Решение № 30 от 03.02.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Търговище, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря С. Й. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20243530101256 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.357 ал.1 и сл. от КТ.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове за:

-сумата от 2160 лева, представляваща увеличения размер на трудовото възнаграждение за 2023 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане;

-сумата от 266.25 лева, представляваща обезщетение за забава върху увеличения размер на трудовото ми възнаграждение за периода от 24.10.2023 година до датата на завеждане на иска;

-сумата от 4000 лева, представляваща увеличения размер на обезщетението по чл. 222, , ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане;

-сумата от 493.03 лева, представляваща обезщетение за забава върху увеличения размер на обезщетението по чл. 222, , ал. 3 от КТ за периода от 24.10.2023 година до датата на завеждане на иска;

-сумата от 700 лева, представляваща увеличения размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, 1 считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане;

-сумата от 86.28 лева, представляваща обезщетение за забава върху увеличения размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 24.10.2023 година до датата на завеждане на иска.

Ищецът – С. Д. Д. твърди в исковата си молба, че работел на длъжност „старши учител по ФВС“ във Второ СУ „Професор Никола Маринов“Търговище. Със заповед № ЗП- 1987/27.06.2023 г. трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 10.07.2023г.

При прекратяване на трудовото му правоотношение са му определени и изплатени съответните обезщетения по чл. 222, ал. 3 от КТ - 11 брутни заплати и по чл. 224, ал. 1 от КТ - неизползван отпуск за 11 дни от 2022 г. и 29 дни от 2023 г.

На 10.08.2023 г. е подписан анекс към КТД, с който работните заплати на педагогическите специалисти са увеличени с 15%, като действието на увеличението е било уговорено, считано от 01.01.2023 г. В анекса е предвидено и това, че размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 се променя от 11 на 11 и половина брутни заплати и се прилага от същата дата 01.01.2023 година. В „Държавен вестник“ брой 75/2023 г. е публикувана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 година за нормиране и заплащане на труда. В нея също е записано, че § 2, отнасящ се до увеличението на работните заплати влиза в сила от 01.01.2023 г.

Това увеличение, въведено с Колективния трудов договор /КТД/ обхваща и периода от 01.01.2023 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. При това положение следва да му се изплати увеличението на работната му заплата за този период, което изчислява на 2160 лева. Промененият размер на брутното му трудово възнаграждение съответно променя и размера на изплатените ми обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. Размерът на това увеличение за обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ ищецът изчислява на 4000 лева. Размерът на увеличението на обезщетението за неизползван отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ ищецът изчислява на 700 лева.

С молба вх. № 356/24.10.2023 г. ищецът поискал от работодателя да му преизчисли трудовите възнаграждения за 2023 г. и съответно и обезщетенията при пенсионирането му, като му заплати увеличението. С писмо изх. № 2

119/24.10.2023 г. му е отказано с мотива, че трудовите възнаграждения се преизчисляват само на работници и служители, които имат действащи трудови договори към момента на увеличението на работните заплати.

Въпреки това изчакал, защото се надявал, че това становище ще се промени.

През м. декември 2023г. Синдикатът на българските учители излязъл с официално становище, което е разпространено публично. Някои от работодателите се съобразили с него. Но ищецът до момента не е получил исканото увеличение.

Това обуславя правният интерес на ищеца да предяви осъдителни искове.

Поради обстоятелството, че е отправил писмена покана до работодателя, то работодателят е в забава от датата на поканата - 24.10.2023г. и му дължи увеличения размер на работните заплати, на обезщетението по чл.

222, ал. 3 от КТ и на обезщетението по 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на поканата. Този размер на законната лихва за забава - за периода от датата на поканата до датата на завеждане на иска /от 24.10.2023г. до 16.09.2024г./ изчислява за обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 493 лева, за обезщетението ми по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 86.28 лева и увеличения размер на трудовото ми възнаграждение в размер на 266.25 лева.

Ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените по-горе суми.

В съдебно заседание и по реда на чл.214 от ГПК е допуснато изменение на исковете по размер, като същите се считат заведени, за сумите, както следва:

-сумата от 2224.98 лева представляваща увеличения размер на трудовото възнаграждение за 2023 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане;

-сумата от 276.78 лева представляваща обезщетение за забава върху посочената сума от 2224.98 лева за периода от 24.10.2023 година до датата на завеждане на иска;

-сумата от 4079.13 лева представляваща обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на 3 иска до окончателното и изплащане;

-сумата от 507.42 лева представляваща обезщетение за забава върху посочената сума от 4079.13 лева за периода от 24.10.2023 година до датата на завеждане на иска;

-сумата от

741.60 лева представляваща увеличения размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане;

-сумата от 92.25 лева представляваща обезщетение за забава върху увеличения размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 24.10.2023 година до датата на завеждане на иска.

Редовно призован ищецът не се яви лично и в открито заседание се представлява от пълномощника – адв. И. И. от АК-Търговище, който поддържа исковете и претендира разноските по делото.

Ответникът, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, видно от който счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени изцяло и моли да бъдат отхвърлени. В случай, че исковете бъдат уважени, прави възражение за прекомерност на разноските /адвокатско възнаграждение/ на ищеца.

Възраженията на ответника се изразяват в следното: Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че търсената сума се дължи на основание на КТД за системата на образованието и Анекс към същия. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че съгласно договореностите в КТД на браншово нИ., ответното учебно заведение дължи претендираната сума. Спорен е момента, дали договореното в КТД увеличение е относимо единствено и само за работещите в системата на образованието или и за работилите. На практика разминаването в тълкуването на тази клауза в КТД е в резултат на по-късното договаряне на увеличението и по-късното сключване на Допълнителното споразумение, касаещи това индексиране на работните заплати. Няма спор, че СБУ и КТ „Подкрепа“ предоставили становища в обратна насока, т.е. средствата за това увеличение би следвало да бъдат предоставени и на работилите в системата на образованието след 01.01.2023г. Тези синдикални организации са участвали в изготвянето и разписването на КТД и именно там не е визирано заплащане на увеличението, касаещи лицата с прекратени ТПО.

За работодателя съществува пречка да заплати претендирана сума, защото 4 това би довело до нарушение на финансовата политика на училището, което на практика е недопустимо. МОН е институцията, която одобрява и контролира всички плащания от предоставения на учебните заведения делегиран бюджет, поради което няма как да се приеме, че училището следва да изпълни писмата с уведомителен режим на синдикалните организации, като заплати претендираната от ищцата сума.

Редовно призован ответникът няма процесуален представител и няма изразено становище в открито заседание.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства по делото се установява, а не се и спори между страните по делото, че между тях е било налице валидно трудово правоотношение, като ищецът е работел на длъжност „старши учител оп ФВС“ в ответното училище, като със Заповед № ЗП-1987/27.06.2023г. същото е прекратено, считано от 10.07.2023г., по взаимно съгласие и поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на осн.чл.328 ал.1 т.1 КТ. По силата на визираната заповед на директора, на ищеца е изплатено обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в размер на 11 брутни работни заплати -27292.87 лв. и обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 КТ – 4962.34 лв. Няма спор между страните по делото и е служебно известно на съда, че с Анекс № ДО1-192/10.08.2023г. към КТД за системата на предучилищното училищното образование се установява, че с чл.1 е договорено изменение на чл. 27 от КТД, като се определя минимална основна работна заплата , считано от 01.01.2023г., а в ал. 3,т.2 е уговорено, че индивидуалните основни работни заплати за педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не помалко от 15%. Не е спорно също, че в становище относно Анекса, изготвено от Синдикат „Образование“ към КТ Подкрепа е посочено, че началото на действие на Анекса е в сила от 01.01.2023г., според изрично записаната уговорка на страните в съответствие с чл. 54 от КТ, като в публикувана в ДВ, бр. 75/2023г. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда и в съответствие с чл. 14 от ЗНА изрично е записано, че наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в ДВ, с 5 изключение на §2, който влиза в сила от 01.01.2023г., като именно посочения §2 се отнася до увеличението на заплатите. Посочено е още, че съгл. чл. 118, ал.3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работниците или служителите. В заключение становището на Синдиката е, че лицата, засегнати от Анекса със задна дата чиито правоотношения са били прекратени в периода от 01.01.2023г. до подписването на Анекса, с писмено заявление до директора на учебното заведение следва да поискат преизчисление на трудовите им възнаграждения от 01.01.2023г. до прекратяване на трудовото правоотношение.

От заявление вх.№ 356/24.10.2023г., подадено от ищеца до директора на ответното училище се установява, че ищецът е поискал на основание подписания Анекс на 10.08.2023г. да му бъде преизчислено трудовото възнаграждение от 01.01.2023г. до прекратяване на трудовия договор., а от отговор на това заявление изх.№ 119/24.10.2023г. на директора на ответното училище се установява, че според работодателя не съществува правна възможност по действащата законодателна уредба да се извърши такова плащане на лица с прекратени трудови правоотношения към 10.08.2023г.

От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно и отговарящо на поставените задачи се установява, че при приложение на увеличението на трудовото възнаграждение, то дължими за доплащане са сумите, както следва:

-сумата от

2224.98 лева представляваща увеличения размер на трудовото възнаграждение за 2023 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане;

-сумата от 276.78 лева представляваща обезщетение за забава върху посочената сума от 2224.98 лева за периода от 24.10.2023 година до датата на завеждане на иска;

-сумата от 4079.13 лева представляваща обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и изплащане;