Решение № 6355 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6355 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110151382 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** ****, срещу Е. Б. К. и Д. Б. Д., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване съществуването на вземанията, за които по гр.д. № 20916/2025 г. на СРС, 41 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с наследодателя на ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на адреса на топлоснабдения имот: гр. **** ****, аб.№**** **** за процесния период топлинна енергия, като ответниците не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

Ответниците не са депозирали писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД не оспорва исковете.

Преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото с молба, вх. № 85170/18.03.2026 г., ищецът е признал, че ответниците са му заплатили сумата 1380,19 евро, с което са погасили всички суми, предмет на спора, като ищецът иска от съда да присъди единствено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 сумата 100 евро.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

В тежест на ответника е да установи възраженията си за недължимост на претендираните суми, в т.ч. погасяване чрез плащане на задълженията.

Всяка от страните следва да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

В случая не е спорно, а и тези факти се установяват от представените от ищеца писмени документи, които са приети като доказателства по делото, че страните през процесния период са били обвързани от договор за продажба на ТЕ за битови нужди при ОУ, публично известни, с оглед публикуването им на унтернет страницата на търговеца.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК, например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на 2 ползвателя при топлопреносното дружество.

След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че е установена легитимацията на ответника като собственик на имота купувач на топлинна енергия през периода.

С оглед съдебното признание, направено от ищеца, следва да се приеме, че вземанията са погасени чрез плащане. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да отхвърли исковете на това основание.

По разноските:

С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски за исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца. Ответниците не са погасили своевременно процесните задължения, а това е сторено в хода на производството, с оглед което и е дал повод за завеждането на делото. Ищецът е заявил, че претенциите му са удовлетворени и е отправил до съда искане да присъди единствено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, предвид което и съдът приема, че са погасени разноските за държавна такса и тези в заповедното производство. Предвид липсата на фактическа и правна сложност и материалния интерес разноските за исковото производство, на които има право ищецът, също следва да са в минимален размер от 60 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** ****, със седалище и адрес на управление: гр.**** **** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Е. Б. К. с ЕГН:

********** и адрес: **** **** и Д. Б. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** ****, за следните суми: сумата 1079,71 евро, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г. до топлоснабден имот на адрес: гр. **** ****, инсталация **** ****, аб. № **** ****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението /10.04.2025 г./ до окончателното плащане, сумата 79,70 евро, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 15.09.2023 г. 31.03.2025 г., сумата 41,46 евро, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода м.05.2022 г. - м.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението /10.04.2025 г./ до окончателното плащане, сумата 9,43 евро, представляваща мораторна лихва върху тази главница за периода 16.07.2022 г. 31.03.2025 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 11509/17.04.2025 г. по чл. 410 ГПК по гр.д. № 20916/2025 г. на СРС, 41 с-в, поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на производството.

ОСЪЖДА Е. Б. К. с ЕГН: ********** и адрес: **** **** и Д. Б. Д. с ЕГН:

********** и адрес: гр. **** ****, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД ЕИК **** ****, със седалище и адрес на управление: гр.**** ****, при условията на разделна отговорност (всяка от 1/2 част) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 60 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството по гр.д. № 51382/2025 г. на СРС, 41 с-в.

УКАЗВА на ответниците, че разноските, присъдени с настоящото решение в 3 общ размер на 60 евро, могат да бъдат заплатени по банкова сметка на „Т.С.“ ЕАД, както следва: IBAN: **** ****, BIC: **** **** **** **** АД.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4