Решение № 4429 от 26.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4429 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100504965 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу решение № 5212 от 18.03.2026 г., постановено по гр. дело № 41335/2025 г. по описа на СРС, 71 състав, с която е отхвърлен предявеният срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 123,22 евро (с равностойност от 241 лева), представляваща регресно вземане за платено обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 44012132326026, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и превратно тълкуване на събраните доказателства, от които несъмнено се установявали всички елементи от фактическия състав на спорното право. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка по случая погрешно, като не е съобразил приложения и неоспорен двустранен констативен протокол за 1

ПТП, подписан от участниците в инцидента, както и показанията на свидетеля П., от които се установявало, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС. Намира, че изложеното се установявало и от заключението на САТЕ и разясненията на вещото лице, според които не било възможно ударът да е настъпил по описания от застрахования при ответника водач на МПС. Поддържа, че показанията на свидетеля В. са изолирани и противоречат на останалия доказателствен материал, поради което не следва да бъдат кредитирани. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск в цялост.

Въззиваемият ЗАД „ОЗК – Застраховане“ е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.

272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът и ответникът са застрахователи по застраховка „Каско“, респ. „Гражданска отговорност“ на сочените водачи на МПС и че на 29.06.2023 г. между застрахованите при тях автомобили е настъпило ПТП в гр. Варна, във връзка с което ищцовото дружество е заплатило 2 застрахователно обезщетение в размер на 241 лв. Към настоящия етап на въззивното производство между страните не се оспорва и обстоятелството, че платеното обезщетение отговаря на действителния размер на претърпяната вреда, като спорът между страните се концентрира единствено върху установяване на действителния механизъм на ПТП, за доказване на който са събрани писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит като свидетели на двамата водачи, участници в него, както и е прието неоспорено от страните заключение на САТЕ.

При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че по делото не се установява пълно и главно процесното ПТП да е настъпило в резултат от виновно и противоправно поведение на застрахования от ответника водач на МПС. Видно е, че произшествието се е случило на 29.06.2023 г. в гр. Варна, като застрахованият при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „Рено Клио“ с рег.

№ ******** се е движил на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ и е реализирал ПТП с паркирания отдясно и застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ лек автомобил „Субару Легаци“ с рег. № ********. Разпитана като свидетел, водачът на МПС „Рено Клио“ П.Д. В. разказва, че докато е търсила паркомясто е направила десен завой на паркинга, подминала е първата паркирала кола, след което вторият паркиран автомобил е потеглил да се движи назад и се е ударил в нея. Свидетелката е категорична, че сблъсъкът се е случил, след като тя вече е завършила маневрата за завой и се е движила направо, като другото МПС се е ударило в нея, движейки се на заден ход.

Противно на доводите във въззивната жалба, показанията на свидетелката В. не са изолирани, напротив – те се подкрепят от всички останали доказателства по делото.

Свидетелят С.В.П., водач на л.а. „Субару Легаци“, застрахован при ищеца, потвърждава, че е предприел маневра за излизане от паркомястото на заден ход, като се е намирал между редове коли, движел се е бавно назад, но не е успял да види другото МПС между колите. Описаните гласни доказателства са абсолютно еднозначни и категорично опровергават скицата и отбелязаните обстоятелства в т. 12 от констативния протокол за ПТП – като свидетели са разпитани непосредствените участници в произшествието, които ясно, последователно и безпротиворечиво разкриват фактическата обстановка и механизма на застрахователното събитие.

Свидетелските показания са събрани непосредствено от съдебния състав под страх от наказателна отговорност по чл. 290 НК, поради което следва да бъдат ценени като доказателства с по-голяма степен на достоверност, още повече, че свидетелят П. излага неизгодни за него факти (движение с автомобила назад, а не спряло състояние на МПС), поради което твърденията му следва да бъдат възприети с по-голяма доказателствена стойност от писмения документ (констативния протокол за ПТП), в който същото лице е посочил различни обстоятелства на настъпване на ПТП (закачане 3 от другия автомобил при десен завой). Същевременно следва да се отбележи, че свидетелските показания противоречат на протокола от ПТП единствено в частта, попълнена от свидетеля П. – свидетелката В. още тогава е оспорила твърденията на другия водач, че е навлизала в паркинг зоната и е посочила в протокола, че другото МПС е предприело маневра на заден ход. Видно е, че твърденията на този участник в произшествието са последователни и безпротиворечиви, за разлика от тези на свидетеля П., поради което и показанията на свидетелката В. следва да бъдат кредитирани като по-достоверни.

С оглед на изложеното настоящият въззивен състав намира, че процесното ПТП се е случило по описания от свидетелите механизъм, при който виновен за застрахователното събитие е застрахования при ищеца водач на МПС, който е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП – предприел е маневра за движение назад, без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Възраженията на въззивника, че този извод противоречал на заключението на САТЕ, е неоснователно – в заключението са разгледани двата варианта на настъпване на произшествието (съобразно констативния протокол за ПТП и съобразно свидетелските показания) и вещото лице е направило извод, че при всички случаи щетите на автомобилите се намират в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. В открито съдебно заседание експертът уточнява, че при перпендикулярно движение на двата автомобила биха се получили по-големи увреждания, но това не изключва описаният механизъм на ПТП действително да се е случил, тъй като е възможно непосредствено след завършване на десния завой л.а.

„Рено Клио“ все още да се е движил косо на паркираните автомобили и така да са се получили щетите в задните десни части на двете МПС. Същевременно, при така възприетия механизъм на ПТП, установен от гласните доказателства, е видно, че ударът е бил предотвратим за водача на застрахования при ищеца л.а. „Субару Легаци“, който е следвало да се убеди, че може да завърши маневрата на заден ход безопасно, за разлика от водача на л.а. „Рено Клио“, който от техническа гледна точка не е имал възможност да предотврати удара, тъй като вече се е намирал зад другото МПС.

Предвид изложеното, при разпределената доказателствена тежест на ищеца да установи пълно и главно наличието на противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП, настоящият въззивен състав намира, че предвид обсъдените еднозначни гласни доказателства и известните противоречия между тях и писмените доказателства този елемент от фактическия състав на спорното право остава недоказан. Ищецът не е провел пълно и главно доказване на описания в исковата молба механизъм на ПТП, като по делото не се установява каквото и да било противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило 4 процесното ПТП, нито такова, което да е допринесло за настъпване на щетите. В тази връзка следва да се отбележи, че изложените във въззивната жалба възражения за липса на подаден светлинен сигнал от свидетеля В. при извършване на десния завой са голословни и в тяхна подкрепа на са събрани каквито и да било доказателства по делото. Ето защо в полза на застрахователя по имуществена застраховка на МПС „Субару Легаци“ не е възникнало регресно вземане срещу застрахователя на гражданската отговорност на сочения делинквент, т.е. предявеният иск за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение е неоснователен и следва да се отхвърли.

Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в размер на 105 евро, юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5212 от 18.03.2026 г., постановено по гр. дело № 41335/2025 г. по описа на СРС, 71 състав.

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 105 евро, разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5