Определение № 256 от 24.06.2021, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. Стара Загора , 23.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20215500501362 по описа за 2021 година Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 418, ал.4, и във вр. чл.418, ал.1 и ал.2 и във връзка с чл.419, ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от “Ю.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от пълномощника – Адвокатско дружество “Ч., П. и И.” – *** против Разпореждане № 262451 от 19.03.2021 г. по ч.г.р.д. № 1280/2021 г. по описа на РС – Стара Загора.

Жалбоподателят твърди, че получил горепосоченото разпореждане, с което се отказва издаването на Изп. лист по реда на чл.418 от ГПК и Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1280/2021г. по описа на РС Стара Загора в частта му, с която се претендира сумата от 99,00 лева — такси начислени за периода от 13.07.2020г. до 10.03.2021г. по Договор за потребителски кредит FL947455 от 24.10.2018 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 30.04.2020 г.

Счита, че така постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон, поради което се обжалва в законоустановения срок, като мотивите за това са следните:

Съдът е следвало да вземе под внимание упоменатите клаузи в договора,сключен между страните, които визират заплащане от страна на 1 кредитополучателя такси и комисионни по повод обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателни сметки. Същите не били в противоречие с добрите нрави и нямали за цел неоснователно обогатяване на кредитора. Таксите за обслужване били описани подробно в заявлението, както и основанието на което се дължат.

Жалбоподателят “Ю.Б.” АД, счита, че обжалваното Разпореждане е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли въззивния Окръжен съдСтара Загора да го отмени, тъй като счита, че същото противоречи на процесуалния и материалния закон.

Подробни съображения за това са изложени в частната жалба на жалбоподателя с вх. № 269633/15.04.2021 г., депозирана по ч.гр. дело с № 1280/2021г. чрез РС - Стара Загора.

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв не е постъпил от въззиваемия по делото Ж.И.М. съобразно чл.418, ал.4 от ГПК.

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната жалба, депозирана по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана страна в процеса, насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 418, ал.4 от ГПК и се явява процесуално допустима.

С Разпореждането си под № 262451 от 19.03.2021 г. по ч.гр.д. № 1280/2021 г. по описа на РС – Стара Загора , първостепенният РС – Стара Загора е РАЗПОРЕДИЛ, че ОТХВЪРЛЯ заявлението подадено от “Ю.Б.” АД в останалата му част, с която се иска издаването на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и за издаване на изпълнителен лист по чл. 418 ГПК молба за ПРИСЪЖДАНЕТО НА сумата от 99,00 лева представляваща такси срещу длъжника Ж.И.М. като неоснователно.

Жалбоподателят “Ю.Б.” АД, е получил съобщението за изготвеното 2

РАЗПОРЕЖДАНЕ на първостепенния съд . Жалбата е постъпила в РС-Стара Загора в законоустановения седмодневен срок по куриер против същото разпореждане на първоинстанционния съд. Налага се извода, че частната жалба е депозирана в законния срок и следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност.

С разпореждане с номер 262451 от 19.03.2021 г. по ч.г.р.д. № 1280/2021 г. по описа на РС – Стара Загора с пр.основание чл.418 първоинстанционният съд е оставил молбата на молителя без уважение, като е приел, че заявлението в обжалваната му част по чл.417 от ГПК – в случая процесните такси противоречат на императивните норми на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК /отм./. Уговорката за тяхното заплащане било средство за неоснователно обогатяване на кредитора. Изводът на първоинстанционния съд е правилен и законосъобразен поради следните съображения:

Въззивният съд следва да отбележи, че съобразно нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави. В случая искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника и за сумата 256.60 лева начислени от жалбподателя такси, противоречи на императивните норми на чл. 11, ал.1 и 2 от ЗПК (отм., /обн. ДВ бр.53/30.06.2006 год./, но приложим за процесния договор, сключен при действието му, тъй като същият по характер е такъв за потребителски кредит, защото характера на един договор не се определя от начина, по който е озаглавен от страните, а от характера на правата и задълженията на страните по него./.

Също така, съобразно императивната разпоредба на Чл. 419. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г. ), ал.(3) от ГПК съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Процесуалните норми нямат обратно действие и действат занапред. В тази връзка, макар и тази норма да не е действала по време на сключването на процесния договор, като нова процесуална норма въззивният съд може да се позове на нейното приложение.

А след като е така и искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК за посочената договорна такса се явява в посоченото противоречие със закона, то същото не може да бъде уважено, а заявлението в тази му част, по отношение на него, следва да бъде отхвърлено на това основание (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК). Освен нищожна същата клауза се явява и неравноправна по смисъла на чл.143 и чл.146 от 3

Закона за защитата на потребителите.

Първоинстанционният РС-Стара Загора се е съобразил, както с приложимите по случая императивни норми на специалния закон, който е действал по времето на сключването на процесния договор, а именно ЗПК /отм./, така и с задължителната съдебна практика на Върховните съдилища на Републиката и касателно дължимостта и допустимостта на претенцията за дължимите такси в това производство по чл.417 и сл. от ГПК. В тази насока този съд е стигнал и до правилните и обосновани изводи, че не са налице законовите предпоставки и за уважаване на искането за издаване на такъв изп.лист, като единствено и само в частта му, за присъждане на процесната такса в размер на 99,00 лева, начислена от банката-заявител, като в останалата му част заявлелението на жалбоподателя “Ю.Б.” АД, е било уважено ведно със законните последици от това.

Налага се категоричния извод, че при наличието на представените пред първостепенния съд доказателства от частния жалбподател не е възможно издаването на исканата заповед за изпълнение и изп. лист за процесната сума от 99,00 лева. Заповедното производство се явява строго формално по своя правен характер и като такова следва да бъдат стриктно спазвани неговите императивни изисквания.

В тази връзка въззивният съд следва да потвърди изцяло обжалваното разпореждане на РС- Стара Загора, като правилно и законосъобразно.Воден от горното, Старозагорският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с № 262451 от 19.03.2021 г., постановено по ч.г.р.д. № 1280 /2021 г. по описа на РС – Стара Загора като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд съобразно т.8 от ТР № 4/18.06.2018 год. по тълк. Дело № 4/2013 год. на ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5