Решение № 387 от 14.11.2025, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Велико Търново, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20254110201230 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от инж. С. П. К. с ЕГН ********** от ****, чрез адв. М. Н. от ВТАК, против НП № 2510500196 от 22.08.2025 год., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – В. Търново, с което за допуснато от К. нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 211, ал. 4 от Закона за горите, на основание: чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 257, ал. 1, т.

2 от Закона за горите (ЗГ). В жалбата се твърди, че НП е издадено при съществени процесуални нарушения, неправилно е приложен материалния закон, НП е необосновано, както и че фактическата обстановка не отговаря на действителната. Поради това се моли пълната му отмяна.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.

М. Н. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Н. счита, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно, както и че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли същото да бъде отменено. Излага доводи в тази насока. Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от Ц. С. - гл. юрисконсулт, редовно упълномощена. Същата счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 02.06.2025 г. служителя на РДГ – В. Търново П. В. Й. – горски инспектор, е извършили проверка в интернет системата на Изпълнителна агенция по горите, при която установил, че С. П. К. с ЕГН ********** – лесовъд на частна практика, на 05.05.2025 год. е издал превозен билет № 7548/00144 за транспортиране на 10 (десет) пространствени куб. метра дърва за горене от дървесен вид бряст, добита от извън горска територия - поземлен имот № ***, землище с. Миндя. Този имот е държавна публична собственост, вид на територията „територия на транспорта“, начин на трайно ползване „за железопътна гара – спирка“. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 4 от ЗГ дървесината, добита извън горските територии, се транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице, определено от кмета на общината, а К. не бил длъжностно лице определено от кмета на община Велико Търново, контролния орган счел, че с това си деяние К. е нарушил разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във вр. с чл. 211, ал. 1 от същия закон. За констатациите от проверката бил съставен констативен протокол, като на 02.06.2025 год. П. В. Й. в присъствието на свидетелите Н. И. М. и Т. Р. Р. и в присъствието на С. П. К. съставил на последния АУАН серия В, бланков № 009722, затова, че С. П. К. в качеството си на лесовъд на частна практика, на 05.05.2025 год. издава превозен билет № 7548/00144/05.05.2025 г. за транспортиране на 10 (десет) пространствени куб. метра дърва за горене от дървесен вид бряст, добита от извън горска територия - поземлен имот № ***, землище с. Миндя, който е държавна публична собственост, вид на територията „територия на транспорта“, начин на трайно ползване „за железопътна гара - спирка", без да е длъжностно лице, определено от кмета на община Велико Търново.

В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на територията на РДГ - Велико Търново, общ. Велико Търново, землище с. Миндя, GPS координати LAT: 43.039828333333325, LON:25.811416666666666.

2

Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 211, ал. 4 от същия закон.

АУАН е бил връчен на С. К. по съответния ред, който го е подписал. В АУАН Блажев е записал, че има възражения.

В законоустановения срок от К. са били депозирани пред наказващия орган писмени възражения.

Въз основа на гореописания АУАН от Директора на РДГ – В. Търново на 22.08.2025 год. е било издадено и обжалваното НП № 2510500196, с което за допуснато от С. П. К. нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 211, ал. 4 от Закона за горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) НП е връчено лично С. К. на 02.09.2025 год. и обжалвано от него в законоустановения срок по реда на чл. 59 от ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

В хода на съдебното следствие по делото са приети като доказателства материалите съдържащи се в административнонаказателната преписка по обжалваното НП, както и представените от процесуалния представител на въззиваемата страна писмени доказателства – Констативен протокол, серия В 010143/25.11.2024 г. и продължение на Констативен протокол № 010144, както и Заповед № 423/26.02.2024 г. , която е основната заповед, допълнена със Заповед № 49-171/23.05.2024 г. приложена към материалите по административнонаказателната преписка.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани като свидетели по делото П.

В. Й. (актосъставител), Н. И. М. (свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на акта) и Т. Р. Р. – (свидетел прри съставяне и връчване на АУАН. Свидетелите Й. и М. потвърждават напълно описаните в процесния акт констатации. Същите твърдят, че при извършената от тях проверка в информационната система на ИАГ са установили, че С. К. е издал превозен билет за дървесина добита от извънгорска територия, за което същия нямал надлежно упълномощаване от кмета на общината съобразно разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от ЗГ. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като 3 същите са безпротиворечиви и кореспондират с останалите писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, като разгледана по същество се явява основателна.

Както контролния, така и наказващия орган са приели, че в случай се касае за издаден превозен билет за дървесина, добита от извънгорска територия, като изрично в АУАН и в процесното НП е посочено, че вида на територията е:

„територия на транспорта“, начин на трайно ползване „за железопътна гара – спирка“. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3, т. 4 от Закона за горите, разпоредбите на този закон не се прилагат относно площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища. Оттук следва извода, че в конкретния случай дървесината е добита именно от такава територия, попадаща в обхвата на чл. 2, ал. 3, т. 4 от ЗГ и разпоредбите на Закона за горите не следва да бъдат прилагани за тази територия. В този смисъл основателни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че в конкретния случай неправилно на К. е наложена санкция по реда на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, която разпоредба предвижда санкция за лице, което издаде документ в нарушение та този закон (Закона за горите).

Неоснователни са изложените от процесуалния представител на въззиваемата страна доводи, че липсата на заповед за упълномощаване на К. да издава превозен билет за дървесина добита от тази територия, освен от представените документи, следвала и от факта, че дървесината, видно от билета, е маркирана с контролна горска марка, а не с общинска марка, собственост на Община Велико Търново, каквото е изискването на чл. 207 от Закона за горите. Именно поради това, че въпросната дървесина е добита от територия, за която не се прилагат разпоредбите на ЗГ и в частност разпоредбата на чл. 207 от същия закон, то дървесината не е била маркирана с марка – собственост на общината.

Неоснователни са и доводите, че чл. 2 от Закона за горите касае разрешителния режим и регламентира какво е горска територия, а не касае транспортиране на дървесината. Алинея 1 на чл. 2 регламентира действително какво е гора по смисъла на този закон, но ал. 3 изрично сочи, за какъв вид територии разпоредбите на този закон не се прилагат, измежду които изрично 4 в т. 4 са посочени и площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища. Както вече бе посочено самия контролен и наказващия орган изрично са посочили, че в случая дървесината е добита именно от вид на територията „територия на транспорта“, начин на трайно ползване „за железопътна гара – спирка“, което води до извода, че тази територия попада точно в обхвата на чл. 2, ал. 3, т. 4 от ЗГ като площ, заета с горскодървесна растителност в обхвата на железните пътища.

Предвид горното настоящия съдебен състав намира, че неправилно е реализирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във ал. 4 от Закона за горите, поради което обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По отношение на направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева. В съдебно заседание от процесуалния представител на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските. Настоящия съдебен състав намира, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради което посочения размер на разноски се явява прекомерен и следва да бъде намален към минималния предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на жалбоподателят направени от него разноски в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

5

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2510500196 от 22.08.2025 год., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – В.

Търново, с което за допуснато от С. П. К. с ЕГН ********** от **** нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите във връзка с чл. 211, ал. 4 от Закона за горите, на основание: чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл.

53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, Регионална дирекция по горите – Велико Търново, да заплати на С. П. К. с ЕГН ********** от **** сумата от 400.00 (четиристотин) лева, представляваща направени разноски за процесуален представител.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6