Решение № 19864 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19864 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110125932 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД срещу Я. Г. Л., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 69169/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:

1000,00лв., представляващи главница, ведно със законната лихва от 15.12.2023г. до изплащане на вземането, 67,49лв., представляващи договорна възнаградителна лихва за периода 22.01.2019г.-22.05.2019г. и 205,38лв., представляващи мораторна лихва за периода 22.05.2019г.-30.11.2023г.

Ищецът твърди, че на 22.01.2019г. ответникът сключил със „Сити кеш“ ООД договор за потребителски кредит № ******** за сумата от 1000лв., която се задължил да върне в срок до 22.05.2019г. на 4бр. вноски. Бил уговорен фиксиран лихвен процент от 40,05% и ГПР от 49,31%. С договор за цесия от 13.01.2022г. кредиторът прехвърлил вземанията си спрямо ответника в полза на ищцовото дружество, за което ответникът бил уведомен. Посочва, че ответникът не заплатил дължимите суми по договора, като изпаднал и в забава. С ъобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК посочва, че не дължи сумите, тъй като е заплатил всички задължения в полза на „Сити кеш“ ООД.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 22.01.2019г.

1 между „Сити кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и ответника, в качеството на заемател, е сключен догоовр за паричен заем кредирект № ********. В договора е уговорено, че размерът на отпуснатия заем възлиза на 1000лв., които подлежат на връщане на 4 месечни вноски с последно плащане 22.05.2019г. Предвидено е, че годишният лихвен процент възлиза на 40,05%, а годишният процент на разходите на 49,31%. Изготвен е погасителен план, в който са предвидени вноски с начислена неустойка, възлизащи на 397лв. месечно и така общо дължимата сума възлиза на 1588лв. Без неустойката, общата сума възлиза на 1100,87лв.

В чл. 6.1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение поръчители или банкова гаранция, отговарящи на изискванията по чл. 33 от общите условия.

Съгласно чл. 6.2, при неизпълнение на горното задължение, дължи неустойка в размер на 487,13лв., която се начислява автоматично с подписването на договора.

По делото е представено платежно /л. 41/, от което се установява, че на 22.01.2019г. от страна на „Сити кеш“ е нареден в полза на ответника паричен превод от 470лв. с основание „заем съгл. дог. ********“.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., сключен между „Сити кеш“ ООД и ищцовото дружество на последното се прехвърля пакет от вземания съгласно приложение към него. Установява се от представеното приложение № 1 към договора, че вземанията, произтичащи от процесния договор за цесия, също са прехвърлени на ищеца.

При горните факти, съдът прави следните изводи:

Сключеният между заемодателя и заемателя договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител.

С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019г.) изрично бе предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В съдебната практика - Решение № 50056 от 29.05.2023г. по т. д. № 2024/2022 г., І Т. О. на ВКС, Решение № 59 от 20.05.2024г. по т. д. № 2695/2022 г., ІІ Т.

О. на ВКС и др., е разяснено, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, включително за приложението на нормите на чл. 22 и 23 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1 ЗПК, и чл. 33, ал. 2 ЗПК, имащи императивен характер.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,31%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – 2 начислената неустойка, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Процесната неустойка несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е била изначално известна на кредитора. В самия договор ясно е посочено – „неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора заемателят се счита уведомен за нейното начисляване“. Тази неустойка попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно, но ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността на тази неустойка, която е изначално начислена още при подписване на договора, трябва да бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит, тъй като е част от него. Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва. Размерът на тази неустойка възлиза на 487,13лв., което е 48,71% от стойността на заемната сума. При включването на тази неустойка в ГПР, което е абсолютно необходимо, за да бъдат спазени изискванията на ЗПК, е очевидно и без да са необходими специални знания, че ГПР надвишава максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По изложените съображения, съдът намира, че процесната неустойка отговаря на поставените в ЗПК критерии и следва да бъде включена в общия разход по кредита, което в случая не е сторено, а с нейното добавяне действителният ГПР по договора е значително по-висок от обявения в него. В задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на 3 националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната съдебна практика).

Следва да се има предвид още, че според настоящия съдебен състав, сключването на тези клаузи към договора за кредит, в които се уговарят такси и неустойки при неизпълнение на несъществени задължения, представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе единствено до извличане на по-голяма облага на кредитора от договора. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за всички съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.

Както се посочи, съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договорите, като намира, че в случая са налице такива. В чл. 22 ЗПК като основание за недействителност на договора за потребителски кредит е предвидено нарушението на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Разпоредбата е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на

Съвета от

23 април

2008 година относно договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му, националното и европейското право поставят като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му /в този смисъл решение от 9 юли 2015 г. по дело C-348/14 Bucura/. Изисква се договорът за кредит да се изготви в писмена форма и в него да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли "в момента, в който кредитният договор е сключен". Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение за правата на потребителя.(в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г. по дело C-76/10 Pohotovos/.

Разпечатката съдържа 32 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ffbc300d-40fb-420f-a368-28318c702471