Решение № 46 от 21.04.2022, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Административно наказателно дело 293/2021
- Вид
- Решение № 46
- Подписан
- 21.04.2022
- В сила
- 26.07.2022
- Състав
- ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 63 ал.1 пр.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 234 ал. 1 · Закон за митниците
- чл. 234 ал. 1 т. 1 · Закон за митниците
- чл. 234 ал. 2 т. 1 · Закон за митниците
- чл. 84л ал. 3 · Закон за митниците
РЕШЕНИЕ
№ 46 гр. Девня, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно наказателно дело № 20213120200293 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на “Стройтранс 2011” ЕООД гр. Варна, ЕИК:201709960, представлявано от управителя М. В. С. срещу Наказателно постановление №58, издадено на 05.10.2021 г. от Директора на Териториална дирекция Митница Варна, с което на въззивника за нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от Закона за митниците е наложена имуществена санкция в размер на 63 765, 44 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното наказателното постановление е незакосъобразно и постановено в нарушение на закона, поради което моли за неговата отмяна. Твърди, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като правилно е декларирал митническата стойност на внесената от него стока. Намира изводите на митническите органи за неправилни, необосновани и недоказани. Участва в с.з. чрез проц. представител, който поддържа жалбата и искането за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, като излага подробни 1 аргументи за това излага в писмени бележки. Претендира разноски.
Административно - наказващия орган, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Твърди, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и правилно, а извършеното нарушение митническа измама доказано по безспорен начин. Моли съда, да потвърди наказателното постановление и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които доразвива доводите си и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
РП - Варна, редовно призовани не изпращат представител за участие в делото, не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на Заповед на Директора на ТД Северна морска /сега ТД Митница Варна/ е извършена проверка в рамките на последващ контрол във връзка с поставянето на стоки под митнически режим от „Стройтранс 2011“ ЕООД през периода от 25.10.2017 г. до 25.0.2021 г. включително. Резултатите от проверката са обективирани в Доклад за последващ контрол № BG002000/1/9 от 05.02.2021 г. /рег. № 32 – 40676/. Според доклада към декларираната митническа стойност на стоките по 19 бр. митнически декларации, сред които и процесната
MRN
19BG002002009492RO/10.06.2019 г. следва да се добавят суми, които са пропорционално разпределени от общ неусвоен аванс, платен на доставчика ***********, тъй като това всъщност е реално платената цена - договорната стойност за внесените стоки с тази митническа декларация. Установено е, че дружеството стартира 2018 г. с неусвоен аванс в размер на 2 079 822, 66 лева и продължава да извършва плащания към китайския контрагент през цялата година, като платените суми многократно надвишават стойността на внесената стока за годината. Прието е, че при съпоставка на датите на извършените за проверявания период плащания, с датите на приложените към регистрираните МД търговски фактури и тяхната стойност, следва извод, че същите са в противоречие с уговорките по представения договор № 45/15.12.2016 г. и Анекс към него от 25.12.2016 г. с китайския доставчик - че всяко плащане следва да се извършва срещу издадена търговска фактура, в 2 която е определена цената на стоките за всяка партида и са посочени условията на плащане. Този извод е дал основание на митническите органи да приемат, че невключвайки в митническата стойност на стоката пропорционално разпределената сума от този неусвоен аванс, въззивника е декларирал по – ниска митническа стойност, респ. данъчна основа на стоката, в резултат на което е заплатил по – малко от дължимите публични държавни вземания – мито и ДДС, в случая в общ размер на 63 765, 44 лева, с което е осъществил състава на нарушение по чл. 234 ал. 1 т.1 от ЗМ – митническа измама.
С оглед на това, на 19.04.2021 г. на дружеството – въззивник, в присъствието на неговия управител, е съставен акт за установяване на митническо нарушение по чл. 234 ал. 1 от ЗМ. В законоустановения срок срещу акта постъпили писмени възражения, като били представени и допълнителни доказателства. Административно - наказващия орган обсъдил възраженията на нарушителя и приемайки ги за неоснователни, издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление, с което ангажирал отговорността на въззивника за извършена митническа измама и е наложил съответните санкции.
Така описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на гласните и писмените доказателства по делото, които анализирани поотделно и в своята съвкупност не налагат различни изводи относно фактологията на събитията. Приетите за установени в АУМН и НП фактически обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, който оспорва крайните изводи на митническите органи, че заплатените авансово суми на доставчика са част от митническата стойност на декларираните стоки, както и начина на тяхното пропорционално разпределение между митническите декларации, сред които и процесната.
При така установената фактическа обстановка, въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съдът прави следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Видно от служебно изисканите доказателства от АНО във връзка с допустимостта на жалбата, същата е подадена от надлежна страна в 3 законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ - Директора на ТД Митница Варна, упълномощен с това правомощие от Директора на Агенция “Митници” със Заповед №ЗАМ1091/32-246841 от 02.08.2021 г.
Относно процесуалната административен акт: законосъобразност на обжалвания
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУМН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазени са процедурата и сроковете за издаването им, регламентирани в ЗАНН. Възражения за допуснати процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство не се правят и от страна на въззивника.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Основния спорен въпрос по делото е каква е митническата стойност на стоките по процесната митническа декларация - тази, декларирана при вноса и посочена във фактурите, представени към декларациите, или тази, установена от митническите органи.
Съгласно чл. 70 § 1 и 2 от Митническия кодекс на Съюза митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
4
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2 б. от а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
В случая митническите органи са извършили корекция на процесните митнически декларации като са приложили основното правило по чл. 70 § 1 и 2 от МК и след като са приели, че действително платената цена за процесните стоки е по - висока от декларираната при вноса. В тази връзка митническите органи са анализирали представените при проверката договор и анекс сключени с доставчика ***********, както и счетоводни и платежни документи на дружеството – въззивник и са установили, че в нарушение на представения договор, извършваните към доставчика авансови плащания предхождат издаването и осчетоводяването на фактурите, и за периода на проверката са налице надвнесени суми - за които не са представени документи, доказващи заприходена стока и/или стока на път. Прието е и че не са представени доказателства за това, че всички аванси на обща стойност 3 117 730, 01 лева са за бъдещи доставки и няма основание за третирането им като МОС, поради което извършените авансови плащания се явяват част от действително платената цена. Така на основание чл. 70 от МК е прието, че сумата по неусвоените аванси в посочения по – горе размер следва да бъде добавена към декларираната митническа стойност на стоките, допуснати за свободно обръщение по 19 бр. митнически декларации, разпределена пропорционално върху нея, като по този начин са приели неистинно деклариране на стойността на внесените стоки от страна на въззивника.
На първо място следва да се отбележи, че в случая в хода на проверката не са установени обстоятелства по чл. 84и от ЗМ, поради което не са налице и основания за определяне на МОС по аналог по чл. 84и ал. 4 от ЗМ. Вярно е, че съгласно чл. 84л ал. 3 от ЗМ фактическите констатации в доклада се смятат за истински до доказване на противното, но само в случай че са подкрепени с надлежни доказателства. Изцяло в тежест на митническите органи е да докажат по несъмнен начин, че реално платената цена за процесните стоки е по - висока от декларираната и конкретно, че в същата се включват установените „надплатени суми“ и то именно в 5 определения от митническите органи размер. В съдебното производство по обжалване на наказателно постановление наказващият орган е длъжен да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно - наказателната отговорност.
В случая е приложено общото правило за определяне на митническата стойност по реда на чл. 70 § 1 и 2 от МК - на договорната стойност, поради което митническите органи следва да съберат безспорни и категорични доказателства, че договорната стойност - платената или подлежащата на плащане цена, е по - висока от декларираната, а не да се позовават на съмнения, породени от начина на изпълнение на договора с доставчика и водената в тази връзка счетоводната отчетност. Принципът на свободата на договаряне не може да бъде пренебрегнат, а безспорно установен факт е, че страните по договора са се уговорили доставяните от Китай стоки да се заплащат авансово, предварително /т.3.2 от Договора/.
Дори и да има допусната грешка в счетоводното отчитане на тези доставки /а в случая такава няма съгласно мнението на независимото от страните вещо лице /виж показанията му в края/, то тя не може и не следва да се приравни на невярно деклариране на митническата стойност на внесените стоки /действително платената им или подлежащата на плащане цена/.
На следващо място съдът счита, че митническите органи са стигнали до необоснован извод, че авансовите плащания, надхвърлящи стойността на издадените фактури следва да се считат за част от действително платената цена въз основа на неправилно интерпретиране на клаузите на представения договор и анекс към него, както и на данните от счетоводните записвания във връзка с доставката и заплащането на процесните стоки.