Решение № 1130 от 05.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1130 гр. София, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Надежда Махмудиева

Десислава Николова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20221000500092 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 265950 от 1 октомври 2021г. по гр. д. № 5430/2021г.

Софийски градски съд, ГО, 21 състав, е признал за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура" дължи на Д. П. Г., ЕГН **********, сумата от 27 168,82 лева (двадесет и седем хиляди сто шестдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки) - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по търг. дело № 3269/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, определено с решение № 1269 от 08.12.2020г. по протокол от заседание на 27.11.2020г. на Висшия адвокатски съвет, за което е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение от 27.01.2021г. по ч. гр. дело № 2901/2021г. на Софийския районен съд; осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Д. П. Г. разноски в общ размер 1 086,76 лева - платена държавна такса за заповедното и исковото производство; осъдил Агенция „Пътна инфраструктура" да заплати на адвокат Р. В. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за заповедното производство в размер 937,53 лева и за исковото производство в размер 1 345,06 лева.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на 1 ответника АПИ срещу решението по гр. д. № 5430/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 21 състав, с което предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК срещу него иск е уважен. С доводи за неправилност на обжалваното решение, концентрирани върху процесуални нарушения при анализа на доказателствата по делото и при произнасяне по защитните му средства и като резултат върху нарушения на материалния закон, уреждащ създадените договорни отношения между страните, в това число и при предоставяне на правна помощ и съдействие, иска отмяна на решението и отхвърляне на иска (с оглед оплакванията срещу решението).

Насрещната страна – ищецът Д.Г. е оспорил въззивната жалба на ответника.

Решаващите мотиви на съда, за да уважи иска, почиват на следното:

СГС е приел за безспорно обстоятелството, че ищецът Д. П. Г. е участвал като адвокат по търг. дело № 3269/2014г. на ВКС, II ТО, в което е осъществявал процесуално представителство на ответника АПИ. За безспорно е прието и обстоятелството, че в протокол от заседание на Висшия адвокатски съвет е постановеното решение по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА за определяне на адвокатско възнаграждение на Д. П. Г. като упълномощен представител на АПИ по т. д. № 3269/2014г. на ВКС, II ТО в размер на 27 168,82 лв. Приел е още, че за защита по посоченото търговско дело е бил упълномощен лично адв. Г., докато адвокатското дружество „П. и Г.“ е било упълномощено за осъществяване на защита пред Арбитражния съд при БТПП, както и, че адвокатското възнаграждение, определено от Висшия адвокатски съвет, е в размер на минималния размер на възнаграждението с оглед материалния интерес по делото, поради което е уважил иска изцяло.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно като резултат.

На 19.01.2021г. Д. П. Г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземането си в размер на 27 168, 82 лв., ведно със законната лихва, произтичащо от неизплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ и защита по гр. д. № 3269/2014г. на ВКС, без 2 писмен договор, поради което размерът на адвокатското възнаграждение за положения труд е определен с решение на Висшия адвокатски съвет от 27.11.2020г. Към заявлението е приложено решението на Висшия адвокатски съвет изх. № 1269/08.12.2020г., с което след отмяна на решението на АС – София, Висшият адвокатски съвет, в заседание на 27.11.2020г., е определил възнаграждение за адв. Г. по дело № 3269/2014г. в размер на 27 168, 82 лв., въз основа на материален интерес от 1 563 882, 04 лв., на основание чл. 7, ал.

2, т. 6 НМРАВ (този материален интерес по делото не е спорен, а доколкото решението на Софийския адвокатски съвет е отменено то е без правно значение по делото). На 27.01.2021г. СРС е издал заповед за изпълнение, като е уважил подаденото заявление и е разпоредил АПИ да плати и разноски в заповедното производство в размер на 543, 38 лв. – държавна такса и 1 345, 06 лв. – адвокатско възнаграждение за представителя по пълномощие на заявителя за безплатна правна помощ. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът АПИ е възразил, че не дължи вземането по заповедта за изпълнение. От своя страна заявителят е предявил установителен иск за вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, основан на същите обстоятелства, като тези, изложени в заявлението.

В срока за отговор на исковата молба ответникът АПИ е предприел защита по същество срещу иска. Възразил е срещу основателността на иска с правоизключващо според него възражение, че защита по посоченото търговско дело е била осъществена от адвокатско дружество „П. и Г.“ със съдружници адв. Г. и адв. П., поради което счита, че възнаграждение се дължи на адвокатското дружество, а не на всеки адвокат. Позовал се е на договор, с който е възложил на адвокатското дружество да осъществява защита по вътрешни арбитражни дела от 2012г., образувани пред АС при БТПП, въз основа на който са издадени и пълномощни на адвокатите от 2012г. Твърди, че срещу решението по ВАД № 324/2012г. на АС при БТПП било подадено искане за отмяната му пред ВКС и с цел продължаване на защитата на АПИ, на двамата адвокати били „издадени“ пълномощни № № 224 и 225/08.06.2015г., тъй като нямали учредена представителна власт за пред ВКС. Счита, че „волята на страните е ясна“, - въпреки че в пълномощните не е „цитирано адвокатското дружество“, - видно и от водената кореспонденция между страните. Позовава се на „целесъобразност и логика“ – след като по арбитражните дела е възложена защита на 3 адвокатското дружество, логично било АПИ като държавна институция да подходи по същия начин и в последващото производство по отмяна.

Евентуално е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение, като поддържа, че поради сходството на уредените случаи, възнаграждението следва да се определи евентуално на основание чл. 9, ал. 4 НМРАВ, като в случая адвокатското дружество било осъществило защитата на АПИ само в съдебните заседания по делото. С тези възражения, които в основни линии са преповторени във въззивната жалба, са обосновани и доводите срещу неправилността на обжалваното решение.

По делото е представено пълномощно изх. № П – 225/08.06.2015г., с което е учредена представителна власт на адв. Г. да осъществява процесуално представителство от името на АПИ по търг. дело № 3269/2014г. до неговото приключване. Аналогично пълномощно е съставено и за адв. П. под № П224/08.06.2015г. Отговор на исковете за отмяна на влязло в сила решение, по които е образувано посоченото търговско дело, е подписан от Председателя на УС на АПИ, а в съдебно заседание на 21.04.2015г. по същото дело, видно от протокола от заседанието, е удостоверено, че АПИ се представлява от двама юрисконсулти. По делото са представени и протоколи от съдебни заседания пред ВКС по посоченото търговско дело, в които е удостоверено явяването на адв. Г. (така и на адв. П.) като представител по делото на АПИ; молби за прилагане на сравнителни образци и на доказателства, както и съдебното решение от 29.08.2016г., постановено по това дело, от ВКС, II ТО, с което исковете на две търговски дружества за отмяна на арбитражно решение по ВАД № 324/2012г. на АС при БТПП в отхвърлителната му част по исковете на тези дружества срещу АПИ, представлявана от адв. Г. и П. пред ВКС, са отхвърлени.

Предмет на договор изх. № Д – 22/19.06.2013г. е процесуално представителство на АПИ от довереника адвокатско дружество „П. и Г.“ по три ВАД, едно от които № 324/2012г., – със срок на представителната власт до приключване с влязло в сила решение, срещу възнаграждение от 127 400 лв. без ДДС, платимо на части, последната част, от което платима след представяне на препис от постановеното решение по арб. дело. С пълномощни изх. № П – 364 и 365/07.11.12г. адв. Г., съответно адв. П., е упълномощен да представлява АПИ като осъществява процесуално представителство пред АС при БТПП по две ВАД, едно от които ВАД № 4

324/2012г., до тяхното приключване.

С „доклад“ вх. № 111 – 00 – 838/14.10.2019г. адв. Г. и адв. П. са посочили, че цената иска по търг. дело № 3269/2014г. на ВКС възлиза на 1 563 882, 04 лв., посочили са и, че делото пред ВКС е приключило след проведени 5 съдебни заседания след събиране на доказателства. Посочили са още, че за процесуалното представителство на съдружниците в адвокатското дружество, осъществено от тях, не са получили дължимото се възнаграждение, като са поискали заплащане на възнаграждение за един адвокат в размер на 37 400 лв. На 08.04.2020г. двамата адвокати се позовават пред АПИ на проведени разговори и кореспонденция за сключване на спогодба за уреждане отношенията между АПИ и адвокатското дружество във връзка с осъщественото процесуално представителство по т. д.

№3269/2014г., и са призовали АПИ да се предприеме действия по окончателно решаване на въпроса.

Представените от ответника договори за процесуално представителство, защита и съдействие по други дела, измежду които и ВАД, сключени с адвокатско дружество „П. и Г.“, с приложени пълномощни за двамата адвокати, негови съдружници, са неотносими към спора, дори и да са представени за илюстриране на практиката на АПИ за сключване на договор за поръчка с адвокатското дружество и за учредяване на представителна власт на адвокатите – съдружници в него. Без пряко доказателствено значение за спора са и представените пълномощни, с които е учредена представителна власт на юрисконсулти на АПИ.

От показанията на адв. П., които подлежат на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК – с оглед на всички други данни по делото поради спор с ответника, които не са лишени по тази причина от доказателствена стойност, е установено, което кореспондира на установеното от писмените доказателства, - че двамата с адв. Г. са се включили в производството по искове за отмяна на арбитражното решение, образувано пред ВКС, след първото по делото заседание, т.е. от съдебното заседание на 09.06.2015г. нататък, в което било прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, чието заключение е променено в хода на производството (съобразно и удостовереното в представените протоколи от съдебни заседания), а исковете за отмяна отхвърлени с решението на ВКС. Свидетелят 5 е изяснил, че не са сключили договор с ответника, тъй като им било обяснено, че това ще отнеме много време, а АПИ е „притисната“ от времето, като по делото вече били извършени процесуални действия, които сочели на неблагоприятен резултат от делото за АПИ, така било предложено двамата адвокати да започнат да защитават АПИ, а впоследствие да уредят отношенията си с договор, което не станало, въпреки неколкократното поставяне на въпроса пред Агенцията, с която обсъждали сключване на спогодба с адвокатското дружество.

При така приетото за установено по - горе се налага извода, че ищецът, който в качеството си на адвокат е представлявал АПИ по търг. дело № 3269/2014г. след сключен договор за възлагане на процесуално представителство в устна форма, след изпълнение на поръчката не е сключил с ответника договор за осъществената правна защита, в който да е определено възнаграждението му. Договорът за правна защита по естеството си съдържа съществените елементи на договор за поръчка, но е възмезден, доколкото адвокатският труд е възмезден (чл. 280 - 292 ЗЗД вр.чл. 36, ал. 1 ЗА ). Именно изпълнението на задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение се претендира в настоящото исково производство като продължение на заповедното производство, като размерът на възнаграждението на адвоката е определен на основание чл. 36, ал. 3 ЗА – в случая от ВАдС. Тази норма гласи, че при липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на ВАдС. Следователно липсващата воля по договарянето на възнаграждение на адвоката може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА. Ето защо, поради съществуването на този специален ред за определяне на възнаграждението, не е в правомощията на съда да определя размера на това възнаграждение (вж. решения по чл. 290 ГПК № 208 от 22.06.2015г. по т. д. № 3961/2013г., ТК, ІІ ТО на ВКС; № 236 от 24.10.2017г. по гр. д. № 576/2017 г., ГК, ІV ГО на ВКС; № 132 от 08.07.2013 г. по гр. д. № 653/2012г., ГК, ІІІ ГО на ВКС).