Определение № 430 от 30.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 430 гр. Варна, 30.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20253100600967 по описа за 2025 година Производството е при хипотезата на 243, ал. 7 от НПК и е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура – Варна срещу определение по ЧНД № 1827/2025 г. на PC - Варна – осми състав, постановено на 28.05.20 25 г.

С протестираното определение съдът е отменил постановление от 29.11.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1044/2023 г. по описа на Първо РУП при ОД на МВР-Варна Протестът е подаден в срок и допустим. По същество в него се сочи, че атакуваното определение е неправилно, по следните причини:

- по ДП № 1044/2023 г. като пострадал е бил конституиран единствено А.

М., като разследването е започнало въз основа на негов разпит, и по негова жалба, последната обединена с постановление към материалите по досъдебното производство. По това разследване, съжителстващото с него в едно домакинство лице не е придобивало качество на пострадал и не се е тъжило.

- постановлението от 11.03.2024 г. по реда на чл. 244, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК и постановлението от 29.11.2024 г. по реда на чл. 243, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 24, ал. 6 от НПК, са получени на адреса посочен от А. М., съответно на 15.03.2024 г. и 17.12.2024 г. По тази причина, не може да се сподели съждението на съда за липса на надлежно връчване, още по-малко получено от неизвестно лице с неустановено отношение към личността и членовете в домакинството на М. във връзка с тези действия по отношение на 1 постановлението за спиране

- в случай, че съдържащите се в наблюдателната прокурорска преписка материали (становището на АП - Варна и резолюцията на ОП - Варна) са били правилно анализирани, то не е следвало да бъдат неправилно интерпретирани, вкл. непонятно защо изводите в резолюцията на ОП - Варна услужливо игнорирани.

- недоумение буди решението на съда за отмяна на постановлението за спиране на делото и в други два аспекта, доколкото в досъдебната фаза не само не са били приобщени доказателства за престъпна деятелност по чл. 144, ал. 3 от НК, обстоятелство споделено и от ревизиращия прокурор при горестоящата прокуратура, така и тоталното несъобразяване с факта за влизането му в законна сила, поради отсъствието на жалба.

- в аспект на горното, енигматична остава за прокурора подал частния протест причината досежно процесуалното основание, мотивирало съда да постанови решение за отмяна на атакуваното постановление, с оглед повода и реда на разгледаното производство - жалба срещу постановлението 29.11.2024 г. за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 24, ал. 6 от НПК, което пък е квалифицирано като нарушение на процесуални разпоредби.

- лишен от възможност да отчете стореното по пр. пр. № 7508/2023 г. постановление 30.05.2024 г. по реда на чл. 217, ал. 2 от НПК, с което към материалите по ДП № 846/2023 г. са били обединени ДП № 849/2023 г. и ДП № 1986/2023 г. и постановлението от 02.12.2024 г. за частично прекратяване, касателно деянието по чл. 144, ал. 3 от НК и спиране на наказателното производство за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, по чл. 131, ал. 1, т. 9 от НК, по чл. 129, ал. 1 от НК и по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, и вероятно съобразявайки становището на АП - Варна, неволно съда е надхвърлил фунционалните си правомощия и задължения, а в унисон с последното, на формални, лаконични и противоречащи си съждения, както и на несъществуваща процесуална норма (чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК) е постановил своето определение и е задължил прокуратурата да осъществи вече изпълнено указание на горестоящите прокуратури.

- неправилно е възприета фактическата обстановка, и в тази връзка неправилно са анализирани и интерпретирани доказателствата по делото, 2 довели до изводи за деяние каквото не е било констатирано в актове по реда инстанционен контрол от две прокуратури.

- с действието си съда е поставил прокуратурата в ситуация да преценява какво точно правно действие поражда атакуваното определение и следва ли делото да се реши в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

Пострадалите лица са депозирали писмено становище, с което поддържат виждане протеста да бъде оставен без уважение.

Като се запозна с материалите по делото, въззивният съд установи следното:

Досъдебното производство № 1044/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна е образувано на 06.07.2023 г. за престъпление по чл. 144, ал.

3 от НК, с първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие.

На същата дата, след описанто действие по разследване е извършен разпит на св. А. Х. М..

В хода на досъдебното производство, са проведени още: разпит на А. М.на 12.07.2023г, на свид. Н. Й. на 13.07.2023г., а в последствие и на св. Д. Т., Г.Ат.в, изискани са дактилоскопни образци от пръсти и длани, съставен е предупредителен протокол на св. Г.Ат.в да не извършва действия по чл.144,ал.1; чл.325,ал.1 и чл.216,ал.1 от НК. Приобщени са записи от охранителни камери, събирана е информация по реда на чл. 159,ал.1 НПК.

След провеждане на действия по разследването с постановлението от 11.03.2024 г. по реда на чл. 244, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК делото е спряно, а с атакуваното постановлението от 29.11.2024 г. по реда на чл. 243, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 24, ал. 6 от НПК наблюдаващия прокурор е прекратил наказателното производство.

Настоящият състав на ВОС счита, че протеста е основателен, но не по посочените във него съображения. Същият е “мотивиран” в противоречие с правната доктрина и съдебната практика и може би за това за прокурора е останало енигматично основанието за което е следвало да бъде прекратено наказателното производство. Впрочем той е стигнал до него едва в заключението на протестта , но по скоро като въпрос какво точно правно действие следва да предизвика собственото му постановление през призмата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, което пък е обхванато от правната техника на на чл. 243, ал. 1, пр. 1 НПК.

3

Първоинстанционния съд, след като е установил факта на образуване на четири досъдебни производства за една комплексна престъпна дейност ненужно и незаконосъобразно е давал указания по приложение на материалния закон. Несъмнено в резултат на активните действия на пострадалите лица, а не на правните съображения на разследващите органи, в това число и наблюдаващи прокурори, Апелативна прокуратура Варна е дала предписание за обединяването на делата. До същия правен извод е следвало да достигне и прокурора подал протеста, а защото фактите установени чрез разследването несъмнено сочат са налице няколко наказателни производства с идентичен предмет и с идентични пострадали лица в резултат на няколко деяния извършени в един кратък период. И до колкото от разпитите на пострадалите лица става ясно, че наказателното производство по досъдебното производство № 1044/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна не е първото по ред, то това е следвало и да бъде повод за неговото прекратяване.

Органите на досъдебното производство са изяснили непосочена в цялост от прокурора фактическата обстановка, и на базата на установените факти при липсващта конкретика наблюдаващия прокурор е достигнали до погрешни фактически и правни изводи. Производството по чл. 243, ал.4 и сл. от НПК има за цел осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на актовете на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство на досъдебната фаза. Съдът, без да нарушава установените с Решение № 1 от 1999г. на Конституционния съд на РБ предели на съдебен контрол следва да провери извършено ли е пълно, всестранно и безпристрастно разследване, установена ли е правилно фактическата обстановка по делото и по – нататък извършени ли са всички последващи процесуални действия, които са включени в правомощията на прокурора. В смисъла на изложеното не следва да се очаква от съда да даде указания по отношение кое лице да бъде привлечено към наказателна отговорност и по каква правна квалификация, тъй като това е извън правомощията му на тази фаза на наказателното производство. Съгласно посоченото решение на Конституционния съд чрез съдебния контрол не могат да бъдат дерогирани и замествани от съдебните органи конституционните правомощия на прокурора да решава, дали да привлече към наказателна отговорност, кого и за какво престъпление. Такъв резултат ако желае прокурора следва да търси в акт на висше стоящата му инстанция, какъвто впрочем по късно е получен в резултат на действията на 4 пострадалите лица.

Съобразявайки горното настоящия състав на ВОС намира, че наказателното производство по д.п. № 1044/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна следва да бъде прекратено поради това, че е налице нарушение на принципа „ne bis idem“ независимо от работната правна квалификация. Това е смисъла на разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 НПК. Едва след провеждането на цялостно разследване, както е посочено в постановлението на прокурор от ВРП от 02.12.2024г. по д.п 846 /2023г. могат да се правят изводи и за приложимия материален закон.

Възраженията на пострадалите лица по отношение на изложени съображения от прокурора не променят правните съображения изложени по горе.

Изложеното по горе са указания по приложение на процесуалния закон тъй като прокурора е следвало ex officio да предприеме, преди да постанови постановлението си за прекратяване. Допуснато е процесуално нарушение, като не е проведен докрай и правилно процеса на доказване и в неговата заключителна фаза – анализ и проверка на доказателствата и въз основа на този и вече посочените пороци е достигнал до погрешни правни изводи, което пък е обусловило неправилно приложение на материалния закон. ВРС е изложил убедителни аргументи защо има извършено деяние от обективна страна. Дали правната му квалификация е тази избрана от органите на досъдебното производство или друга с оглед всички обстоятелства по делото на този етап е право и ангажимент на прокурора.

По изложените съображения и на основание чл. 243, ал.8, вр. с ал.6, т.2 от НПК, ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение по ЧНД № 1827/2025 г. на PC - Варна – осми състав, постановено на 28.05.2025 г.

5

ИЗМЕНЯ основанието за прекратяване на наказателното производство в постановление от 29.11.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1044/2023 г. по описа на Първо РУП при ОД на МВРВарна по съображенията изложени в обстоятелствената част на настоящото определение на чл.24, ал.1,т. 6 НПК

Препис от определението да се изпрати на страните и ОП Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6