Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 08.12.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Търговско дело 61/2025
Вид
Решение № 110
Подписан
08.12.2025
Състав
КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 246 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 251 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Плевен, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело № 20254400900061 по описа за 2025 година

Производство по чл.247 от ГПК.

С решение №100/30.10.2025г., постановено по настоящето т.д.

№61/2025г. Плевенски окръжен съд е осъдил на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, област София, р-н Триадица бул. "Витоша" № 89Б да заплати на П. П. П. сумата от 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие получени телесни увреждания, в резултат от настъпило ПТП на 25.08.2023 г. по вина на застрахован по Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, обективирана в Застрахователна полица № BG/06/123001452485, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на Застрахователната претенция – 29.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираната сума от 40 000,00 лв., както и за заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането - 25.08.2023 г. отхвърлил иска, като неоснователен.

Осъдил на основание чл.78 ал.6 от ГПК „ДЗИ – ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, община Столична, област София, р-н Триадица бул. "Витоша" № 89Б да заплати в полза на Пл.ОС държавна такса върху уважената част от 1 предявения иск в размер на 200,00 лв., и разноски в размер на 1050,00лв.

Осъдил „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, област София, р-н Триадица бул. "Витоша" № 89Б да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. Д. Н. от ПлАК – процесуален представител на ищеца, осъществила безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. и на адв. П. Е. от ПлАК – процесуален представител на ищеца, осъществил безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

Осъдил П. П. П., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, община Столична, област София, р-н Триадица бул. "Витоша" № 89Б направените деловодни разноски за настоящата инстанция по компенсация в размер на 176,87 лв. /възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/, съобразно отхвърлената част от предявения иск.

Постъпила е молба с правно основание чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решението. В молбата се сочи, че в мотивите и осъдителния диспозитив на решението съдът е приел, че ответникът „ДЗИОЗ“ ЕАД е заплатил на ищеца сумата от 10000 лв., а действително е изплатена сумата от 10500 лв. Подадена е молба от 18.08.2025г.,с която изрично е заявено от ответника искане да коригиране проекта за доклад по делото, в който е записано, че „ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 10 000 лв.” Поради това моли да с е отстрани допуснатата очевидна фактическа грешка, като се коригират мотивите и диспозитива на решението и се осъди ответника да заплати сумата от 4500лв., съставляваща разлика между определеното обезщетение от 15000лв. и извънсъдебно платеното обезщетение в размер на 10500лв.

Постъпил е и отговор на молбата от П. П. П., ч рез адв.Д. Н. К. -АК Плевен и адв.П. Х. Е.-АК Плевен, с която се изразява становище за основателност на молбата. Сочи се , че съдът е приел за изплатена грешна сума, а не действително установената поделото 10500лв., поради което се моли да бъде остранена тази фактическа грешка.

Съдът преценявайки доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

2

Молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на проверка за ОФГ акт, но по същество е неоснователна.

Многобройна, ясна и последователна е практиката на ВКС, която изяснява кои пороци и недостатъци на съдебно решение могат да се квалифицират, като очевидна фактическа грешка. Така например в Решение № 50055 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2018/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елена Арнаучкова по реда на чл.290 от ГПК е прието, че н е представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е налице при несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно отразяване в постановения съдебен акт.

В Решение № 50052 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3054/2022 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Г.Н. също изрично е посочено, че решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК има за последица отстраняването на порок, при който е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Касае се за действие, допустимо да се извърши от съда, който е постановил основния акт, по причина, че не става дума за изменение или отменяне на формираната воля на съда, която е ясна (в противен случай приложим би бил способа по чл. 251 ГПК – тълкуване на решението), но е отразена неточно.

Решението, с което поправката се допуска, има за задача да отстрани несъответствието между волята на съда и нейния външен израз, без да подменя съдържанието на поправения акт.

Същественото е да няма несъответствие между, мотивите и диспозитива на съдебното решение. В конкретния случай съдът е приел, в мотивите на своето решение, че искът за главницата е основателен и доказан за сумата от 5000лв., която и е присъдил в диспозитива, т.е. няма разминаване между двете части на решението. Обстоятелството дали извънсъдебно ответното дружество е заплатило сумата от 10500лв., която се установява от писмените доказателства или от 10000лв., която съдът приема, макар и погрешно в решението си, се отразява на формиране на волята по отношение на крайния резултат, но липсва разминаване в нейното външно обективиране в мотиви и 3 диспизитив.

Ето защо съпоставката между мотивите и диспозитива на решението води до извода, че няма несъответствие. Това от своя страна елиминира първата от предпоставките за постановяване на поправка при условията на чл. 247 ГПК. При отсъствието й, постановяване на решение по реда на чл.

247 ГПК има за последица подменяване на първоначално формираната правораздавателна воля в нарушение на забраната по чл. 246 ГПК. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на поправеното решение. /така Определение № 4970 от 3.11.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3714/2025 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Яна Вълдобрева/.

Действително, съдът е допуснал грешка в пресмятането на сумите, но тази грешка се е отразила във формиране на неговата воля, а не във външното й обективиране в решението. Поради това и не може да се поправи по този ред, а това следва да стане по реда за инстанционен контрол.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл.247 от ГПК с вх.№13643/01.12.2025г. от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, област София, р-н Триадица бул. "Витоша" № 89Б с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка в решение №100/30.10.2025г., постановено по настоящето т.д.№61/2025г. Плевенски окръжен съд, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4