Решение № 4315 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4315 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско Д. № 20241110161287 по описа за 2024 година

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК ......., моли да се осъдят ответниците Д. Ф. М. и Е. Ф. М. да заплатят следните суми, представляващи по ½ от задълженията за имота: 1029.78 лв. стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 1.05.2021 г. до 30.04.2023 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, 200.90 лв. лихва за забава от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., 27.82 лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 1.10.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 7.42 лв. лихва за забава периода от 16.12.2021 г. до 02.10.2024 г. Поддържа, че наследодателят на ответниците, съответно те /след 17.6.21 г./ са собственици, и като такива - клиенти на топлинна енергия за битови нужди доставена в апартамента им № 12 в гр. София, .........

Твърди, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя и регламентират отношенията във връзка с доставяне, разпределение, изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи условия са надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно изричното им приемане. Ищецът твърди, че за процесния период доставил в имота топлинна енергия, която не е заплатена. Твърди, че е налице и забава за заплащане на задълженията, която настъпва 45 дни след публикуване на общата фактура на интернет страницата на продавача.

Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Д.” ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа, че за имота са издадени 1 такива изравнителни сметки. Ищецът претендира плащане на вземанията в горепосочените размери. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор от назначения особен представител на ответниците, в който се оспорват исковете. Оспорва се доставката на ТЕ в претендираните количества и стойност и извършването на услугата дялово разпределение поради сключване на договора с друга фирма, съответно се твърди недействителност на договора. Оспорва се обезщетението за забава. Релевира се възражение за неспазване на давностните срокове.

Моли се за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по Д.то, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.

Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. Д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

От приетите по Д.то нотариален акт за собственост на идеална част от недвижим имот и нотариални актове за дарение се установява, че от 09.04.2013 г. едноличен собственик на апартамент № 12 в гр. София, ........, по наследство и дарение, е станал Ф. Д. М.. След смъртта му на 18.6.2021 г., имотът придобили по наследство децата му Д. М. и Е. М., всеки с дял по ½ идеална част от имота. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция по отношение на приемане на наследството до доказване приемането му по опис или отказ от него.

Следователно, за периода до 17.6.21 г. Ф. М., а след това Д. М. и Е. М., като собственици, са 2 били клиенти на топлинна енергия и между тях и ищеца е съществувало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, приложими съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ в отношенията между страните, съответно са били задължени за заплащане стойността на доставената ТЕ съобразно дела си в съсобствеността. След смъртта на наследодателя, ответниците отговарят за непогасените задължения на баща си, при дял по ½ от тях.

За установяване на доставената в имота топлинна енергия са приети изравнителни сметки, формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че през процесния период в сградата, в която се намира имотът на ответниците, е доставяна и начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. В сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинна енергия извършено от ФДР, като са издадени изравнителни сметки. В имота има 5 отоплителни тела с 4 топлоразпределителя, един от които неработещ.

Потреблението е отчетено по показанията на три от уредите, а за четвъртото отоплително тяло с изгаснал уред е изчислен служебен разход. В имота се ползва топла вода, разходът за която се отчита по показанията на водомер за топла вода. Начислена е топлоенергия отдадена от сградната инсталация, разпредЕ. между всички потребители пропорционално на отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредбата. Ответниците не са заявили рекламации срещу извършеното дялово разпределение в установените срокове /към ФДР/.

Следователно, в имота е доставена ТЕ, стойността на която съгласно заключението възлиза на 2327.65 лв. Ищецът претендира неплатени 2059.56 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на Бруната ООД – ново наименование Д., с договор, сключен на 12.09.2001 г. от упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществило услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, която съгласно 3 представеното по Д.то извлечение по абонатен номер възлиза на 55.64 лв.

Ответниците своевременно са релевирали възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните вноски за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.

Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След като исковата молба е подадена на 16.10.2024 г., всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 16.10.2021 г., са погасени по давност. Ето защо като погасени по давност следва да се отхвърлят исковете за главница за ТЕ за периода 1.5.2020 г. - 31.07.2021 г. вкл. Дължима остава главницата за ТЕ за периода 1.8.2021 г.-30.4.2023 г., която съобразно заключението и предвид претенцията на ищеца, възлиза на 1897.05 лв., за които искът следва да се уважи по ½ срещу всеки ответник – т.е. по 948.53 лв. или 484.98 евро. По отношение на услугата дялово разпределение, предвид липсата на предвиден срок за плащане, изискуемостта настъпва с изтичане на съответния месец, за който се отнася, т.е. от деня, следващ месеца на извършване на услугата. Предвид датата на подаване на исковата молба, задължението е дължимо в цялост, т.е. по 27.82 лв. от ответник или 14.22 евро.

Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.

Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана.

В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това, което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от 15.09.2022 г. до 02.10.2024 г., на 370.10 лв., от които всеки ответник дължи по 185.05 лв. или 94.61 евро.

По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. С оглед липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.