Решение № 316 от 08.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. София, 08.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АСЯ при участието на секретаря ДАИ като разгледа докладваното от АСЯ Гражданско дело № 20221110119360 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са отрицателни квалификация чл. 439 ГПК. установителни искове с правна

Ищецът „И*“ ЕООД твърди, че с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по гражданско дело № 37074/2014 г. на СРС, 38 състав, е осъден да заплати на ответника „С*“ ЕАД следните суми: 23796,34 лева, представляваща сбор от незаплатени наемни вноски, неустойка по договор за наем, такса за битови отпадъци, заедно със законната лихва от 07.7.2014 г. до погасяване на задължението, лихва в размер на 22,61 лева за периода 01.1.2014 г. – 07.7.2014 г., лихва в размер на 0,98 лева за периода 01.7.2014 г. – 07.7.2014 г., лихва в размер на 138,97 лева за периода 08.5.2014 г. – 07.7.2014 г., лихва в размер на 249,17 лева за периода 08.5.2014 г. – 07.7.2014 г. и 1184,16 лева – разноски по делото, а с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа ма документ по чл. 417 ГПК, издадена по гражданско дело № 26891/2015 г. на СРС, 26 състав, е осъден да заплати на ответника 3143,84 лева, представляваща част от дължима главница съгласно спогодба от 07.11.2014 г., заедно със законната лихва от 18.5.2015 г. до погасяване, лихва в размер на 1

19,5 лева за периода 07.11.2014 г. – 20.11.2014 г., лихва в размер на 1532,91 лева за периода 07.11.2014 г. – 18.5.2015 г. и 373,91 лева – разноски по делото.

Въз основа на първата заповед бил издаден изпълнителен лист от 28.11.20014 г., а на втората – от 29.5.2015 г. Сочи, че по тези изпълнителни листа било образувано изпълнително дело № 5147/2020 г. на ЧСИ НМ. Поискал справка за задълженията, издадена от ЧСИ на 25.3.2022 г., от която се установило, че непогасени чрез плащане били следните суми: по изпълнителен лист, издаден на 28.11.2014 г. по гражданско дело № 37074/2014 г. на СРС, 38 състав 11769.95 лева, - главница, заедно с законова лихва от 26.03.2022 г. до погасяване на задължението и 7589.54 лева - законна лихва за периода 19.11.2015 г. - 25.03.2022 г., по изпълнителен лист, издаден на 29.05.2015г., по гражданско дело № 26891/2015г. на СРС, 26 състав - 2165.27 лева - главница, заедно със законовата лихва от 26.03.2022 г. до погасяване на задължението и 1396.21 лева - законна лихва за периода 19.11.2015 г. - 23.05.2022 г. Счита, че вземанията са погасени с изтичането на тригодишен давностен срок, поради което моли съда да признае със сила на пресъдено нещо недължимостта им.

Претендира разноски.

Ответникът „С*“ ЕАД оспорва исковете, като поддържа, че задълженията не са погасени по давност. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявените искове са за установяване несъществуването на вземания по два изпълнителни листа поради погасяването им по давност. В тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /заповедното производство/, са настъпили факти /с оглед на наведените в исковата молба твърдения - изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.

Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи 2 основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

От представените от страните писмени доказателства се установяват следните обстоятелства:

Въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по гражданско дело № 37074/2014 г. на СРС, 38 състав, в полза на ответника „С*“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 28.11.2014 г. за следните суми: 23796,34 лева, представляваща сбор от незаплатени наемни вноски, неустойка по договор за наем, такса за битови отпадъци, заедно със законната лихва от 07.7.2014 г. до погасяване на задължението, лихва в размер на 22,61 лева за периода 01.1.2014 г. – 07.7.2014 г., лихва в размер на 0,98 лева за периода 01.7.2014 г. – 07.7.2014 г., лихва в размер на 138,97 лева за периода 08.5.2014 г. – 07.7.2014 г., лихва в размер на 249,17 лева за периода 08.5.2014 г. – 07.7.2014 г. и 1184,16 лева – разноски по делото. С молба, подадена до ЧСИ НМ на 15.5.2015 г., ищецът е поискал образуване на изпълнително дело, като на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението. Образувано е изпълнително дело № 5314/2015 г. С разпореждане на ЧСИ от 19.5.2015 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника /л. 49 от делото/. С разпореждане от 19.5.2015 г. е наложен запор върху две моторни превозни средства /л. 51/. С разпореждане от 19.5.2015 г. е наложен запор върху вземания на длъжника от търговски банки /л. 55/. С постановление от 10.11.2015 г. ответникът е присъединен като взискател по изпълнително дело № 5314/2015 г. за сумите, дължими съгласно удостоверение по чл. 456 ГПК, изх. № 204047/08.10.2015 г., издадено по изпълнително дело № 6659/2015 г. на ЧСИ НМ /видно от неоспорената от ищеца справка на л. 44 от делото/. Видно от същата справка по изпълнително дело № 5314/2015 г. на 03.11.2015 г. е постъпила сумата 20000 лева, от която 3066,08 лева е послужила за частично погасяване на задължението по присъединеното вземане по изпълнително дело № 6659/2015 г., а останалата част от 16933,92 лева – за погасяване на задължения по изпълнително дело № 5314/2015 г. Видно от призовка до длъжника с изх. № 241796/23.11.2017 г. /л. 56/ и справката на л. 44 от делото, с разпореждане от 23.11.2017 г. на ЧСИ е бил насрочен опис на движими вещи на 12.1.2018 г. С 3 разпореждане от 13.2.2018 г. на ЧСИ е бил насрочен опис на движими вещи за 30.3.2018 г. С постановление на ЧСИ от 10.4.2020 г. изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по гражданско дело № 26891/2015 г. на СРС, 26 състав, ответникът се е снабдил с изпълнителен лист за следните суми: 3143,84 лева, представляваща част от дължима главница съгласно спогодба от 07.11.2014 г., заедно със законната лихва от 18.5.2015 г. до погасяване, лихва в размер на 19,5 лева за периода 07.11.2014 г. – 20.11.2014 г., лихва в размер на 1532,91 лева за периода 07.11.2014 г. – 18.5.2015 г. и 373,91 лева – разноски по делото.

С молба, подадена до ЧСИ НМ на 17.6.2015 г., ищецът е поискал образуване на изпълнително дело, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител и да определя начина на изпълнението. По молбата е образувано изпълнително дело № 6659/2015 г. - с разпореждане от 17.06.2015 г. /видно от справката на л. 62 от делото/. На 08.10.2015 г. по делото е изготвено удостоверение по чл. 456 ГПК, изх.№ 204047/08.10.2015 г. /л. 67/, за да послужи на взискателя за присъединяване по изпълнително дело № 5314/2015 г. С разпореждане от 13.02.2018 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника. С постановление от 10.04.2020 г. на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство по изпълнително дело № 6659/2015 г. е прекратено.

С молба с вх. № 091493/29.12.2020 г. по чл. 426 ГПК, подадена до ЧСИ НМ, ищецът е поискал образуване на ново изпълнително дело /л. 33 и 34/ въз основа на изпълнителния лист от 28.11.2014 г., издаден по гражданско дело № 37074/2014 г. на СРС, 38 състав, и въз основа на изпълнителния лист от 29.5.2015 г., издаден по гражданско дело № 26891/2015 г. на СРС, 26 състав.

В тази молба се съдържа и искане спрямо длъжника да бъдат предприети с;едните изпълнителни действия за принудително събиране на вземанията: запор на вземания от банки, запор върху движими вещи, възбрана върху недвижими имоти, опис, оценка и продажба на имущество, като се съдържа и изявление за овластяване на съдебния изпълнител с правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. По тази молба е образувано изпълнително дело № 5147/2020 г. С разпореждане от 02.2.2021 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника от „Т* Д“ АД. С разпореждане от 19.5.2021 г. е насрочен опис на движими 4 вещи на длъжника.

Първият спорен между страните въпрос е с изтичането на какъв срок се погасяват вземанията по заповедите за изпълнение, по който съдът намира следното:

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите възражения са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора /в този смисъл решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о./. Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.

Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й.

Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. По действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД /в този смисъл: решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., 5

IV г. о.; определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др./.

Петгодишната погасителна давност е започнала да тече от влизането в сила на заповедите за изпълнение. За този факт няма данни по делото – твърдения и доказателства. Доколкото от момента на образуване на всяко от заповедните производства – 07.7.2014 г. и 18.5.2015 г. /които дати се установяват от посочения в изпълнителните листа момент, от който е присъдена законната лихва върху главниците/, до момента на предприетите действия по изпълнение по изпълнителни дела № 5314/2015 г. и 6659/2015 г. не е изминал период от време над 5 години, този факт не обуславя изхода на делото.

Вторият въпрос, на който следва да се даде отговор, е с кои действия се прекъсва давността, откога започва да тече тя при перемиране на изпълнителното дело и приемат ли се за валидно извършени действия по изпълнението след изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е посочено, че съгласно чл. 116, б.