Определение № 251 от 15.07.2021, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Велико Търново , 15.07.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

ДИАНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20214000600238 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производстово по чл.440 ал.2 от НПК.

Въззивното производство е образувано по частна жалба от осъдения Ш. М. ИС. против определение от 24.06.2021год., постановено по ЧНД № 406/2021год. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване.

С жалба се прави оплакване за неправилност на атакуваното с нея определение на първоинстанционния съд. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не са налице и двете предпоставки, за да се постанови условно предсрочно освобождаване, тъй като той участва във всички мероприятия и работи. Иска отмяна на определението на ПлОС и постановяване на ново, с което да бъде уважено искането му за условно предсрочно освобождаване.

След като се запозна с частната жалба, атакуваното с нея определение и с материалите по делото, въззивнният съд намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на контрол, поради което е допустима.

1

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

От приложените към делото доказателствата, включително и досието на лишеният от свобода Ш.И. се установява следното:

Ш. М. ИС. търпи наказание лишаване от свобода в размер на петнадесет години лишаване от свобода за извършено деяние по чл. 199 ал.2 т.2 от НК.

Началото на изпълнение на наказанието е започнало на 21.07.2009г.

Видно от приложената по делото справка към 01.07.2021год. И. е изтърпял фактически единадесет години единадесет месеца и 10 дни, от задържане под стража – осем месеца и единадесет дни, от работа една година четири месеца и 12 дни и му остават да търпи единадесет месеца и 27 дни.

От затворническото досие на осъдения Ш. М. ИС. се установява, че по време на изтърпяване на наказанието в Затвора в гр. Плевен същият е наказван шест пъти, награждаван е девет пъти.

Съгласно приложеното съвместно становище от ИСДВР, зам. началник РНОД, началник сектор СДВР, началник сектор ЗООТ, инспектор режимна дейност и инспектор психолог осъденият е постъпил с висок риск от рецидив 60 т., а понастоящем е с риск от рецидив 42т. - т.е. за изтеклият период от време рискът от рецидив е спаднал с 18 пункта. Дефицитните му зони са липса на осъзнатост на мотивите за криминалното му поведение, стремеж да се прехвърля отговорността върху обстоятелства, външни за него. Същият е учил до четвърти клас и отношението му към образователни процес е напълно апатично. И. не осъзнава проблемите си и е силно зависим от обкръжението си. Налице са конформни нагласи по отношение на групови правила и норми. Импулсивен е и емоцията при него превалира пред разума.

По отношение на него съществуват опасения за уязвимост, тъй като е неавтономен и е възможно да бъде използван за изпълнител на различни нерегламентирани дейности. Въпреки тези първоначални дефицитни зони, и вследствие на изпълнение плана към присъдата администрацията на затвора Плевен е отчела, че е налице положителна тенденция към поправянето на И..

Постигнат е напредък по отношение на мисленето – вече осъзнава наличието на проблеми и предлага алтернативи за решаването им. Режимът му е сменен 2 на общ от 06.07.2017г. Преминал е през общежитие от закрит тип, след което е настанен в общежитие от открит тип. Лишеният от свобода спазва правилата във взаимоотношенията с другите лишени от свобода, сдържан е и избягва влизането в конфликтни ситуации. Изпълнява съвестно и отговорно поставените му задачи. Освен това показва позитивно отношение към труда, работил е на ферма „Веда“ и понастоящем полага доброволен труд към фондация „Кайлъка“.

Според окончателното становище на администрацията на затвора са налице трайни позитивни промени резултат от работата с И.. Изложеното в становището се подкрепя и от разпита на св. Ж. Н. по отношение на Ш.И..

Първостепенният съд подробно е изследвал събраните по делото доказателства относно данните за личността на осъдения по време на престоя му в Затвора. Обсъдил е всички обстоятелства, които следва да се вземат предвид, за да се отговори на въпроса налице ли е добро поведение у осъденото лице, независимо от изразеното становище от администрацията на затвора. Обосновавайки своите изводи, напълно аргументирано съдът е приел, че все още не са налице убедителни доказателства за изпълнение на плана на присъдата в пълен обем. Поради изложеното, окръжният съд не е намерил да са налице предпоставките осъденият Ш. М. ИС. да бъде условно предсрочно освободен.

Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло този правен извод.

Безспорно е, че осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание от петнадесет години лишаване от свобода.

Безспорно се установява и че е започнал и тече процес на поправяне на осъдения. Налице са положителни промени в неговото мислене, в отношението му към труда, същият спазва правилата в затворническото заведение. Едновременно с това следва на първо място да се отбележи, че остатъкът от наказанието – единадесет месеца и двадесет и седем дни е взе още значим на фона на извършеното от него деяние от една страна. На следващо място въпреки, че е налице спад в рискът от рецидив с 18 пункта, той все още е към средните граници – 42 т. Както правилно е отбелязал първия съд все още са налице и дефицитни зони, върху които следва да се работи. Видно от обобщения доклад на администрацията на затвора все още 3 лишеният от свобода И. не умее да прави анализ на миналия си негативен опит. Не е направил нищо, за да подобри образователното си равнище или да придобие професионална квалификация с оглед бъдещата си ресоциализация.

Гореизложените фактически констатации относно поведението и нагласите на осъдения И. при изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от свобода налагат извода на въззивния съд, че изследването на цялостното му поведение, нагласи и отношение към извършеното правонарушение по време на престоя му в затворническото заведение сочи, че е започнал процес на поправянето му. Този процес обаче все още не е завършил, тъй като все още има дефицитни зони в поведението му върху които следва да се работи за да се стигне до устойчива и трайна промяна на поведението и мисленето му в положителна насока. Което пък от своя страна е основание да се приеме, че към настоящия момент поправянето на осъдения Ш.И. все още не е завършено и не е пълно, респективно, че осъденият все още не е дал достатъчно доказателства за поправянето си. За да се приеме, че съществуват предпоставките за условно предсрочно освобождаване, следва по делото да са събрани толкова категорични доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишеният от свобода, че същите да не дават възможност да се приеме, че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия. Поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице, следва да е надхвърлящо обичайното добро такова, за да може да се приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин.

Всъчко изложено до тук обосновава извода на въззивния съд, че все още не може да бъде прието по несъмнен начин, че е налице втората изискуема кумулативно предвидена в чл.70 ал.1 от НК предпоставка, а именно с примерното поведение и честното отношение към труда да е дал доказателства за своето поправяне. Очевидно, че работата с осъдения в условията на затвора следва да продължи.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, частната жалба за неоснователна. Атакуваното с нея определение на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.06.2021год., постановено по ЧНД № 406/2021год. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на изтърпяващия наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр.Плевен – Ш.

М. ИС..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5