Решение № 335 от 16.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Бургас, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20222120107889 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от И. К. А., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Б., ***, чрез пълномощника адв. С. А. - БАК, срещу ПГКПИ - Б., с адрес: гр. Б., ***, представлявана от директора Д.А.Т., с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5100 лв., представляваща парично обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

Ищецът твърди, че по силата на срочен трудов договор е заемал длъжността „***“ в ответното училище, при работно време от осем часа, с договорено възнаграждение от 750 лв. и 10% допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 75 лв. месечно.

Сочи се, че на *** г., по време на работния ден, около 14:20 служителка в гимназията в отдел ТРЗ позвънила по телефона на ищеца и го помолила да се качи в канцеларията, за да подаде молба за ползване на платен годишен отпуск за 2018 г., който следвало да се използва до средата на 2019 г. Ищецът отишъл в канцеларията и в присъствието на заместникдиректора на училището заявил, че не желае веднага, още в следващите дни да ползва платен годишен отпуск, а ще го ползва през месец май 2019 г., но от служителя ТРЗ му било 1 заявено, че трябва да го ползва веднага в дните след 18.04.2019 г. Поради това ищецът подал молба за ползване на платен годишен отпуск, като не се усъмнил, че това искане е по действително създадена предварителна организация, с цел обезпечаване дейностите в училището, тъй като подобно нещо се е случвало и в предходни периоди. Посочва се, че в подобни предходни случай, не е било необходимо съответният служител да изчака резолюция по молбата си, за да започне ползването на платения годишен отпуск.

На следващо място се твърди, че молбата му останала неразгледана от директора на училището, за което ищецът не бил уведомен, поради което започнал ползването на поискания отпуск.

На *** г., ищецът се явил на работа в началото на работния ден и около 9:00 часа в кабинета на директора, същият с „подигравателен и заповеднически тон“ му обяснил, че молбата му за отпуск изобщо не е била резолирана и му потърсил обяснение къде е бил в предходните дни. Ищецът обяснил кое го е мотивирало да ползва отпуска си по това време, въпреки че плановете му били други и искал да го ползва в по-късен момент, в отговор, на което директорът му казала, че „на такива хора като него не може да се разчита“ и му задала въпрос защо не е поискал разрешение за ползване на платен годишен отпуск. Ищецът сочи, че не можел да повярва в каква ситуация бил поставен. Твърди, че му било наредено да подаде молба за ползване на неплатен отпуск за периода 01.05.2019 г. до 30.09.2019 г., като той попитал какво ще се случи с дните, които има право да ползва като платен годишен отпуск. Твърди, че този въпрос ядосал директора и вместо отговор същият с яростен тон казал на ищеца: „Ела сега с мен“, отвела го в канцеларията на ТРЗ, където наредила на служителка ТРЗ да изчисли всички полагаеми отпуски на ищеца, след което му наредила да подаде молба за ползване на платен годишен отпуск и молба за напускане с думите:

„Напиши си молбата и си тръгвай, на мен ми трябват пари за учители и кабинети, а не за такива като теб“.

Сочи се, че ищецът подал молба за ползване на платен годишен отпуск и излязъл от сградата на училището. Малко след това директорът му позвънил и като разбрал, че е излязъл избухнала и го попитала кой му е разрешил да напуска района на училището. Той се върнал в училището, където отново му било наредено да подаде молба за напускане от директора.

По-късно му били поискани обяснения за неявяването му на работа от 19.04.2019 г. до 24.04.2019 г., каквито ищецът написал и депозирал. Попитал дали е на работа, а директорът отговорил, че е на работа до 01.05.2019 г., след това излиза в неплатен отпуск. По нареждане на директора ищецът слязъл долу, облякъл си работните дрехи. В помещението бил и неговият колега, когато пристигнал директора и им заявила, че ги чака отвън, за да им възложи задачи. Възложената им задача била да помогнат на наетото за окосяване на тревата в двора лице, като я събират и изхвърлят.

Сочи се, че през цялото време ищецът не можел да си обясни отношението на директора към него.

2

Въпреки негативното отношение към себе си от страна на директора, ищецът отишъл в двора на училището и започнал да изпълнява възложеното му, но към 15:30 часа му прилошало, припаднал, което наложило да бъде откаран с линейка в „Бургасмед“, където бил хоспитализиран с диагноза „***“. Счита, че случилото се с него е причинено от работодателя, представлявано от неговия директор.

Описват се подробно претърпените от ищеца болки, страдания и негативни емоции и усещания във връзка с гореописаните събития, както и промените, настъпили в живота му и навиците му вследствие на това.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 45, вр. чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 127, ал. 2 от КТ, като същият е допустим.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. На първо място се прави възражение за изтекла погасителна давност, с твърдение, че искът е предявен след изтичане на тригодишния срок от извършеното от работодателя нарушение - на 24.04.2019 г.

По същество се оспорват твърденията на ищеца за неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията от страна на работодателя. Посочва се, че на 18.04.2019 г. е постъпила молба от ищеца за ползване на платен годишен отпуск, която е резолирана от директора на училището с „Не разрешавам“. Сочи се, че ищецът не е съгласувал предварително отпуска си с директора, нито в последствие се е заинтересувал дали същият му е разрешен. През следващите три дни комисия, назначена от директора, е извършила проверка за спазването на работното време и на двамата ***, при която е констатирано, че *** Г.Т.Г. е на работното си място и изпълнява служебните си задължения, а ищецът отсъства без уважителни причини. Сочи се, че на 24.04.2019 г., ищецът бил повикан в канцеларията на директора и в присъствие на свидетели са му връчени съставените протоколи, както и искане за писмени обяснения, като му е предоставен тридневен срок за това. Ищецът е депозирал обясненията си в същия ден, като посочил, че не е получил телефонно обаждане от служител от училището за това дали му е разрешена отпуската. Впоследствие, в следобедните часове на същия ден му е прилошало и е приет в болнично заведение.

Оспорват се твърденията на ищеца за агресивно и унизително отношение от страна на директора към него, като се твърди, че такова отношение няма не само към А., но и към никого от останалите служители.

Оспорват се и останалите въведени в исковата молба твърдения относно злонамереното въвеждане в заблуждение на ищеца от страна на директора, с цел да му наложи дисциплинарно наказание, както и че молбата за отпуск не била разгледана от директора и че в училището нямало практика след подаване на молбата работникът да изчака заповед или поне резолюция.

Сочи се още, че въпреки неявяването на работа от страна на ищеца в три последователни дни, работодателят не е предприел каквито и да било действия за налагане на дисциплинарно наказание, което води до извод за липса на злонамереност у него.

3

Отрича се наличието на причинно-следствена връзка между действията на директора на училището и настъпилия вредоносен резултат, като се твърди, че м.и. е следствие на множеството придружаващи заболявания на ищеца, а не резултат от поведението на ответника. Сочи се още, че вредите не са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорно задължение, както и че не са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, т.е. при сключване на трудовия договор.

Оспорва се като завишен размера на претендираните неимуществени вреди, като се излагат съображения.

Сочи се, че от 24.02.2019 г. до датата на прекратяване на трудовия договор /поради изтичане на срока му/, ищецът е бил в болнични не е полагал труд по трудовото си правоотношение.

Претендира се отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендират се съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са доказателства.

В съдебното заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А. и адв. К., с представени по делото пълномощни. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В съдебното заседание, ответникът редовно призован, се представлява от адв. Б., с представено по делото пълномощно. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и се установява от приетия като писмено доказателство по делото Трудов договор № РД-11-65/01.10.2018 г., че между страните е възникнало трудово правоотношение, като ищецът в качеството си на работник, е полагал труд на длъжност „***“, срещу основно месечно възнаграждение в размер на 750 лв. и допълнително възнаграждение за придобит труд и професионален опит в размер на 10 % - 75 лв. месечно.

Трудовият договор е бил със срок до 30.09.2019 г. с 6-месечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя – т. 7 от договора.

Представено е заявление от 18.04.2019 г., от ищеца, до директора на ПГКПИ Бургас за ползване на 3 дни платен отпуск за периода от 19.04. до 23.04., с резолюция върху него, с положен подпис от директора „Не разрешавам“.

Представени са и три броя протоколи от назначена комисия, за извършване на проверка за спазване на работното време, съвпадаща по време с ползването на отпуска от ищеца, от които е видно, че в различни часове на работните дни, е констатирано, че ищецът отсъства от работното си място. В протоколите е отбелязано, че през дните на проверката, ищецът не се е явил на работа.

На 24.04.2019 г. ищецът е поканен да даде писмени обяснения за неявяването си на работа в периода 19.04.-23.04.2019 г., видно от документ изх. № 1с-13-428/24.04.2019 г. В писмени 4 обяснения вх. № лс-13-2217/24.04.19 г. ищецът е посочил, че е „пуснал отпуск“ при служител ТРЗ – М.К., за дните 19.04.2019 г. – 23.04.2019 г. и не е получил телефонно обаждане за това дали не му е разрешено ползването на отпуска.

Представени са и приети като писмени доказателства по делото болнични листи за отпуск при временна неработоспособност, поради общо заболяване, с диагноза: ***“ и „последици от м.и.“, за периода 24.04.2019 г. – 20.10.2019 г.

От представената Заповед № РД-11-55/30.09.2019 г., връчена на работника на 30.09.2019 г. се установява, че трудовият договор е прекратен поради изтичане на срока, за който е сключен, като е постановено изплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 и 2019 г.

По делото са представени още: правилник за вътрешния трудов ред на ответното училище, Заповед № РД-10-10/11.07.2018 г. за утвърждаването му и списък на запознатите лица със заповедта. В нея е посочено, че правилникът е задължителен за работещите в училището и неизпълнението му е нарушение на трудовата дисциплина. В правилника е предвиден редът за ползването на платен годишен отпуск. От списъка е видно, че под номер 14 ищецът е положил подпис, че се е запознал със заповедта. По делото са представени множество заявления за ползване на годишен платен отпуск от работници/служители, полагащи труд при ответното училище, колеги на ищеца.

По делото е представена медицинска документация, касаеща здравословното състояния на ищеца и проведеното му лечение. От нея е видно, че той е постъпил в болница „МБАЛ Бургасмед ЕООД“ на 24.04.2019 г. поради „***“, ****. Посочени са придружаващи заболявания – а.х. II-III ст. М.с.б. – и.м.и. в басейна на дясна средна мозъчна артерия. Лицето е изписано с клинично подобрение на 28.04.2019 г.