софийски районен съд, постановено на 20.12.2025 година по НЧД № 18044/2025 година, с което е оставено без уважение искането на прокуратурата за налагане на обезпечителни мерки „Запор“ върху банкови сметки на Л. Д. В., като правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3