Решение № 41 от 30.06.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Дулово, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20243410200003 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Жалбоподателят Е. Л. Х. е санкциониран с горепосоченото наказателно постановление (НП), издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия ** № *** от**** г. Срещу него е повдигнато административно обвинение за това, че на *** г., около *** часа, в ****, ул. „****“ (кръстовище с ул. „***“) жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство – мотопед марка „***“ с рама № ****, го е управлявал по обществен път, без същият да е регистриран по надлежния ред, тъй като моторното превозно средство (МПС) е било без поставена регистрационна табела на определеното място. С това деяние е прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). На основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП с обжалваното НП на Е. Х. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв., както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. В обстоятелствената част на НП е отбелязано, че деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). НП е издадено след проведено досъдебно производство № *** г. (преписка № **** г. по описа на РП – Силистра, ТО – Дулово) за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, което е приключило с постановление на районния прокурор от *** г. за прекратяване поради липса на състав на престъпление и осъществен състав на административно нарушение. Видно от доказателствата, материалите по досъдебното производство са изпратени на

Административнонаказващия орган и въз основа на тях е издадено процесното НП.

От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено следното:

На **** г. полицейските служители С. С. (актосъставител) и Г. Л. (свидетел), изпълнявайки служебните си задължения по безопасност на движението на територията на ***, забелязали около *** ч. в *** жалбоподателя, който се движел с моторен превозно средство – мотопед без поставена каска и без регистрационна табела. Полицейските служители спрели водача за проверка на кръстовището на ул. „***“ и ул. „****“. Установена била самоличността на водача – жалбоподателя 1

Е. Х., който представил свидетелство за управление на МПС. При проверката се установило, че мотопедът марка „***“ с рама № **** няма регистрационни табели, а след справка през дежурния на КАТ било изяснено, че същият не е регистриран в информационните масиви на МВР.

Жалбоподателят обяснил на място, че мотопедът му е бил предоставен от родителите и поради малките му размери той е считал, че не подлежи на регистрация, поради което не е бил регистриран. Също така заявил, че живее наблизо и е ползвал мотопеда, за да отиде до близкия магазин и да закупи безалкохолно по повод празненство. Полицейските служители извършили оглед на мотопеда и записали фабричния номер на рамата. Св. С. съставил на място АУАН серия *** № *** г., в който нарушението било квалифицирано по чл. 140, ал. 1 ЗДвП – “управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред”. Актът е предявен и подписан от нарушителя без възражения, като контролният талон на водача бил иззет като доказателство. В законоустановения срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения срещу акта не са депозирани.

С оглед данните за управление на нерегистрирано МПС, материалите по акта са били изпратени на Районна прокуратура – Силистра, ТО – Дулово. Образувано е досъдебно производство № ***** г. за престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК (управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред). В хода на това производство е назначена автотехническа експертиза, от чието заключение е видно, че процесният мотопед „***“ с рама № **** представлява моторно превозно средство от категория L1е (двуколесно МПС с работен обем на двигателя до 50 куб. см), което по силата на действащата нормативна уредба подлежи на регистрация. В показанията си пред разследващия орган жалбоподателят е потвърдил, че мотопедът не е бил регистриран, и е заявил, че не е бил сигурен дали такъв малък мотопед подлежи на задължителна регистрация, поради което и не го е регистрирал. След събиране на всички необходими доказателства, наблюдаващият прокурор е преценил, че деянието не следва да се квалифицира като престъпление, тъй като случаят разкрива по-ниска степен на обществена опасност, и на основание чл. 343, ал.1, т.2 НПК (в редакция към ДВ, бр. 7/2019 г.) е прекратил наказателното производство с Постановление от *** г. Въпросното постановление, ведно с материалите по делото, е изпратено на ОДМВР – Силистра за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя. На **** г. Началникът на сектор „Пътна полиция“ (упълномощен с Заповед № **** г.) е издал процесното НП № ****, с което на жалбоподателя са наложени горепосочените административни наказания за нарушението по чл.

140, ал. 1 ЗДвП.

Наказателното постановление е получено от Жалбоподателя на *** г. Жалбата му е входирана в РУ – Дулово № **** г.

Жалбата е изпратена в 14-дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, следователно е допустима.

Нарушението според НП е извършено на *** г. в *** часа, в ****, на ул. „****“ - на кръстовище с ул. „***“, следователно компетентен да разгледа жалбата е Районен съд – гр. Дулово.

След като обсъди доказателствата по делото, становищата и доводите на страните, съдът намира жалбата за основателна.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 84 ЗАНН във вр. с чл. 314 НПК, съдът констатира, че обжалваното НП е засегнато от съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, които водят до неговата отмяна.

На първо място, съдът установи несъответствия и неясноти в описанието на нарушението в АУАН и НП, които ограничават правото на защита на жалбоподателя. В обстоятелствената част на НП жалбоподателят е посочен като „водач на лек автомобил“, който “управлява мотопед” – очевидно несъответствие, създаващо неяснота относно вида на управляваното МПС. Това противоречие във фактическото описание (дали нарушението се отнася до лек автомобил или мотопед) затруднява жалбоподателя да разбере точно в какво деяние е обвинен и съответно да организира адекватно своята защита. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, в акта за нарушение следва да се посочат „описание на нарушението, дата и място на извършването му и обстоятелствата, при които е било извършено“, а по силата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН същите реквизити важат и за 2 наказателното постановление. Неяснотите и вътрешните противоречия при описанието на деянието представляват съществено нарушение на тези изисквания. Настоящият състав споделя разбирането, изразено в съдебната практика, че неточното и противоречиво описание на нарушението е съществен порок, който води до опорочаване на административнонаказателното производство и сам по себе си е основание за отмяна на НП. В случая, посочването на жалбоподателя едновременно като водач на лек автомобил и като водач на мотопед в рамките на едно и също обвинение е противоречиво фактическо твърдение, което е можело да бъде избегнато при необходимата прецизност от страна на актосъставителя и наказващия орган. Това непълно и нееднозначно описание безспорно е ограничило правото на защита на нарушителя, тъй като до произнасянето на съда не е било напълно ясно фактическото положение – дали се твърди управление на автомобил или на мотопед. Едва в съдебно заседание, чрез събраните доказателства, се внесе яснота, че в действителност жалбоподателят е управлявал мотопед. Не следва защитата на обвиненото лице да бъде поставяна в положение да гадае фактите, въз основа на които се ангажира отговорността му.

Поради това съдът приема, че допуснатото противоречие във фактическата част на АУАН и НП съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на издаденото НП.

На второ място, съдът констатира и нередовност при отразяване на основанието за издаване на НП. В мотивировъчната част на постановлението е отбелязано, че същото се издава „във връзка с постановление на РП – Силистра, с изх. № *** г.“. От материалите по делото е видно обаче, че постановлението на прокуратурата за прекратяване на ДП № *** г. е датирано ***г. и носи друго изходящо номер и дата на преписката. Това несъответствие в датата и номера на прокурорския акт, към който препраща наказващият орган, макар и формално, би могло да внесе допълнително объркване относно законосъобразността на производството. Жалбоподателят основателно посочва, че подобно разминаване го поставя в затруднение да проследи хронологията и основанието за ангажиране на отговорността му, което също се отразява на правото му на защита. Вярно е, че тази неточност не засяга пряко съставомерните признаци на нарушението, но наличието демонстрира липса на достатъчна прецизност при издаването на НП. Административнонаказателните актове трябва да отговарят на всички законови изисквания за форма и съдържание, тъй като са инструмент за накърняване на права (налагане на санкции). Натрупването на фактически грешки и неясноти в тяхното съдържание, както е в разглеждания случай, налага извод за опорочаване на процесуалната форма в степен, която обуславя отмяната на атакуваното НП и на това самостоятелно основание.

Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и поради нарушение на материалния закон, тъй като деянието на жалбоподателя следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Видно от събраните доказателства, от обективна страна формално са налице признаците на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП – жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство (мотопед), което не е било регистрирано по установения ред. По делото не се спори относно тези фактически обстоятелства. Спорът е съсредоточен върху въпроса за съществуването на вината и за степента на обществена опасност на деянието. Съдът отчита, че жалбоподателят не е осъзнавал противоправния характер на поведението си – той добросъвестно е считал, макар и погрешно, че управляваният от него малък мотопед не попада в категорията МПС, подлежащи на регистрация. Това се потвърждава както от неговите обяснения пред полицейските служители и разследващия орган, така и от факта, че след придобиването на мотопеда не е предприемал опити да го използва продължително по пътната мрежа, а го е държал паркиран пред дома си и го е ползвал инцидентно. Непознаването на закона не оправдава нарушителя, но в случая се касае до грешка относно фактическите обстоятелства, при които се прилага законът – жалбоподателят явно е бил в заблуждение, че превозно средство с такъв малък обем и характеристики не изисква регистрация. Тази грешка изключва умисъла у дееца и най-малкото значително намалява неговата вина, свеждайки я до непредпазливост. Следователно, макар деянието да е извършено (фактическият състав е реализиран), степента на виновност и на 3 обществена укоримост в конкретния случай е чувствително по-ниска от обичайното. Прокурорът също е оценил именно тези обстоятелства, за да приеме, че случаят не следва да бъде третиран като престъпен.

Същите обстоятелства следва да намерят отражение и при административнонаказателната оценка на деянието.

По аргумент от § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, “маловажен случай” е налице, когато извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителността на вредните последици, степента на засягане на обществения интерес и степента на вината, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. Съгласно трайната съдебна практика, при преценката дали конкретното нарушение е маловажно, следва да се отчетат всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца – начинът и мястото на извършване, мотивите и подбудите на нарушителя, неговите личностни данни, поведението му преди и след нарушението, наличието или липсата на негативни последици и др.