Решение № 1324 от 16.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. Варна, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110114070 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Е. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. "В.В.", бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, чрез процесуалния й представител – адв. П. Т., срещу Община Варна, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 12000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от причинени травматични увреждания, настъпили в резултат от попадането на 27.05.2023 г. на крака й в дупка на пешеходна пътека, пресичайки същата между ул. „Генерал Колев“ № 47 и № 45 в гр. Варна, поради неосигуряване на безопасно, бързо и сигурно придвижване на пешеходците по пътните съоръжения, стопанисвани от Община Варна, които увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, трайно затруднение в движението на лявата ръка, респективно емоционални и психологически последици вследствие на контузия на главата, счупване на носни кости, луксация на лява лакътна става, травматични отоци, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 644.84 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.05.2023 г. до 25.10.2023 г.

В исковата си молба ищцата Е.М.И. твърди, че на 27.05.2023 г. към 16 ч., вървяла от ул. „Братя Миладинови“ в посока сладкарница „Неделя“, находяща се на ул. „Генерал Колев“ № 47, като пресичайки пешеходната пътека на ул. „Генерал Колев“ № 47 и № 45, придружавана от своя близка, кракът й внезапно пропаднал в дупка на пътя, поради което загубила 1 равновесие и паднала. Сочи, че не успяла да види дупката, доколкото била пълна с вода в резултат на проливния дъжд. Не успяла да се изправи след падането, като случайни минувачи я видели и се обадили на тел. 112 и извикали Спешна помощ, доколкото състоянието на пострадалата видимо не било добро. След извършен преглед на ищцата от пристигналия на мястото екип от медици на Спешна помощ се наложило транспортирането й до МБАЛ „Св. Анна - Мария“ за извършване на допълнителни прегледи. Установено било, че пострадалата е с травма на лицето, лявата лакътна става, имала епистаксис, а подвижността от лакътната става била ограничена, както и фрактура на носните кости. С оглед получената луксация на лявата лакътна става на ищцата и придружаващите я болка, оток, деформация и невъзможност за извършване на активни движения, била извършена репозиция под местна анестезия и била поставена гипсова имобилизация за период от три седмици. След извършен преглед от съдебен медик на 30.05.2023 г. на ищцата било издадено съдебно медицинско удостоверение, в което било посочено, че се касае за контузия на главата, счупване на носни кости, луксация /изкълчване/ на лява лакътна става, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в посочените части. Описано е, че луксацията на лакътната става е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период не по-малък от 2,5-3 месеца, като травматичните увреждания предполагат временно разстройство на здравето неопасно за живота. Изложено е в исковата молба, че след свалянето на гипсовата имобилизация на ищцата на 19.06.2023 г. в амбулаторния лист, издаден при извършения преглед на посочената дата, е отразено, че се назначава терапия с аркамед гел, фиброзиме, флебодия, физиотерапия и рехабилитация.

Твърди се от ищцата, че страда от карцином на дясна млечна жлеза, в резултат на което са премахнати множество лимфни възли от тази зона, поради което и дясната й ръка не може да функционира в пълен обем и движението й е ограничено, независимо от ежегодно провежданите физиотерапевтични процедури. Сочи, че инцидентът се отразил негативно на самочувствието и увереността й, доколкото към онзи момент не можела да се грижи сама за себе си, предвид това, че едната й ръка била гипсирана, а другата – трудно подвижна. Наложило се грижите за нея да бъдат поети от нейни близки, като дори снаха й излязла в неплатен отпуск за периода от 29.05.2023 г. до 16.06.2023 г., за да я обгрижва. След инцидента ищцата плачела, защото чувствала, че е в тежест на семейството си и вече не е функциониращ човек, което довело до занижаване на самочувствието и увереността й.

Изложено е, че макар и пенсионер, ищцата упражнявала дейност като счетоводител, поради което и към датата на инцидента имала служебни ангажименти, които обаче, предвид случилото се, не успяла да довърши и се наложило ангажирането на други лица за това, което от своя страна допълнително я разтревожило и стресирало. Сочи, че към настоящия момент е преустановила дейността си, доколкото ограниченията в движенията на двете й ръце затрудняват работата й на компютър.

Пострадалата споделя, че към настоящия момент все още изпитва страх да излиза извън дома си сама да не би злополуката да се повтори отново.

Сочи, че продължава да изпитва болки в лявата ръка дори без я натоварва.

Счита, че предвид възрастта си и съпътстващото й заболяване пълното й възстановяване е невъзможно въпреки множеството медицински интервенции и продължаващата физиотерапия на ръцете.

2

Намира, че доколкото ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините на основание чл. 31 ЗП и предвид задължението на ответника по смисъла на чл. 167, ал. 1 ЗДвП да сигнализира незабавно за препятствията по пътя и своевременното им отстраняване, то насрещната страна носи отговорност за действията, респективно бездействията на лицата, на които е възложила осъществяването на дейността по поддържане на инфраструктурата. Предвид изложеното моли за уважаване на така предявените претенции и присъждане на съдебно-деловодни разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника Община Варна, чрез процесуалния му представител – гл. юрк. Д.К., е постъпил отговор на исковата молба. Оспорва се изложената от ищцата фактическа обстановка, доколкото счита, че не може да бъде установено дали инцидентът е в резултат на спъване в дупка или стъпване накриво поради невнимание на ищцата.

Твърди, че по делото не е доказано причинената вреда да е в резултат от виновно противоправно поведение от ответника или на лица, на които е възложено извършването на негови задължения. Намира, че недоказани се явяват твърденията на ищцата за интензитета на претърпените от нея болки и страдания, както и тяхната продължителност и възстановителния й период.

По изложените съображения моли за отхвърляне на заявените искове, като в евентуалност моли претендираното обезщетение да бъде намалено като прекомерно и неоснователно завишено. В тази връзка отбеляза, че то следва в най-пълна степен да възмезди увреденото лице в съответствие с характера и степента на уврежданията, без обаче да става източник на неоснователно обогатяване. Моли за присъждане на разноски.

В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание ищцата се представлява от П. Т., която заявява, че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответната страна се представлява от юрк. Л.Г., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност моли размерът на претендираното обезщетение да бъде намален значително поради прекомерност.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на така предявеният иск ищцата при условията на пълно и главно доказване в процеса следва да установи, че на посочената дата – 27.05.2023 г. е настъпил процесният инцидент – пресичайки пешеходната пътека на ул. „Генерал Колев“ № 47 и № 45 в гр. Варна, кракът й внезапно е попаднал в дупка на пътя, в резултат на който са настъпили твърдените травматични увреждания на нейното здраве, причинили й съответните болки и страдания в претендирания размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че претърпените от нея неимуществени вреди са причинени в резултат от бездействието на служители на ответника – неизпълнение на задълженията за поддържане на 3 инфраструктурата.

От представените с исковата молба медицински документи и поспециално медицинско удостоверение № 569/2023 г., както и от приетото без възражение от страните заключение на вещото лице Р. М. по допуснатата в производството СМЕ, се установява, че в резултат на настъпилия на 27.05.2023 г. инцидент /падане/ ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на главата със счупване, без разместване на носни кости; изкълчване на лява лакетна става; ожулване на носа и дясното коляно.

Съгласно експертизата, механизмът на настъпване на събитието е удар в твърд тъп предмет, какъвто може да бъде пътната настилка. При травмата на лявата лакетна става е имало и усукване в областта на ставата. Налице е причинно-следствена връзка между падането и получените травматични увреждания. Изкълчването на лявата лакетна става е обусловило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни.

Останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Изкълчената лакетна става е наместена и обездвижена с гипсова превръзка на 19.06.2023 г. След свалянето на гипса ищцата е провела рехабилитация. Периодът на възстановяване е около 5-6 месеца. Счупването на носните кости е без разместване, поради което не се е наложило специализирано лечение.

При извършения медицински преглед на ищцата вещото лице е установило следното: Жена на 74 години, в добро общо състояние, ориентирана и адекватна, походка нормална без помощни средства. Лява лакетна област без видими деформации. Движенията в ставата са: пълна флексия и ограничена екстизия – 20 гр. в сравнение с дясната лакетна става, която е в границите на нормата за възрастта. Няма лицева асиметрия.

В заключението се посочва още, че ищцата има определена трайна загуба на трудоспособност – 80 % поради онкологично заболяване.

Изкълчената лява лакетна става определя временна загуба на трудоспособност – до възстановяване на движенията в лакетната става.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите Д.С.Н. /племенница на ищцата/ и С. И. И. /снаха на ищцата/, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК.

Съгласно показанията на свидетелката Н., същата е била заедно с леля си Е. И. на 27.05.2023 г. Имали тържество в църквата „Света Петка“ и след тържеството решили да отидат да се почерпят в намиращата се в близост сладкарница „Неделя“. Трябвало да пресекат една улица, за да стигнат до заведението. Двете тръгнали да пресичат на пешеходната пътека, при което усетила как ищцата се отскубнала от ръката й и паднала челно по лице на асфалта. Седели там около 10-15 минути, тъй като, предвид тежестта на ищцата, свидетелката не могла да я вдигне. Още повече, че пазела и дясната й ръка, тъй като преди това имала онкологична операция. Крещейки, извикала съпруга си и брат й, които били в сладкарницата и ги чакали, за да й помогнат. Непознати хора – момче и момиче също им се притекли на помощ и се обадили на Бърза помощ. Изчакали да дойде линейката, като тя се качила заедно с леля си в линейката. В Спешното дошъл синът на ищцата, който след това поел грижите за нея. Обяснява, че при удара леля й имала видими увреждания – рана на носа, която кървяла. Казала, че много я боли ръката.