Определение № 543 от 10.07.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. Ловеч, 10.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ П.

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ А. като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ П. Въззивно частно гражданско дело № 20234300500274 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл.274 и чл.402 ал.1от ГПК С определение №180/13.04.23 г. постановено по гр.д.№992/21 г. по описа на ТРС е прекратено производството по делото по отношение на предявения от Д. П. И. с адрес *** против П. С. П. от гр.T. инцидентен отрицателен установителен иск с петитум да бъде признато в отношенията на страните като етажни собственици при управлението на общите части на сградата, че не се прилагат разпоредбите на чл.30 ал.3 чл.31 ал.1 и чл.32 от ЗС, осъдена е Д. П. И. да заплати на П. С. П. сумата 1000 лв. съдебни разноски във връзка с предявения инцидентен установителен иск, като е оставено без уважение искането за отмяна на наложеното обезпечение по реда на чл.40 ал.3 от ЗУЕС, с което е спряно изпълнението на взетите решение на ОС на ЕС гр.T. ул.*** сграда с идентификатор 23198.504.***.4 по КККР на гр.T. до произнасяне по същество на спора, като е насочено делото за разглеждане на първоначалния иск за 5.05.2023 г.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№1860/25.04.23 г. от Д. П. И. против определение №180/13.04.23 г. постановено по гр.д.№992/21 г. по описа на ТРС, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявения инцидентен отрицателен установителен иск, осъждането й да заплати разноски на противната страна и оставяне без уважение искането й за отмяна на допуснатото по делото обезпечение на иска за спиране на 1 изпълнението на взетите решение на ОС на ЕС, с твърдения за незаконосъобразност.

Прави анализ на правото на иск съобразно правната доктрина, като изтъква, че съдът не е обсъдил обстоятелствата по делото относно наличието или отсъствието на някоя от положителните респ.отрицателни предпоставки обуславящи допустимостта на иска, като въпросът за приложимия правен ред в отношенията между страните по делото в качеството им на собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на иска. Счита, че това е преюдициален въпрос по отношение на главния иск с правно основание чл.40 ЗУЕС. Твърди, че първоначално е бил предявен само един иск с правно основание чл.40 ЗЕУС, а по-късно е бил предявен и иск за нищожност на всички взети решения на ОС на ЕС на 17.11.21 г. Поради това счита, че не са налице основания за прекратяване на производството по предявения инцидентен отрицателен установителен иск и присъждане на разноските в размер на 1000 лв, а в случая е приложима разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК поради неуточнената своевременно първоначална искова молба. Моли съда да отмени атакуваното определение на ТРС в атакуваните части и да й присъди разноските в настоящето производство.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от П. С. П. от гр.T., с която застъпва становище, че няма настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна на наложената обезпечителна мярка, а по отношение на прекратяване на производството по отрицателния инцидентен установителен иск, счита, че е недопустимо да се води исково производство дали даден закон е приложим между страните или не. Счита, че съдът е този, който следва да определи правната квалификация на иска, като страните могат да атакуват съдебното решение в случай на несъгласие с определената правна квалификация, но не и да предявяват иск дали даден закон е приложим или не в отношенията между страните.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното в частната жалба и доказателствата по ч.гр.д.№992/21 г. по описа на ТРС намира, че частната жалба е неоснователна.

Действително в правомощията на съдът е да определи правната квалификация на предявените от страните искове, било то главни, насрещни 2 или инциденти установителни. Дали даден закон или съответна правна норма са приложими в отношенията между страните по спора ще прецени съдебният състав, а страните следва да наведат своите фактически твърдения. От изложеното в предявеният от Д. П. И. с отговора на исковата молба отрицателен инцидентен установителен иск се установява, че тя не оспорва факта, че двете с ищцата са собственици съответно на отделни обекти на етажната собственост. Това, дали в отношенията помежду им са приложими разпоредбите на ЗС ще се произнесе съдебният състав при наведени от страните твърдения в този смисъл.

Следва да се отбележи и факта, че в случая са предявени два иска при условията на евентуалност: първи за прогласяване на нищожност на взети решения на ОС на ЕС и втори при условие на евентуалност за отмяна на всички взети решения на ОС на ЕС проведено на 17.11.21 г. от 14,40 ч. -/а специален конститутивен иск с правно основание чл.40 ал.3 от ЗУЕС. Дали са приложими разпоредбите на чл.30 ал.3 чл.31 ал.1 и чл.32 от ЗС, съдът ще се произнесе при наведените възражения от страна ответницата. В случая, след като се предявява отрицателен установителен иск, то следва ответницата да установи наличие на правен интерес. При положение, че тя признава и твърди, че е етажен собственик на пет обекта, а ответницата на един обект в сграда на ул.*** в гр.T., то не е налице правен интерес от установяване липсата на съсобственост, в какъвто смисъл биха били неприложими разпоредбите на чл.30-32 от ЗС. Следователно няма основание да се оставя без движение така предявеният инцидентен отрицателен установителен иск по съображения, че дори и да се формулира надлежен петитум, то този иск би бил недопустим поради липса на правен интерес, предвид еднаквите твърдения досежно наличието на съсобственост между страните.

По отношение на искането за отмяна на допуснатото обезпечение по реда на чл.40 ал.3 от ЗУЕС, с което е спряно изпълнението на взетите решение на ОС на ЕС гр.T. ул.*** сграда с идентификатор 23198.504.***.4 по КККР на гр.T. до произнасяне по същество на спора, настоящата инстанция счита, че не са налице условията на чл.402 ал.2 от ГПК. Причината, поради която е било допуснато обезпечението все още съществува, а и не са налице условията на чл.398 ал.2 от ГПК, поради което искането следва да се остави без уважение.

3

Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция, с тези на ТРС в атакуваното определение №180/13.04.23 г. постановено по гр.д.

№992/21 г, то следва да бъде потвърдено като правилно.

При този изход от процеса жалбоподателката следва да заплати на ответницата по частната жалба сумата 400 лв. разноски за адвокатски хонорар.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №180/13.04.23 г. постановено по гр.д.

№992/21 г по описа на ТРС като правилно в обжалваните му части.

ОСЪЖДА Д. П. И. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на П. С.

П. с ЕГН ********** с адрес гр.T. ул.*** сумата 400 лв. разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4