Решение № 314 от 30.10.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Сливен, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100161 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявените от С. Г. Б., чрез пълномощник – адв.

П. С. Н. искове, с правната квалификация по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 във вр. с чл.

4 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата в размер на 80 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, поради незаконно водено срещу ищеца наказателно производство, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 16.07.2019 г. - датата, на приключване на наказателното производство и влизане в сила на оправдателна Присъда № 38 от 25.03.2019 г. по НОХД № 116/2018 г. на Районен съд Сливен, до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 1 700 лева, съставляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди заплатените възнаграждения за адвокатска зашита, които суми се претендират ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска пред съда, до окончателното й изплащане

С решение № 310 от 28.10.2024 г. по делото съдът е уважил частично така предявените искове, като ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъден ада заплати на ищеца сумата 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и сумата 1 700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, във връзка с воденото 1 спрямо него наказателно производство по ДП № 123/2016 г. по описа на РУ на МВР Твърдица, за което е оправдан с Присъда № 38 от 25.03.2019 г. по НОХД №116/2018 г. на PC Сливен, потвърдена с решение № 38/16.07.2019 г. по ВНОХД № 288/2019 г. на ОС - Сливен, ведно със законната лихва върху размера на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от 09.04.2021 г., до окончателното изплащане, както и 10 лв. – разноски.

Със същото решение ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на адвокат П. С. Н. от АК, адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., с ДДС, но словом е посочено „три хиляди, осемстотин и петдесет лева“.

В мотивите на решението, относно дължимите лихви, съдът е коментирал възражението на ответника за погасяване по давност на претендираната лихва, но само относно претенцията за неимуществени вреди, като за имуществените вреди, изрично съдът е докладвал, че обезщетение за забава се търси, само за периода, считано от подаване на исковата молба, за който период се търси и върху обезщетението за неимуществени вреди.

Относно дължимото на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв възнаграждение, съдът изрично в мотивите е посочил сумата в размер на 1 200 лв., определена в предвидения от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в действащата към момента на сключване на договора за правна помощ размер по чл. 7, ал. 2, т. 2. Този размер е посочен и в диспозитива на решението, но технически неправилно, съдът в скоби е посочил друга сума.

Във връзка с горното съдът намира, че следва да допусне поправка на допусната очевидна фактическа грешка, на основание чл. 247 ГПК.

Последователна е съдебната практика по въпроса, че при несъответствие от една страна на формираната в мотивите решаваща воля на съда и и от друга - отразената в диспозитива на решението, е налице очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване съгласно чл. 247 ГПК. Съдът не е формирал решаваща воля в мотивите за присъждане на мораторна лихва върху имуществените вреди за периода до подаване на исковата молба и такава претенция не е предявена.

Относно дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, 2 изрично в мотивите е посочено, че следва да се определи в минималните определени размери върху уважената част от исковете.

Така формираната в мотивите решаваща воля е намерила погрешно отразяване в диспозитива на решението, което несъответствие е отстранимо служебно от съда, на основание чл. 247 ГПК

При поправката на очевидна фактическа грешка може по инициатива на съда законът не предвижда размяна на съдебни книжа по смисъла на чл. 247, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в решение № 310 от 28.10.2024 г. постановено по гр. д. № 161/2024 г. по описа на Сливенски окръжен съд, като на стр. 15, ред 4, отдолу на горе, вместо „( три хиляди, осемстотин и петдесет лева) ад“, да се чете „(хиляда и двеста лева)“; на стр. 15, ред 12 отдолу на горе, вместо „ обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от 09.04.2021“ да се чете „…обезщетение за неимуществени вреди, считано от 09.04.2021 г. до 09.04.2024 г. и законна липва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, считано от 09.04.2024 г. …“

Решението представлява неразделна част от решение № 310 от 28.10.2024 г. постановено по гр. д. № 161/2024 г. по описа на Сливенски окръжен съд!

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________ 3