Решение № 1614 от 06.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1614 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20245330118770 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул.

„Ястребец” № 23Б против „Марив консулт“ ЕОООД, ЕИК 11585216, със седалище гр.

Пловдив, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 153,35 (299,93 лева) евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от *** до *** г., ведно със законна лихва за период от 30.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 44,37 (86,79 лева) евро, представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2020 г. до 23.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №59689/2023 г. по описа на Софийски районен съд.

В исковата молба и уточненията се твърди, че за периода от *** до *** ищцовото дружество е предоставило топлинна енергия за отопление, сградна инсталация и БГВ на обща стойност 153,35 (299,93 лева) евро. Твърди се, че между страните не е бил сключен изричен договор за продажба на топлинна енергия, но същата е доставена за имот, собственост на ответното дружество, а именно: магазин № *, находящ се в гр. С., общ. ***, ж.к **, бл. **, вх. *, ет.*.

Посочва се, че за процесния период в сила са били Общите условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на КЕВР, Решение № ОУ013/06.03.2006 г. на КЕВР, както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите влизат в сила от датата на съответното решение. В Глава IV от ОУ – „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен редът и срокът, по който купувачите на топлинна енергия (в т.ч. и ответникът) са длъжни да заплащат месечните дължими суми.

Плащането следва да се извършва в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл задължението на „Марив Консулт“ ЕООД за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е възниквало най-късно до 20-о число на 1 следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за съответната сума по фактурата, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката (ЗЕ) разпределението на топлинна енергия между потребителите се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата – „Бруната“ ООД, на база реален отчет на уредите в съответствие с разпоредбите на Наредба № 2/28.05.2004 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За процесния имот са издадени изравнителни сметки, като сумите са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка ищцовата страна счита, че претендираното вземане произтича от неоснователно обогатяване, като основава иска си на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД.

В срока за отговор на исковата молба ответникът, възразява за неоснователност на предявения иск като развива подробни съображения в тази насока. Позова се на съдебна практика на СГС, с която обоснова, че след ****** г. отношенията между небитов потребител и топлопреносно предприятие се уреждат от нормата на чл. 59 ЗЗД, а след това въз основа на фикцията по чл. 149, ал. 3 ЗЕ( ДВ, бр. 21 от 2021 г. ) , която законодателят е създал – договорно отношение, възникнало по силата на закона, когато юридическото лице се помещава в обект в сграда – етажна собственост. Възразява, че искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиаре, че за процесния период обекта е отдаван под наем на трето лице, както и че енергията не е доставена фактически.

Третото лице-помагач „Бруната“ ООД, ЕИК 041029500 не взема становище.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

Съдът е сезиран с искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца вземания за доставена топлинна енергия за периода от *** до *** г. в топлоснабден имот, собственост на ответника, както и обезщетение за забава. В исковата си молба ищецът подчертава, че между страните не е сключен нарочен договор, като от това обстоятелство извежда правния си довод, че искът е с правна квалификация по чл. 59 от ЗЗД. В тази връзка, посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда. От значение за допустимостта на процеса са правопораждащите вземането юридически факти и отправеното до съда искане, както и единството между тях.

В случая ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия за имот, собственост на ответника. Претендира стойността на продажната цена за доставената енергия и обезщетение за забава. Ответникът признава, че е собственик на имота, но възразява, че го е отдавал под наем, като оспорва правната квалификация и твърди, че след ****** г., предвид изричната регламентация на чл. 149, ал. 3 от ЗЕ (ДВ, бр. 21 от 2021 г.), между страните е налице договорно правоотношение.

С изготвения и приет за окончателен от друг съдия-докладчик доклад по делото е прието, че квалификацията на иска е по чл. 59 от ЗЗД. Това, по мнение на настоящия съдиядокладчик, категорично не е така. В случая се претендира вземане за неплатена продажна цена, а не за неоснователно обогатяване. Според разяснителните мотиви на ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС: „Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, 2 собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбиращите се клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 от ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.“ Цитираното тълкувателно решение се отнася и за небитовите клиенти в сграда – етажна собственост, каквато е процесната, по аргумент от по-силното основание. Искът не би могъл да намери своето правно основание в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД и поради причината, че се претендира продажна цена, а не по-малката от двете суми между обогатяването и обедняването. Тоест, с иска по чл. 59 от ЗЗД ищецът не би имал право на търговска печалба като компонент от продажната цена.

Посочената в отговора на исковата молба (ОИМ) практика на СГС е постановена преди приемането на цитираното тълкувателно решение и не се споделя от настоящия съдия-докладчик. След като по делото не се спори, че ответникът е собственик на имот в топлоснабдена жилищна сграда, независимо от факта, че става въпрос за търговски обект, то между страните несъмнено е възникнало продажбено правоотношение.

Нещо повече – топлинната енергия фактически е потребявана, като ответникът поддържа, че е отдавал имота под наем. Напълно алогично от житейска и правна страна би било да се приеме, че консумацията на топлинна енергия е била против волята на страните, с което да се обосновава неоснователно обогатяване.

Неправилната правна квалификация обаче с нищо не променя разпределената доказателствена тежест, а още по-малко би могла да засегне процесуалните права на ответника. Това е така, доколкото по делото безспорно са ясни твърденията на какви фактически положения се основават развилите се между страните правоотношения и какво е отправеното до съда искане. Отделно от това, неправилната правна квалификация не може да доведе до извод за произнасяне по непредявен иск. Процесуално правомощие и задължение на съда е да квалифицира правния спор, което може да се осъществи по всяко време от неговото развитие, включително и по реда на инстанционния съдебен контрол.

Именно това е сторено при идентична хипотеза с Решение № 226 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 1298/2012 г. на ВКС, IV г. о.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ответникът е собственик на магазин № *, находящ се в гр. С., общ. ***, ж.к **, бл. **, вх. *, ет.*, поради което съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия, уреден с разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ, според която продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Общите условия влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Без правно с значение е дали имотът е отдаван под наем или не. Това би ималао значение при сключен довор между ищеца и наемателя ( вж.по- подробно ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС)

За установяване на обема и стойността на изразходваните топлинна енергия, в. т.ч., са приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които съдът кредитира изцяло. От съдебно-техническа експертиза се установява, че количеството топлинна енергия съответства по размер на обема, посочен в исковата молба. От приетата по делото съдебносчетоводна експертиза, изготвена на базата на издадените фактури за извършената 3 продажба на топлинна енергия се установява, че стойността на топлинната енергия, в т.ч. и обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответстват на заявените от ищеца.

При това положение предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, като съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недоказаност на исковата претенция.

Всички останали възражения на ответника са без правно значение и като такива няма да бъдат подробно обсъждани от съда.

Сумите следва да се присъдят в евро.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „Марив консулт“ ЕОООД, ЕИК 11585216, със седалище гр. Пловдив дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул.

„Ястребец” № 23Б сумата от сумата от 153,35 (299,93 лева) евро, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от *** до *** г., за обект: магазин № *, находящ се в гр. С., общ. ***, ж.к **, бл. **, вх. *, ет.*, ведно със законна лихва за период от 30.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 44,37 (86,79 лева) евро, представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2020 г. до 23.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№59689/2023 г. по описа на Софийски районен съд.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач „Бруната“ ООД, ЕИК 041029500.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4