Определение № 1644 от 05.06.2025, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1644 гр. Стара Загора, 05.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20255530102553 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск на К. И. Ш. за установяване неистинност на Протокол за извършена експертиза № 25/ТКХ-225 от 21.03.2025 г. на вещи лица към НИК – София.

Съдът, след като провери допустимостта на иска разпоредбата на чл.130 ГПК, намери за установено следното. съобразно

От исковата молба е видно, че е предявен иск по чл.124, ал.4 ГПК за установяване неистинност на документ, обективиращ заключение на експертиза.

По въпроса за допустимостта на иск по чл.124, ал.4 ГПК за установяване на неистинност на експертно заключение ВКС се е произнесъл в Определение № 427 от 02.08.2012 г. по ч.пр. д. № 300/2012 г., в което се казва следното:

„Заключението на вещото лице е самостоятелен вид доказателствено средство, чиято цел е да подпомогне съда при изясняване на факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания от областта на науката, техниката, медицината, практиката и пр., с каквито съдът не разполага. Събирането на това доказателствено средство, както и доказателствената му стойност в процеса са регламентирани от процесуалния закон със специални правила, различни от тези за писмените доказателства и свидетелските показания. Макар да трябва да бъде представено по делото в писмен вид, заключението на вещото лице не е документ по смисъла на чл.178 и сл. ГПК и оспорването му не е подчинено на изискванията за оспорване на истинността на документ. Заключението на 1 вещото лице не може да бъде оспорено досежно неговата автентичност, а само относно истинността на съдържащите се в него констатации за релевантни за спора факти, но за това е предвиден специален процесуален ред - чл.200, ал.3 ГПК. То не се ползва нито с формална, нито с материална доказателствена сила, дори когато не е било оспорено от страните, а се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото. Поради това е недопустимо чрез иск по чл. 124, ал.4 ГПК да се установява истинността или неистинността на заключение на вещото лице. За установяване невярност на заключение на вещите лица съществува друг съдебен ред“.

Изложените мотиви са изцяло относими и към експертните заключения, които служат като доказателствено средство в наказателния и в административния процес във всичките им фази.

Споделяйки изцяло тези съображения, съдът намира, че предявеният иск по чл.124, ал.4 ГПК се явява недопустим. С оглед на това исковата молба следва да бъде върната и производството по делото следва да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на К. И. Ш. от гр. Стара Загора, ..., ЕГН ********** поради недопустимост на иска.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2553/2025 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Определението може да се обжалва от ищеца в едноседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 2