Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4658 от 17.09.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1464/2026
Вид
Определение № 4658
Подписан
17.09.2026
В сила
17.09.2026
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова, Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4658 гр. Варна, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20263100501464 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, срещу решение №855/09.03.2026г., постановено по гр.д. № 7685/2025 г. на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение №3003/23.07.2026г., в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на С. З. П., ЕГН **********, от гр. *, ул. „*“, № *, разликата над 2000 евро до 4090.34 евро, предявена като частичен иск от 5112.92 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се преживени болки и страдания и психически затормозявания, в резултат на получени увреждания на здравето и телесната цялост при пътнотранспортно произшествие на 03.11.2024г., настъпило в гр.

Варна, на кръстовището на ул. „Свобода“ и бул. „Васил Левски“ по вина на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. № **** РР, обхванат от действието на сключена и валидна към 03.11.2024г. застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/02/124003157997, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 11.03.2024г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

В жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно приложен материален закон – чл.52 от ЗЗД, поради прекомерност на присъденото застрахователно обезщетение. Причинените при ПТП контузии на шия, гръден кош и лява киткова става представляват леки телесни повреди, лекувани изцяло консервативно и медикаментозно, без необходимост от 1 хоспитализация и оперативна намеса. Възстановителният период е приключил в рамките на обичайното, без усложнения и без трайни последици, не са налице функционални затруднения. Становището на вещото лице, че е възможно да има някаква симптоматика под формата на болка или оток, е хипотетично. Допуснатата СПЕ не установява остра стресова реакция, нито разстройство в адаптацията. Касае се за временни стресови преживявания непосредствено след ПТП, които са отзвучали по естествен начин и са протекли в рамките на нормалната реакция. Не са налице данни за актуална психотравма. Самоизолацията и въздържанието от шофиране са резултат от личен избор, а не пряка последица от ПТП. Същите са и недоказани доколкото тези данни почиват единствено на субективните твърдения на ищеца. Същото се отнася до твърденията за смущения в съня. Ищецът не е потърсил психологическа помощ. Поддържа се, че справедливият размер на обезщетението при тези данни е в границите между 1500 и 2000 евро според съдебната практика.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че в резултат от ПТП ищецът е получил съвкупност от увреждания. Не се касае за единично изолирано увреждане, а за множество едновременни травми в различни области на тялото. Според СМЕ болковият синдром е бил най-интензивен в първите една-две седмици, като е възможно периодично появяване на болки при натоварване в продължение на месец и половина – два месеца.

Обездвижването на горния крайник е довело до ограничения в ежедневието на ищеца, включително в упражняваната от него професия – таксиметров шофьор. Обезщетението по чл.52 от ЗЗД обхваща и психическия и емоционален дискомфорт, дори когато не е придобил клиничен характер. СПЕ е установила страх, напрежение, нарушение на съня, повишена бдителност и избягване на ситуации, свързани с шофиране – последното особено значимо предвид професията на ищеца. Тези негативни изживявания са реални и обективни, независимо, че са отзвучали в естествен ход без клинични интервенции. Фактът, че ищецът не e потърсил психологическа помощ, не елиминира изживяното, а свидетелства за неговата устойчивост. Избягването на шофиране е типична поведенческа реакция при преживяно ПТП, а не волеви избор на ищеца. Въззивникът не сочи конкретна съдебна практика в подкрепа на посочения според него справедлив размер на обезщетението.

Излагат се доводи и за недоказаност на релевираното в първата инстанция от ответника възражение за съпричиняване, независимо, че същото не се поддържа в жалбата.

Постъпила е и частна жалба от „Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Джеймс Баучер“, № 87, срещу определение №5556/09.04.2026г., постановено по гр.д. № 7685/2025 г. на ВРС, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с вх. № 25963/31.03.2026г., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като присъденото в 2 полза на адв. Н. А. В. адвокатско възнаграждение бъде намалено на сумата от 350 евро, евентуално до сумата от 571,11 евро и като в полза на ответника бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 306,78 евро.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на действително извършената от адвоката работа, поради което същото следва да се определи под ориентирите по Наредба 1/2004 съобразно актуалната практика на СЕС, а в условията на евентуалност в размер, изчислен по чл.7, ал.2, т. 2 от наредбата съобразно уважената част от исковете.

Претендира също да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение, изчислено на база пълния размер на вземането, а именно 10000 лева, а не спрямо предявения частичен размер – 8000 лева, на основание чл.2, ал.7 от Наредбата. Частта от исковата претенция, върху която следва да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на ответника, е в размер на 2000 лева.

В предоставения срок не е постъпил отговор на частната жалба от ответник по нея.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от „Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, срещу решение №855/09.03.2026г., постановено по гр.д. № 7685/2025 г. на ВРС.

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна частна жалба от „Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, срещу определение №5556/09.04.2026г., постановено по гр.д. № 7685/2025 г. на ВРС, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с вх. № 25963/31.03.2026г., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

3

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2026 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4