Решение № 7229 от 25.10.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13722/2018
- Вид
- Решение № 7229
- Подписан
- 25.10.2019
- В сила
- 22.06.2020
- Състав
- ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА, ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, БИЛЯНА ДИМИТРОВА КОЕВА
Други актове по делото
- Решение № 767 от 28.01.2020 · ЦВЕТОМИРА ПЕТКОВА КОРДОЛОВСКА ДАЧЕВА, ЗДРАВКА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, МАРИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 225 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 2, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69 · Закон за наследството
Р Е
Ш Е Н И Е
Гр. София, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ВК, ІV-ТО „Д” отделение в публичното заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр.дело № 14554 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 – 211 ГПК (отм.), тъй като попада в обхвата на § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК.
С решение
№ 415512 от 25.05.2018 г. по гр.д. № 17633/2003 г. на СРС, ІІ ГК, 53 състав, постановено във втората фаза на делбеното производство съдът на основание чл. 288, ал.3 ГПК (отм.) е поставил в дял на Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, находящ се в гр.София, ул.„********, на първи приземен етаж в двуетажната жилищна сграда, застроен на 80,51 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна,килер и гардеробно антре, при съседи: от изток-двор, от юг-двор, от запад- двор и стълбище и от север-двор и стълбище, заедно с мазе под кухнята и със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото от 1050 кв.м., съставляващо по скица парцел УПИ ІІІ- 264 от кв.23, по плана на гр.
София, м. „Бул. Цар Борис ІІІ”, при съседи: от север ул.„Войводина могила”, от изток- УПИ ІV-265, от юг коритото на Владайска река и прилежащ терен, от запад УПИ ІІ-263. С решението СРС е осъдил ответникът Д.М.Д., ЕГН ********** да заплати в 6 месечен срок от влизане в сила на съдебното решение на ищеца Ц.Г.М., ЕГН **********, сумата от 33 512,50 лв., ведно със законната лихва от дата на влизане на решението в сила.
С решението съдът е отхвърлил предявения от Д.М.Д. ЕГН ********** срещу Ц.Г.М., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗДза сумата от 8 900 лв., като е осъдил Д.М.Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 356 лв., представляваща държавна такса за разгледания иск по чл. 59 ЗЗД.
С решението Д.М.Д., ЕГН ********** е осъден да заплати по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 804,30 лв., представляваща държавна такса по делото за делба, съобразно дела му от съсобствеността.
С решението Ц.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати по бюджетната сметка на Софийския районен съд сума в размер на 1 340,50 лв., представляваща държавна такса по делото за делба, съобразно дела му от съсобствеността
Недоволни от постановеното решение в ЧАСТТА, с която съдът на основание чл. 288, ал.3 ГПК (отм.) е поставил в дял на Д.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, процесният апартамент, находящ се в гр.София, ул.„********, на първи приземен етаж в двуетажната жилищна сграда, застроен на 80,51 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна,килер и гардеробно антре, при съседи: от изток-двор, от юг-двор, от запад- двор и стълбище и от север-двор и стълбище, заедно с мазе под кухнята и със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото от 1050 кв.м., съставляващо по скица парцел УПИ ІІІ- 264 от кв.23, по плана на гр. София, м. „Бул. Цар Борис Ш”, при съседи: от север ул.„Войводина могила”, от изток- УПИ ІУ-265, от юг коритото на Владайска река и прилежащ терен, от запад УПИ ІІ-263, както и в ЧАСТТА, с която съдът е осъдил ответникът Д.М.Д., ЕГН ********** да заплати в
6 месечен срок от влизане в сила на съдебното решение на ищеца Ц.Г.М., ЕГН **********, сумата от 33 512,50 лв., ведно със законната лихва от дата на влизане на решението в сила, са останали третите лица помагачи на ищеца, встъпили в процеса пред въззивната инстанция по в.гр.д.№4202/2007 г. по описа на СГС, ГО, ІІ –Г въззивен състав Н.Г.Х. и А.Ю.Х.. С определение от 19.08.2019 г. на мястото на починалия въззивник Н.Г.Х. са конституирани наследниците му по закон А.Ю.Х. (съпруга), Г.Н.Х. (син) и Ю.Н.И. (дъщеря) и М.Н.Х. (дъщеря).
Въззивниците, чрез пълномощника си адв.А., в срока по чл.197, ал.1 от ГПК (отм.) го обжалват решението в посочените части при твърдения, че е неправилно и незаконосъобразно. По-конкретно се поддържа, че не са налице предпоставките на чл.288, ал.3 от ГПК за поставяне в дял на процесния недвижим имот на Д.М.Д., тъй като в хода на производството не е установено, че към датата на откриване на наследството – 04.06.1992 г. когато е починала общата наследодателка на страните Е.Д.Т., той е живял в имота, предмет на делбата, както и че не притежава друго жилище. При посочените аргументи се моли решението да бъде отменено в тази му част. Въззивниците при условията на евентуалност искат от въззивната истанция ако приеме, че процесното жилище правилно е поставено в дял на Д.М.Д., то неправилно същият е осъден да заплати в 6 месечен срок от влизане в сила на съдебното решение на ищеца Ц.Г.М., ЕГН **********, сумата от 33
512,50 лв., ведно със законната лихва от дата на влизане на решението в сила, тъй като към настоящият момент въззивниците са собственици на 5/8 ид.ч.от имота, поради което именно на тях следва да бъде заплатена сумата 33 512,50 лв. за уравняване на техните дялове.
Въззиваемата страна - Ц.Г.М., чрез пълномощника си Кр.М., не оспорва жалбата и я намира основателна по подробно изложени в писмен отговор от 10.08.2018 г. съображения.
Въззиваемия
Д.М.Д., чрез пълномощника си адв.С. в проведеното на 26.09.2019 г. открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна.
Третото лице помагач П.И.П., чрез пълномощника си адв.Л. в проведеното на 26.09.2019 г. открито съдебно заседание, не оспорва въззивната жалба, намира същата за основателна.
В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения от Д.М.Д. ЕГН ********** срещу Ц.Г.М., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 8 900 лв., като необжалвано, е влязло в сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 188 от ГПК (отм.) във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
С С влязло в сила решение № 16328 от 14.08.2014 г. по в.гр.д.№ 4202/2007 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав е допуснато на основание чл. 69 ЗН делба на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.София, ул. „********, на първи приземен етаж в двуетажната жилищна сграда, застроен на 80,51 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна, килер и гардеробно антре, при съседи: от изток-двор, от юг-двор, от запад-двор и стълбище и от север-двор и стълбище, заедно с мазе под кухнята и със съответните ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, цялото от 1050 кв.м., съставляващо по скица парцел УПИ ІІІ- 264 от кв.23, по плана на гр. София, м. „Бул. Цар Борис III”, при съседи: от север ул.„Войводина могила”, от изток- УПИ 1У-265, от юг коритото на Владайска река и прилежащ терен, от запад УПИ ІІ-263, при следните квоти: 5/8 ид.ч. за Ц.Г.М., ЕГН ********** и 3/8 ид.ч. за Д.М.Д., ЕГН
**********. Освен искът за делба, предмет на делото е и възлагателна претенция на ответника Д.М.Д. за процесния имот. Предявен е във втората фаза и осъдителен иск за извършени подобрения от ответника Д.М.Д. в процесния имот на стойност 8 900 лв.
В първото по делото съдебно заседание по извършването на делбата на 07.12.2017 г. е направена от ответника Д.М.Д. и приета за разглеждане претенция от ответника Татяна Х. за възлагане на процесния апартамент на основание чл.288, ал.3 ГПК (отм.) с твърдението, че е живял и продължава да живее в него и няма друго жилище.
В първоинстанционното производство е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, относно поделяемостта и оценката на делбения имот. Според заключението на вещото лице от апартамента не могат да се обособят реални дялове, поради което е допуснатия до делба недвижим имот - АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.София, ул. „********, е неподеляем, като пазарната му цена е в размер на 53 620 лв.
По отношение на искането на ответника Д.М.Д. процесния имот да му се възложи в дял на основание чл.
288, ал.3 ГПК, СГС намира следното:
В настоящия случай жалбоподателят Д.М.Д. е направил своевременно искане в първото по делото заседание по втората фаза /от 07.12.2017 г./ за възлагане на процесния имот, което поддържа и понастоящем. Разпоредбата на чл.288, ал.3 от ГПК (отм.) предвижда, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Следователно приложимостта на възлагането в хипотезата на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) жилището да е неподеляемо, 2) съделителят да няма собствено жилище, 3) съсобствеността между съделителите върху него да е възникнала единствено по силата на наследяване, и 4) съделителят да е живял в него към момента на откриване на наследството. Настоящата въззивна инстанция споделя извода на СРС, че по делото се установяват всички предпоставки за уважаване искането на ответника по реда на чл.288, ал.3 от ГПК (отм.). Установява се от събраните в производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р.П.( о.с.з. от
27.10.2010 г. по в.гр.д.№ 4202/2007 г. на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав), Д.К., Д. А.и Г.М., които са депозирани на 01.04.2004 г., че към момента на откриване на наследството ответникът Д.М.Д. е живял в процесиня имот, в който живее непрекъснато и към настоящия момент. Това се потвърждава и от факта, че като постоянен адрес на ищеца е регистриран адресът, на който се намира процесния апартамент. Фактът, че в определен период има различен постоянен адрес като регистрация не е достатъчно, за да разколебае извода на съда, че ответникът цял живот е живял в делбеното жилище. Това категорично се потвърждава и от свидетелските показания на Д.К., Д. А.и Г.М., които са депозирани на 01.04.2004 г. В тази връзка съдът съобрази и че ответникът живее в този имот още от 1950 г., което е видно от представения по делото списък на живущите - ответникът е посочен като живущ на адрес и няма данни да го е напускал. Установява се по делото, че ответникът е декларирал процесния имот, както и няма друго жилище. Затова въззивният състав споделя извода на СРС, че към момента на откриване на наследството 1992 г., ответникът е живял трайно в процесното жилище. Това обстоятелство е прието за установено и в решение от 14.08.2014 г. на СГС по същото дело между същите страни в първата фаза на делбата, което решение е влязло в сила. Видно от представените свидетелски показания и от писмените доказателства, ответникът е живял през цялото време и до сега в процесното жилище и не притежава друго жилище. Този извод се потвърждава и от представената по делото декларация за семейно и имуществено състояние, подписан лично от ответника.
Следователно по делото се установяват положителните предпоставки, обуславящи възникване правото на възлагане на ищеца - делбения имот представлява жилище, което е неподеляемо и ответникът при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, поради което може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
По делото не е спорно и са събрани писмени доказателства, от които е видно, че ищецът Ц.М. е прехвърлил собствеността върху притежаваните от него 5/8 идеални части от процесния недвижим имот и към момента на постановяване на решението не притежава собственост върху имота. Установява се, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 86, том II, нот.дело № 273/2006 г. по описа на нотариус В.Г.Ц.Г.М. е дарил собствените си 4/8 идеални части от процесния имот на П.И.П.. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том III, нот.дело № 476/2006 г. по описа на нотариус В.Г.Ц.Г.М. е продал на П.И.П. останалите си 1/8 идеални части от процесния недвижим имот (стр.81 от гр.д.№ 4202/2007 г. на СГС, П-г състав). С нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 159, том I, нот.дело № 148/2007 г. по описа на нотариус А.Г., рег.№ 437 в НК П.И.П. и съпругата му Б.Н.В.- П.са прехвърлили на третите лица помагачи Н.Г.Х. и А.Ю.Х., жалбоподатели в настоящото производство собствените си 5/8 идеални части от процесния недвижим имот.
Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ffc05201-2c20-40e9-98dc-568014f43045