Решение № 52 от 28.03.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. гр.Мадан, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100394 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № *******/ ******г., сключен с ****** ЕАД, да бъде прогласена нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от *******г., сключен с******** ЕООД, да бъде осъдено ******ЕАД да върне сумата от 296.73 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з.) платена възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № *****/ ******г. за периода от 08.09.2020г. - 08.09.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, да бъде осъдено ***** ЕАД да възстанови на ищцата заплатените от нея в периода от 08.09.2020г. 08.09.2024г. без правно основание суми в общ размер на 953.98 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з.) по непородил правно действие договор за поръчителство към договор за кредит № ******/ *******г.

В исковата молба се твърди, че на ******0г. ищецът е сключил с първия ответник Договор за потребителски кредит № ******/ *****г. и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 4000лв. Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 33П поради неспазване на изиск****/*******г. лихвеният процент по кредита бил в размер на 19.04 %, а годишният процент на разходите бил 20,79%. Ищецът твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 20,79 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук 1 до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.

22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирма - поръчител бил разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следвал от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не бил включил в договорения ГПР от 20,79 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата - поръчител. Поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявало „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.. Посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 20,79 % съставлявал невярна информация, която била заблудила потребителят относно действителния размер на разходите, които той ще следвало да направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно бил увредил потребителя, който бил сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 20,79 % ГПР.

Кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо бил предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 4000лв. с посочен ГПР 20,79 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението. Поради това, че кредиторът не бил представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение. Кредиторът бил нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната стойност на ГПР. В процесния договор, кредиторът се бил задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсвала разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 20,79 %/. Посочен бил лихвен процент по кредита - 19,04 %, /който бил фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и с 2 посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 20.79 %. Ако не се приемат за основателни доводите за нищожност на кредитния контракт, ищецът твърди, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник за учредяване на от негова страна на лично обезпечение, поради нищожност на договора за поръчителство, като излага подробни съображения в тази насока. По изложените в ИМ съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника ******ЕАД, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва твърденията на ищеца, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №*******/*******г. Сочи, че към дата на депозиране на исковата молба задължението произтичащо от процесния Договор е изцяло доброволно предсрочно погасено. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „********“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Единствения разход по смисъла на чл. 19 ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР бил договорната възнаградителна лихва. възнаграждение за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сочи, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не са задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „******“ ЕАД и „*****“ ЕООД. На следващо място размерът на възнаграждението за поръчител не е известен на ответника ми към момента на сключване на договора за кредит. Сочи, че съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечение, които „*******“ ЕАД като кредитор приема били посочени в цитираната разпоредба и те били банкова гаранция в 10 дневен срок от кандидатстването и предоставяне на поръчител.

Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в този случай „******** ЕАД щяло да разгледа заявлението му, ще направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и необезпечените кредити на *********не се отпускали по различен начин и не били два отделни кредитни продукта на „********“ ЕАД, условията да договора за кредит (ГПР, ГЛП, срок на погасяване и др.) не са поставени в зависимост от избора на клиента да предостави или не обезпечение. Сочи, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, чл. 13 от приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно промени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „*****“ ЕАД. Т.е. клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство, 3 което е още един аргумент в подкрепа на твърдението ми, че предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на кредита. На следващо място „*******“ ЕАД към датата на сключване на договора за кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

Сочи, че „*********“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „*******“ ЕАД, но въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила на дейност. В този смисъл „*******“ ЕАД нямало достъп до договора за предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на паричните задължения на кредитополучателя по същия. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „*******“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. На следващо място, счита, че дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружества-ответници по производството, то това не влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „*******“ ЕООД. Дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен (което ответникът изрично оспорва), неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ***** ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва твърдените от ищеца факти, че на *****г. е сключен Договор за потребителски кредит №*****/*****г. между Ф. А. Б. от страна, като кредиполучател, и „***“ ЕАД, ЕИК ******, в качеството на кредитор, във връзка с обезпечаването на който е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с поръчител ***** ЕООД и потребител Ф. А.

Б.. Ответникът сочи, че бил сключил с „******“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се задължил да гарантира като поръчител описаното в предходния абзац задължение на ищеца. За така описаната услуга е дължимо възнаграждение, погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение на ответника ми за периода след пълно изплащане на кредита. Счита, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти (дейност, която не е забранена от закона), като е размерът му е съобразен с риска, който ответникът поема - възнаграждението е дължимо само за периода на предоставяне на услугите. Сочи, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство става след сключването на договора за кредит, към момент, в който основните параметри 4 на кредита вече са договорени между страните. Сключването на договора ставало в рамките на независимата електронна среда на „********" ЕООД, до която „****** ЕАД няма достъп. Сочи, че обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в лицето на „*******" ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на кредитодателя „******“ ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „***** ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „*******“ ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията му за погасяване. Предвид изложеното възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно на Член 3, б. „ж" от Директива 2008/48/ЕО. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.