Решение № 248 от 17.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. П., 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Явор П. Джамалов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20241720106849 по описа за 2024 година

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 266, и чл.

86 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства В. Д. Д., ЕГН:**********, моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена А. Б. А., ЕГН:**********, да и заплати сумата от 900.00 лв., представляваща наемна цена за 9 нощувки във вила в гр. Ч., ул. Ц. ** за периода ****г.-****г. по едностранно прекратен договор за наем сключен от разстояние на ****г., както и сумата от 1000.00 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, тревоги и причинен стрес от неизпълнение на договор от ****г. и провалена почивка в периода ****г.-****г., като при условията на евентуалност и в случай, че се счете, че В. Д. не е имала основание да прекрати еднократно сключения договор, то да бъде осъдена А. Б.

А., ЕГН:**********, да заплати на В. Д. Д., ЕГН:********** сумата от 900.00 лв. представляваща наемна цена за 9 нощувки във вила в гр. Ч., ул. Ц. 24 за периода ****г.****г., като получена без основание, както се присъдят и направените разноски по настоящото производство.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител е оспорила така предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.Претендират се разноски.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

Не се спори по делото, че ищцата въз основа на обява във Фейсбук групата „С куче на почивка“ , публикувана от А. Б. А., се е свързала нея на посочения телефонен номер и 1

Вайбър, за да провери дали ваканционното жилище е свободно за периода, който ги интересува, а именно ****г.-****г. След като уточнили детайлите относно настаняването, се разбрали че ищцата и А. /мъж с когото живее на семейни начала - св.Д./, ще използват вилата и прилежащия й двор в периода от 03 септември 2024г. до 13 септември 2024г. срещу заплащане на сумата от 100,00 лв. (сто лева) за една нощувка или 1 000,00 лв. (хиляда лева) за целия им престой. Уговорено било на 25 август 2024 год., около седмица преди настаняването, заплатили капаро в размер 500,00 лв.При пристигането си, ищцата заплатила на ответницата остатъка от 500.00лв.

На 04 септември около 00:15ч. ищцата била събудена от позвъняване от ответницата, която ги уведомила, че сестрата на съпруга й, заедно със своя приятел, са дошли на почивка и не могат да влязат в къщата, тъй като дворът е заключен. Ключ за двора имали единствено В. и А., същите отворили вратата, хората влезли и се настанили в другата къща в същия двор. Сутринта на 04 септември 2024г., ищцата и нейния приятел, тъй като не желаели да останат във вилата повече, поискали да и бъде възстановена сума в размер на 800,00 лв..

Ответницата отказала да им възстанови сумата а ищцата и нейния приятел напуснали вилата и се настанили в друго жилище в същото населено място.

Спорен по делото е въпроса, че част от уговорката при наемане на вилата е, че в този период В. и А. /св.Д./, ще бъдат настанени самостоятелно в имота и че за същия период няма да има други настанени почиващи, за да имат те възможност да пускат домашния си любимец да бяга свободно в двора, без по този начин да смущава почивката на други наематели или да се налага постоянно да са при него.

По делото е разпитана като свидетел, К.Д.Й., чийто показания съдът не цени, поради обстоятелството, че същата заявява, какво и е било казано от ищцата, което съставлява изявления на ищцовата страна а не факти и обстоятелства, лично възприети от свидетелката.

Същото така е разпитан като свидетел А. А. Д., /живеещ на семейни начала с ищцата/, чийто показания ценени по реда на чл.172 ГПК, доколкото същия е заинтересован от изхода на делото, съдът възприема частично. Същия заявява, че при настаняването си с ищцата във вилата, се сблъскват с множество проблеми, като основния бил, че вратата на мокрото помещение (тоалет и баня) е по-малка от стандартните врати и е с широчина не повече от 50-60 см. и поради едрото си телосложение, А. нямало как да използва тези помещения, тъй като не можел да премине през вратата и първата вечер ползвал тоалетната в заведение в което с ищцата вечеряли. В исковата молба се сочи че ответницата отговорила, че е трябвало да предупредят по-рано, че “гостът е дебел” и им казала, че могат да използват тоалет и баня в съседната къща. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, че при наемането на вилата, ответницата се е съгласила, че кучето на ищцата и приятеля и, може свободно да се разхожда в прилежащия двор, и не дава вяра на показанията на свидетеля, че ответницата се е задължила да не настанява други хора във втората къща в същия двор. Това е така, тъй като тези твърдения на ищеца не се подкрепят от други доказателства по делото, свидетеля е заинтересован от изхода на делото и същите са житейски нелогични, доколкото другата къща съобразно показанията е било по-голяма и с 2 предназначение за отдаване под наем на почиващи.

По своята правна същност договор за наем е консенсуален, тъй като страните се считат обвързани с постигане на съгласие между тях. Сключеният между страните договор е уреден в чл.228 и следващите от ЗЗД. Съгласно чл.228 с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят да плати определена цена. Ищеца е изпълнил задълженията си към ответника, като му е предала владението върху вилната сграда и не е пречил съобразно уговорката двора да бъде предоставен за разходка на кучето .

Съдът приема с оглед събраните по делото доказателства, че в случая ищцовата страна едностранно е прекратила договора при все , че ответната страна е била изправна страна по договора, съобразно уговореното между страните. При това положение, ищцовата страна не може да претендира връщане на платеното по договора, както и обезщетение за настъпили вреди. Подобно обезщетение може да се претендира, при доказано неизпълнение на договора от ответната страна.

В случая дори хипотетично да се приеме, че между страните е била налице уговорка , кучето да са разхожда свободно в двора, без наличие на други хора, то настаняването на хора във втората къща не води автоматично до извода, че уговорката е нарушена. Житейски наличието на други посетители в съседна сграда не е задължително да възпрепятства ползването на двора за разходка на кучето, доколкото няма данни, същите да са пречили на това. Свидетеля А. А. Д. заявява, че кучето е било пускано за разходка в присъствие на него и ищцата, като в тяхно отсъствие е било прибирано във вилата. Това е логично житейски, тъй като в отсъствието на стопаните, кучето би могло да прескочи оградата, от което да произлязат негативни последици. С оглед на това, дори и да са преминавали през двора други хора, стопаните са имали възможност да предотвратя, това за което твърдят, че са се опасявали а именно, че кучето ще уплаши други хора в двора с поведението си. От гореизложеното следва, че дори и да е била налице спорната договорка, то ищцовата страна е прекратила договора едностранно, поради субективното си отношение при настаняването на други хора в съседна сграда и притеснение, че кучето може да им досажда, а не поради обективно неизпълнение на задължението, двора да бъде предоставен за разходка на кучето самостоятелно. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че чл.87 ЗЗД, предвижда, че когато длъжникът по един двустранен договор, какъвто е настоящия случай, не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. В случая ищцата и приятеля и още на другата сутрин напуснали имота, без да е даден срок за точно изпълнение на евентуално поето задължение от наемодателя по договора.

Несъстоятелни са доводите на ищцовата страна, че тъй като ответницата не е собственик на вилата, то и договора за наем се явява нищожен. В закона няма забрана и други лица, извън собственика на имота да отдават имоти под наем. Отношенията между собственика на имота и ответника могат да бъдат уредени, чрез пълномощие или водене на 3 чужда работа без пълномощно, но тези отношения не се отразяват на валидността на договора за наем.

За пълното следва да бъде отбелязано, че съобразно действащите закони и подзаконови нормативни актове, в областта на ветеринарната медицина, се предвижда задължителна регистрация на домашните кучета и издаване на паспорт, с който се удостоверява и собствеността на кучето, в която насока в настоящето производство не са представени доказателства.

Поради всичко изложено така предявените главни искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Неоснователен се явява и предявения евентуален иск, тъй като парите са били платени въз основа на договор за наем и същите не подлежат на връщане , при едностранно прекратяване на договора, от едната страна при положение , че другата страна е изправна и е изпълнила задълженията си по договора и не е налице неоснователно обогатяване в полза на ответницата.

С оглед изхода на делото ищцовата страна следва да заплати на ответника направените разноски по делото. Процесуалния представител на ищеца, е направил възражение за прекомерно високо платено възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника. Съдът намира възражението за основателно, предвид правната и фактическа сложност на делото и броя проведени заседания. С оглед на това в полза но ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, районният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от В. Д. Д., ЕГН:**********, от гр.С. ул.Х.К., ** ** срещу А. Б. А., ЕГН:**********, от гр.П., ул.Ю.Г., ** ** ** ** да и заплати сумата от 900.00 лв., представляваща наемна цена за 9 нощувки във вила в гр. Ч., ул. Ц. ** за периода ****г.-****г. по едностранно прекратен договор за наем сключен от разстояние на ****г., както и сумата от 1000.00 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в страдание, тревоги и причинен стрес от неизпълнение на договор от ****г. и провалена почивка в периода ****г.****г., както и предявения евентуален иск, да бъде осъдена А. Б. А., ЕГН:**********, да заплати на В. Д. Д., ЕГН:********** сумата от 900.00 лв. представляваща наемна цена за 9 нощувки във вила в гр. Ч., ул. Ц. 24 за периода ****г.-****г., като получена без основание, като неоснователни и недоказани .

ОСЪЖДА В. Д. Д., ЕГН:**********, от гр.С. ул.Х.К., ** ** да заплати на А. Б. А., ЕГН:**********, от гр.П., ул.Ю.Г., ** ** ** ** направените по делото разноски в размер на 500.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в

4 двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5