Решение № 1123 от 27.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1123 гр. Пловдив, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330200838 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 117/15.01.2024 год., издадено от Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на П. С. А., с ЕГН: ********** на основание чл.178е от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. С. А. оспорва по същество вмененото му нарушение и прави искане за отмяна на обжалваното Наказателно постановление /НП/. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, чрез гл.юрк.Т. застъпва становище за неоснователност на жалбата с искане за потвърждаване на НП като правилно, обосновано и издадено в съответствие със Закона. Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

На 27.10.2023 г. в гр. Пловдив, в района на ул.“Георги Раковски“ св.Р. И.

К., на длъжност "охранител" при ОП "Общинска охрана" гр. Пловдив, изпълнявал служебните си задължения по осъществяване на контрол по спазване разпоредбите на ЗДвП, касаещи престой и паркиране в населените места. На същата дата в 15:29 часа на ул.“Георги Раковски“ срещу № 5 констатирал лек автомобил марка „Форд“ с рег.№ ******** паркиран върху тротоара, перпендикулярно спрямо оста на пътя, без оставено изискуемото по закон разстояние за преминаване на пешеходци и без пътят да е определен за паркиране от общинската администрация.

За констатираното св.К. съставил фиш № 0002532560/27.10.2023г. за нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП. Нарушението било обективирано в снимков материал. С депозирано до ОП "Общинска охрана" заявление жалбоподателят оспорил наложената му глоба с фиш, поради което св.К. състави Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № 003918/01.11.2023г. за извършено от П. А. нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 178е от ЗДвП на А. било наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства, както и гласните доказателства – показанията на св. Р. И. К. /актосъставител/. Съдът кредитира показанията на актосъставителя К. като конкретни, обективни, подробни откъм фактите и обстоятелствата, относими към състава на изследваното нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали поведението на жалбоподателя за това, че е паркирал в 2 нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Анализът на цитираната разпоредба води до извода, че паркирането на тротоара е допустимо, само при условие, че мястото е обозначено с пътен знак, маркировка и/или надписи от съответната общинската администрация като място за паркиране, автомобилът тежи до 2, 5 тона, има разстояние не по-малко от 2 метра за преминаване на пешеходците, и не е в непосредствена близост до вход или гараж.

Безспорно и по несъмнен начин съдът установи, че жалбоподателят А. не е съобразил поведението си с горецитираната разпоредба като е паркирал процесното МПС, на тротоара по смисъла на дадената § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП легална дефиниция на "тротоар", без разрешение на общинската администрация и то перпердикулярно спрямо оста на пътя и без изискуемото по закон два метра отстояние от сградите, така както изисква закона. Лекият автомобил е бил паркиран върху оградена надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, видно от приложения по преписката снимков материал и категорично потвърдено от кредитираните с доверие показания на актосъставителя. Липсват данни да е имало поставен пътен знак, позволяващ паркирането. Следователно на мястото на нарушението жалбоподателят е пренебрегнал на първо място задължението си да паркира в населеното място, какъвто е гр.Пловдив, на тротоара само ако има разрешение от администрацията и собственика на пътя, каквото липсва в конкретния случай.

Едва след това могат и следва да бъдат преценявани масата, отстоянието и позиционирането на автомобила. А в случая, както се посочи по-горе несъмнено се доказа, че жалбоподателят не е изпълнил и изискването на чл.94, ал.3 от ЗДвП да спре успоредно на оста на пътя, като откъм страната на сградите не е оставил разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

3

В контекста на изложеното достатъчно е, ако актосъставителят е установил, че липсва разрешение от администрацията или собственика на пътя да бъде паркирано на тротоара, само това обстоятелство да бъде включено в описанието на нарушението. Затова и описано по този начин поведението на жалбоподателя е пълно, ясно и конкретно, без да е необходимо допълнително описание, каквито твърдение са наведени в жалбата. В случая установеното от актосъставителя отстояние и позиционирането на автомобила са описани и в акта и в НП като фактически обстоятелства по така установеното нарушение. Ето защо съдът не споделя направеното от жалбоподателя възражение в тази посока за некоректно описание на нарушението, с което се цели единствено освобождаване от отговорност на формално основание.

Нарушението по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП е формално, поради което от обективна страна то е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние и без необходимост от настъпването на конкретен вредоносен резултат. От субективна страна деянието е извършено виновно.

Правилно е бил определен и субектът на нарушението - жалбоподателят като собственик на МПС. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. По делото не се установява жалбоподателят да е декларирал, че МПС се управлява от друго лице.

За така установеното нарушение, правилно е приложена разпоредбата на чл.178е от ЗДвП и жалбоподателят е санкциониран с налагането на административно наказание – глоба в предвидения в нормата минимален размер от 50 лв., който не подлежи на редуциране от наказващия орган и от съда.

Настоящият съдебен състав намира, че в настоящият случай не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респективно липсата на такава. Както се посочи по-горе, конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 178е от 4

ЗДвП e призвана да гарантира. Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на закона, като зачита правата и на другите участници в движението. Следва да се вземе предвид, че в случая намира приложение чл.189з от ЗДвП, който изключва приложението на чл. 28 и 58 г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление. АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от приложените по делото оправомощителни заповеди, съответно – Заповед № 23ОА3276/18.12.2023г. и Заповед № 230А-3278/18.12.2023 г., двете издадени от Кмета на Община Пловдив. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отразеното фактическо описание на нарушението съдържа изискуемите съставомерни елементи на деянието, като за противоправното поведение на нарушителя е приложена и правилната правна квалификация на нарушението. Спазените са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закони, които да обуславят незаконосъобразност на НП, поради което разглежданото НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото и при направено своевременно искане от страна на въззиваемата страна, на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за 5 заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, предвид фактическата и правна сложност на делото и извършените в хода на настоящото производство процесуални действия.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 117/15.01.2024 год., издадено от Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на П. С. А., с ЕГН: ********** на основание чл.178е от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. С. А., с ЕГН: ********** да заплати на Община Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6