Решение № 9026 от 16.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9026 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110132309 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от "***" срещу С. Д., ЕГН **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сума в общ размер на 595,92 лв., от които 448,64 лв. главница, представляваща стойността за доставена от дружеството и неизплатена от страна на ответника топлинна енергия през периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. на имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, аб. ***, ведно със законна лихва за периода от 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 101,40 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 10.05.2021 г., сума в размер на 37,13 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.04.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 8,75 лв., представляваща лихва за периода от 31.05.2018 г. до 10.05.2021 г., както и сума в размер на 75 лв., представляваща направените по делото разноски, а именно за държавни такси в размер на 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

1

По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 28985 от 2021 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът не бил открит на установените адреси, поради което са налице предпоставките на чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.С., жк. В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, аб. № ** е потребявал топлинна енергия за периода от 05.2017г. до 04.2019г., която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същият дължи сумите от 448,64 лв. главница, представляваща стойността за доставена от дружеството и неизплатена от страна на ответника топлинна енергия през периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 101,40 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 10.05.2021 г., сума в размер на 37,13 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.04.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 8,75 лв., представляваща лихва за периода от 31.05.2018 г. до 10.05.2021 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. Д., ЕГН **********, чрез особения представител адв. Д. М., е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като изцяло неоснователни, по подробно изложени съображения. Твърди, че между ищцовото дружество и ответника не е налице облигационно-правна връзка. Оспорва твърдението, че ответникът е потребител на топлинна енергия, по смисъла на Закона за енергетиката.

Възразява, че задълженията за топлинна енергия, лихва за забава и дялово разпределение за периода между –м.5.2017 г. и 25.05.2018 г. са погасени по давност на основание чл.111, б. „в” от ЗЗД, тъй като заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 25.05.2021 г. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията за топлинна енергия, лихва за забава и дялово разпределение за периода м.05.2017 г. до м.05.2018 г. с оглед подаденото на 25.05.2021 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от страна на ищеца по настоящото производство.

2

Конституираният за трето лице помагач – „Т.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Г. П.“ № * , чрез пълномощника си юрк. Г., е представил отчетните документи за процесния период съгласно дадените му указания от съда, като същият поддържа становище, че счита предявения иск за основателен и доказан, както и че дяловото разпределение за аб.№ 321442 е извършено в съответствие с всички действащи през процесния имот нормативни актове.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 28985 от 2021 г. по описа на СРС, 90 състав, от ищеца на 25.05.2021 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за сума в общ размер на сума в общ размер на 541,73 лв., от които 448,64 лв. главница, представляваща стойността за доставена от дружеството и неизплатена от страна на ответника топлинна енергия през периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. на имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, аб. ***, ведно със законна лихва за периода от 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 101,40 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 10.05.2021 г., сума в размер на 37,13 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.04.2018 г. до м.04.2019 г., ведно със законна лихва от 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 8,75 лв., представляваща лихва за периода от 31.05.2018 г. до 10.05.2021 г., както и сума в размер на 75 лв., представляваща направените по делото разноски, а именно за държавни такси в размер на 25 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. За претендираната сума по ч.гр.дело № 28985 от 2021 г. по описа на СРС, 90 състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.06.2021 г. срещу длъжника за горепосочената сума, представляваща и исковата по настоящото дело сума относно топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к.

В., бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, аб. ***.

По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96, том IV, рег.

3

№ 8626, дело № 631/2005 г., /л. 14 от делото/, видно от който ответникът, в качеството си на купувач, е придобил собствеността на процесния недвижим имот.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение „Т.“ ЕООД, ЕИК: *** съдържа данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за сградна инсталация, отопление и БГВ, както и съответните изравнявания за периоди по ФДР. Топлинният счетоводител е извършил дялово разпределение съобразно действалите Наредби за топлоснабдяване. В имота на ответника през процесния период е имало 5 бр. отоплителни тела и 2 бр. водомери за топла вода. На отоплителните тела са поставени ИРРО с радиоотчет.

Заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение съответства на отчетената по общия топломер. Топлинната енергия за отопление е начислявана по реален отчет на уредите.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че начислените суми за топлинна енергия, касаещи процесния период 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., в размер на 885,38 лв, от които 723,81 лв. главница и 161,57 лв. законни лихви върху размера на главницата, не са били платени от ответника. Размерът на дължимите суми за главница и лихви в период от три години преди датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, а именно 25.05.2021 г., които не са погасени по давност са в общ размер на 234,53 лв., от които 203,75 лв. главница и 30,78 лв. законни лихви.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Искът е частично основателен.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно че ответникът е бил собственик или ползвател на имот, който през процесния период е ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, както и 4 количеството потребена енергия и нейната цена. С оглед правния интерес от предявяването на установителен иск, ищецът е следвало да докаже и че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК, както и да докаже основанието, на което претендира сумите и техния размер, ползването на топлоенергията от ответника през процесния период в количеството, съответстващо на начислените суми - за БГВ, ползването на топлоенергия и размера на задължението за сградна инсталация и за общите части на сградата и размера на задължението за такса мощност, периода и размера на обезщетението за забава. При направени от ответниците възражения, касаещи отрицателни факти, в тежест на ищеца е било да докаже съществуването на онези от тях, от които извлича благоприятни за себе си последици.

Ответниците е следвало да докажат положителните факти, от които черпят своите права.

Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна 5 енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/. Топлинното счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Т.“ ЕООД, видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

В контекста на изложеното, съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от съдебно-техническата експертиза.

Като взе предвид изложеното в съдебно-счетоводната експертиза, съдът счита за установен размера на дължимите, неплатени от ответниците суми за реално използваната топлинна енергия за процесния период.

За преценка основателността на иска съдът ще следва да разгледа и възражението на ответника за изтекла погасителна давност.

Съдът намира същото възражение за основателно, поради факта, че е налице изтекла тригодишна погасителна давност, според чл. 111, б.в. от ЗЗД.

Начислените суми за топлинна енергия преди 25.05.2018 г., с оглед депозираното заявление по чл. 410 от ГПК на 25.05.2021 г., а именно за сумата 244,89 лв., представляваща главница за ТЕ, като в този случай вземането се явява погасено по давност, както и сумата от сумата 70,62 лв., представляваща мораторна лихва за забава, видно от изложеното в съдебносчетоводната експертиза, в резултат на което искът в тази част се явява неоснователен.