Определение № 1997 от 25.08.2023, Районен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1997 гр. Добрич, 25.08.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230101333 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ–ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: г***, представлявано от гл. изп. директор К.Х.Ч. и Б.В. – изп. директор срещу Е. У. , ЕГН **********, с постоянен адрес:

*** и настоящ адрес в ***. Исковете са с пр. осн. чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

С разпореждане от 13.06.2023г. ДРС е изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от ответника на 24.07.2023г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба и своевременно в срока по чл.119, ал.3 от ГПК е направил възражение за местна подсъдност, съобразно нормата на чл.105 от ГПК, излагайки съображения, че постоянният адрес на Е. У. е в село *** /обстоятелство, което се доказва от служебно направената справка в НБД/, а настоящия му адрес е в ***, следователно делото е подсъдно на Районен съд-Тервел и производството пред ДРС трябва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност в ТРС.

Местната подсъдност е процесуална предпоставка от категорията на относителните, за които съдът не следи служебно, а се проверява по отвод на ответника и само в срока за отговор на исковата молба.

Предмет на производството е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, по който се ангажира регресната отговорност на ответника. Делинквентът е страна по сключен с ищцовото дружество договор за застраховка, но отговорността му в разглежданата хипотеза произтича не от клаузите на сключения договор, а от разпоредбата на закона / чл. 500 КЗ/. В този смисъл, не може да се приеме, че ответникът има качеството на потребител на застрахователна услуга по смисъла на чл. 2, ал. 2 от КЗ, респ. че приложение намира 1 правилото на чл. 113 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че отговорността на ответника не е породена от клаузите на застрахователния договор, а пряко произтича от специалния фактически състав на закона – чл.500 от КЗ. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, а възниква по силата на закона и при наличие на изрично предвидените предпоставки. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение № 70/23.06.2011 г. по т. дело № 624/2010 г. на ТК-I т. о.; Решение № 130/03.05.2012г. по т. дело № 244/2010 г. на ТК-I т. о., Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. №2695/2019 г., II т. о., ТК и др.

Ето защо, макар законът да му признава качеството на „застрахован” във връзка с реализиране на деликтната му отговорност спрямо увредения, респ. функционално обусловената от нея отговорност на застрахователя на ГО, по регресния иск, ответникът няма качеството потребител, както и ползвател на застрахователна услуга, тъй като не черпи права и не отговаря спрямо застрахователя по договора. Отговорността му се обуславя от други предпоставки и от закона. Поради това и същият не попада в обхвата на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предявеният срещу ответника иск не попада в обхвата на чл.113 ГПК и не изисква специална местна подсъдност. От горното следва, че съдът не може служебно (по свой почин) да упражни преценка за наличие или не на местна подсъдност по арг. от чл.119, ал.3 вр.чл.113 ГПК. Същевременно, съгласно чл. 119, ал. 4 от ГПК във всички други случаи извън тези по ал. 1 – 3, възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба, което в случая е сторено от Е.

У. своевременно.

Предвид горното, съдът приема, че фактическият състав по чл.119, ал.4 от ГПК е осъществен. В тази връзка, прецени подсъдността от аспекта на общото правило по чл.105 от ГПК /а съгласно диспозитивната норма на чл. 105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника/, с оглед изразеното желание на последния, делото да се гледа от съда по постоянния му адрес, който, видно от релевираните писмени доказателства, е в село ***, поради което, производството пред Добрички районен съд следва да се прекрати и делото изпрати по подсъдност в Районен съд - Тервел.

С оглед гореизложеното и на осн. чл.118, ал.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №1333/2023г. по описа на ДРС.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Тервел.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в 1- 2 седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________

3