Определение № 1301 от 18.03.2026, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1301 гр. Плевен, 18.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430100990 по описа за 2026 година

В ПлРС е постъпила искова молба от **** против *** с посочено правно основание – чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено вземането по издадена заповед за изпълнение, произтичащо от договор за ел.съобщителни услуги и договор за цесия.

След направена служебна справка за настоящ адрес е установено, че ответникът има такъв в гр.Русе.

С последната редакция на чл.113 от ГПК вр. чл.119, ал.3 от ГПК, законодателят регламентира правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове. Съгласно чл.113 от ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв - по постоянния. Нормата на чл.119, ал.3 от ГПК, регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Разпоредбата на чл.119, ал.3 от ГПК не поставя упражняване правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед месната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора. Имайки предвид характера на настоящия спор - ангажиране отговорност на ответника в качеството му на 1 потребител по договор за ел.съобщителни услуги, настоящият състав счита, че в случая ответникът има качеството на потребител. Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и съгласно него такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Същото следва и от пар.1, т. 2а от ДР на ЗЕ, даващ определение на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност е разширено и в него са включени и т.нар потребителски искове по чл.113 от ГПК. Посочената специална норма изключва приложението на чл.105 от ГПК.

Съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ответника е в гр.Русе, то местно компетентен да разгледа спора е Районен съд Русе.

Воден от горното, и на основание чл.113 вр.чл.119, ал.3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №990/2026 год. по описа на ПлРС, и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд РУСЕ, на основание чл.118, ал.2 ГПК вр.чл.119, ал.3 и чл.113 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 2