Решение № 54 от 19.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Бургас, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна Н. Йорданова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Търговско дело № 20252100900232 по описа за 2025 година

Ищецът „Метан Инвест”ООД, ЕИК 148071218, чрез пълномощника адв.Б. Жеков с адрес на кантората град Варна , ул. „Сан Стефано” № 10,ет.1, е предявил обективно и субективно съединени при условията на кумулативност частични искове против „Ида Метан“ЕООД,ЕИК 123675221 със седалище гр.Бургас за осъждане на ответника да му заплати следните суми: 105 306,45 лв., представляваща неплатени месечни наемни вноски по безсрочен договор за наем,сключен между страните на 31.03.2011 год. за периода 01.08.2018 год. до 22.12.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 29.07.2021г. до окончателното й изплащане и 90 488,95лв., представляваща част от общо дължима неустойка за забава в периода 05.08.2018 год. до 10.05.2021 год. с общ размер от 117988,95 лв.

Представя и ангажира доказателства. Претендира разноски.

Предявените при условията на обективно и субективно съединяване частични осъдителни претенции са с правни основания в чл. 79,ал.1,предл.1 , вр. с чл. 232,ал.2,предл.1 , чл.86 ,чл.92 от ЗЗД всички във вр. с чл. 286 от ТЗ.

Ответникът „Ида Метан“ЕООД,ЕИК 123675221 със седалище гр.Бургас чрез пълномощника адв. В. Димитров с адрес на кантората гр.Стара Загора,ул.“Промишлена“ ,адм. сграда на „Металик“ АД в своевременно 1 подадения писмен отговор е заявил,че признава следните обстоятелства:сключен с ищеца договор за наем от 31.03.2011 год. ,с който ответникът е наел притежавания от ищеца недвижим имот и полуремарке, като срокът на договора е определен на една година,но след изтичане на срока ползването е продължило със знанието и без противопоставяне на наемодателя и договорът се е трансформирал в безсрочен; устната уговорка между страните считано от 01.01.2016 год. наемната цена да бъде намалена на 4000 лв. без ДДС месечно, както и, че договорът за наем е прекратил своето действие на 22.12.2020 год. Твърди, че с оглед предназначението на наетото полуремарке с монтирани на него бутилки за превоз и съхранение на природен газ-метан, то следвало да отговаря на специфични технически изисквания и било подчинено на специален режим. Позовава се на чл.III,т.3 3 от договора за наем,като твърди,че именно с оглед това специфично предназначение са поети конкретно изброени задължения от наемодателя.Заявява,че през м. ноември 2017 год. ищецът е отказал да изпълни част от тези задължения, поради което вещта е станала негодна за употреба по предназначение.Твърди,че се е снабдил с аналогично превозно средство,с което да превозва природен газ,за което е заплащал наем от 2600 лв. без ДДС месечно. Счита,че тъй като част от наетите вещи са негодни ,е осъществена хипотезата на чл.230,ал.2 от ЗЗД и се е породило право да поиска съразмерно намаление на наемната цена,както и обезщетение за сумите платени за снабдяването с аналогично превозно средство.Сочи,че общият размер на реално направените разходи,поради невъзможност вещта да се ползва по предназначение са 98800 лв. без ДДС или 118560 лв. с ДДС и представляват 38 месечни наема за ползване на наетото аналогично полуремарке. Прави евентуално възражение за прихващане с тази сума. Акцесорният иск за неустойка счита за неоснователен поради това, че ищецът не е изправна страна. Излага своето тълкуване на уговорката за неустойка,като счита,че се дължи една обща неустойка в максимален размер от един месечен наем, независимо от броя на забавени месечни вноски по договора.

По делото е депозирана допълнителна искова молба в законоустановения срок, в която ищецът се позовава на влязло в сила решение по т.д.№221 по описа на БОС за 2021г. , с което е формирана сила на присъдено нещо по отношение на останалата непредявена в настоящото производство част от вземанията за главница и неустойка. Счита за 2 преклудирани от силата на присъдено нещо възраженията на ответника, че полуремаркето и монтираните в него бутилки не било годно за ползване съгласно договорното му предназначение, относно отказа на наемодателя да преведе наетата вещ в състояние годно за ползване, принудил наемателя да се снабди с аналогично средство, възражението относно размера на наемните вноски, основано на предходното възражение за намаляване на наемната цена, както и възражението за прихващане с насрещни вземания на ответника. В тази връзка се позовава на т.2 от ТР№3 от 22.04.2019г. на ОСГТК.

Ответникът не се е възползвал от правото си да подаде отговор срещу допълнителната искова молба в срок.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен рамков договор за наем на компресорна станция за природен газ, сключен на 30.03.2011г. между ищеца Метан инвест ООД като наемодател и ответника Ида Метан ООД като наемател с предмет станция за компенсиране на природен газ, находяща се в гр. Хасково и полуремарке марка Шмитц СПЛ 24 Л 13.62 Е Б, модел S01 заедно с монтираните на него 257 бутилки по 90литра с общ обем 5782 нм куб.

В раздел II, т.1 от договора е уговорена месечна наемна цена в размер на 5000лв. без ДДС, платима съгласно т.3 до пето число на месеца, за който ще бъдат ползвани обекта и полуремаркета, като в в случаите когато срокът за плащане изтича в неработен ден за дата на падеж се счита първия следващ работен ден.

По делото не е спорно, че ползването на вещите-предмет на наемния договор е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя след 01.04.2012г. , когато е изтекъл едногодишният срок, за който е бил сключен договора съгласно раздел V,чл. 1. Предвид това действието на договора е продължено за неопределен срок съгласно раздел V,чл. 2.

Страните не спорят, че по взаимна устна уговорка наемната цена е била намалена на 4000лева без ДДС, считано от 01.01.2016г.

В раздел IV, т.2 от договора страните са постигнали съгласие наемателят да дължи мораторна неустойка за забава при просрочено погасяване на наемната цена в размер на 0,2 процента от дължимата сума за всеки просрочен 3 ден, но не повече от размера на един месечен наем.

С влязлото в сила решение по т.д.№221/2021г. на БОС е осъдено „Ида Метан“ЕООД да заплати на „Метан Инвест”ООД, ЕИК 148071218 следните суми: 32500 лв., представляваща част от сбор от неплатени месечни наемни вноски за периода 01.08.2018 год. до 22.12.2020 год. дължими по трансформиран в безсрочен рамков договор за наем, сключен между страните на 31.03.2011 год. и прекратен на 22.12.2020 год.; 27500 лв., представляваща част от сбор от дължими неустойки за забава в изпълнението на задължението за заплащане на месечни наемни вноски по трансформиран в безсрочен рамков договор за наем, сключен между страните на 31.03.2011 год. и прекратен на 22.12.2020 год. за периода от 05.08.2018 год. до 10.05.2021 год.,като искането за присъждане на законната лихва върху сумата от 32500 лв. по уважения частичен иск за сбор от неплатени месечни наемни вноски до окончателното й изплащане е отхвърлен. Отхвърлено е възражението за прихващане на ответника с предявените в настоящото производство насрещни вземания за обезщетение на вреди за неизпълнение на задължение да осигури извършване на ГТП, ADR и задължителни застраховки, възлизащо на 118 560лв. с ДДС и определено като сбор от 38 броя платени наемни вноски за ползване на аналогично превозно средство по т.III, 3 от рамковия договор.

Съгласно т.2 от ТР №2/2020г. на ОСГТК при неоснователно възражение за прихващане силата на присъдено нещо на съдебното решение установява несъществуването на вземането на ответника, освен ако възражението е неоснователно поради неизискуемост или некомпенсируемост.

В настоящия случай, видно от мотивите на решение №272 от 05.12.2022г. на БОС по т.д.№221/2021г. възражението за прихващане е счетено за неоснователно поради липса на виновно поведение на ищеца по рамковия договор и предпоставките за ангажиране на договорната му отговорност.

Предвид това е недопустимо повторното въвеждане на твърдените насрещни права от ответника посредством възражение за прихващане, чието съществуване е вече отречено със силата на присъдено нещо.

Съгласно ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане 4 за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, като при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му, в това число по възраженията на ответника относно валидността на. правоотношението, основанието за възникване и съществуването на спорното материално право в процесните периоди. Силата на присъдено нещо на решението по първия частичен иск обаче не се разпростира върху пълния размер на вземането.

Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането. В диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане/.

След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти, е преклудирано, като аргумент за този извод е обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво представлява и от какво произтича присъденото вземане / в този смисъл решение №65 от 18.08.2020г. по т.д.№1537/2018г. на ВКС, IIТО/.

Съгласно т.2 от ТР № 3 /22.04.2019г. на ВКС не се преклудират единствено правопогасяващите възражения на ответника по иска за останалата част от вземането като възражение, че вземането е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин, както и правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането, почиващи на факти, отлагащи неговата изискуемост.

В контекста на постановките на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 5

3/2016 г. на ОСГТК на ВКС всички възражения на ответника, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти, са преклудирани каквито са възраженията, че наетото полуремарке не е отговаряло на специфични технически изисквания, че вещта е станала негодна за ползване по предназначение, респективно за неизправност на кредитора поради неизпълнение на задълженията на ищеца-наемодател по чл.III,т.3 3 от договора за наем, както и за съразмерно намаляване на наемната цена поради непредаване на вещта в надлежно състояние по реда на чл.230,ал.2 от ЗЗД.

С оглед посочените предели на СПН на решението по уважения частичен иск, ответникът може да прави единствено правопогасяващи и правоотлагащи възражения - допустимо е за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин, като е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост, но позоваването в последващ процес на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти, е преклудирано.