Решение № 2180 от 07.10.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2180 гр. Бургас, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120103877 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. трето и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „ГЕОМАР 07“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б**, ж.к. ***, срещу „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град Б**, ж.к. ****.

В исковата молба се твърди, че на 01.01.2020 г. „ГЕОМАР – 07“ ЕООД като наемател сключил договор за наем с ЕТ „Томи – Н – Т. Г.“ за помещение, находящо се на адрес гр. Б**, ж.к. *** и представляващо ЗАВЕДЕНИЕ/бистро.

Научил, че находящото се в ресторанта оборудване е собственост на предходния наемател „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД. Тъй като не разполагал със собствено оборудване за наетото бистро, решил да закупи вече находящото се в заведението оборудване. Ответното дружество се съгласило и в края на м. декември 2019 г., малко преди сключването на договора за наем на бистрото, се разбрали за цена на оборудването в размер на 15 000 лв., платима на три вноски в срок до 31.05.2020 г. Съгласно договореното предаването на движимите вещи се извършило с постигането на съгласие по между им и встъпването му в държане на наемното помещение, където се намирали вещите.

Посочва, че в съответствие с договореното на 24.12.2019 г. „ГЕОМАР 07“ ЕООД заплатило на „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД част от договореният размер на цената за закупеното оборудване в размер на 5000 лв., срещу което 1 дружеството – продавач издало Разписка за получена сума. На 26.02.2020 г.

ГЕОМАР - 07“ ЕООД заплатило на „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД част от договореният размер на цената за закупеното оборудване в размер на 3000 лв., срещу което дружеството – продавач издало Разписка за получена сума.

Последната, трета вноска от уговорената продажна цена на оборудването в размер на 7000 лв., получена след приспадане на вече платените 8000 лв., следвало да бъде платена в срок до 31.05.2020 г.

Сочи, че междувременно се появила Ковид пандемията, поради което и на практика с разпореждания на компетентните държавни органи, работата на заведението е била преустановена изцяло до 14.06.2020 г. В резултат на това, дружеството не могло да използва обекта за срока от 13.03.2020 г. до 14.06.2020 г. Липсата на работа и доходи за ищцовото дружество, изключително затруднили финансовото му положение. В резултат на това било взето решението да бъде прекратен договорът за наем за наетото заведение. Липсата на средства довели и до забавата на дружеството при плащането на последната вноска от продажната цена на закупеното ресторантско оборудване.

Ищецът поискал от наемодателят да му осигури достъп до ресторантското оборудване, но същият отказал с аргумента, че то не било негова собственост. Било изпратено и уведомление от „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД, в което било посочено, че договорът за покупко – продажба бил развален с уведомление от управителя на ответното дружество от началото на юни 2020 г., поради неплащане на остатъка от продажната цена, поради което оборудването било задържано. През месец септември 2020 г. била проведена среща с управителя на ответното дружество, но тя отказала да върне оборудването, като заявила, че договорът вече е развален. Също така отказала да върне заплатената продажна цена.

Сочи, че с разваляне на договора за покупко – продажба на ресторантско оборудване поради неизпълнение на задължения на купувача „ГЕОМАР – 07“ ЕООД да заплати последната вноска от продажната цена, отпаднало основанието, на което продавачът получил сумата от 8000 лв., представляваща част от продажната цена на уговореното ресторантско оборудване, съгласно представените два броя разписки за получени суми от 24.12.2019 г. и 26.02.2020 г. Тази сума била получена от ответника на отпаднало основание, поради което подлежала на връщане.

Моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 8000, 00 лв., дължима поради разваляне на договор за покупко – продажба на движими вещи, както и сумата от 3045, 18 лв. – мораторна лихва за периода от 30.05.2022 г. до 30.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2025 г. до окончателно плащане на сумата. Претендират се и разноските. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

2

Оспорва твърденията, че узнал за развалянето по негова вина на договора от трето лице едва през месец септември 2020 г. Единствената среща също така между управителя на ответното дружество и представителя на ищцовото, била през месец юни 2020 г. При сключване на договора била заплатена първата вноска от 5000 лв., втората била заплатена частично на 26.02.2020 г. в размер на 3000 лв., а остатъкът от тази вноска в размер на 2000 лв., както и последната вноска от 5000 лв. не били заплатени в срок, който изтичал на 31.05.2020 г.

Твърди, че след последвалите разговори, поради настъпилата забава и неизпълнение на задълженията на ищеца да й заплаща навреме вноските и след като той й заявил, че тъй като не работи, нямало да й заплати останалите вноски от продажната цена на оборудването, била принудена да заяви, че разваля договорът по негова вина. От този момент, който бил към началото на юни 2020 г., договорът бил развален от нея като изправна страна по вина на ищеца.

Договорката им била за продажба на движими вещи на изплащане, при която ответното дружество му предало вещите под опис, за да ги ползва, като си запазила собствеността върху тях, докато не й ги изплати изцяло, като му заявила, че заплатените до момента суми задължа като наемни вноски за изтеклия период до развалянето на договора. Ищецът се съгласил със заявеното от управителя на ответника.

По тези причини, исковата претенция за заплащане на сумата от 8000 лв., ведно с лихвите, на отпаднало основание била неоснователна, защото договорът бил за продажба на движими вещи на изплащане, който представлявал договор с периодично изпълнение, при което съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД, последиците от развалянето му нямали обратно действие, а настъпвали занапред.

Отделно от това, когато договорът е развален поради неизпълнение от страна на купувача, съгласно чл.206, ал.2 от ЗЗД, продавачът можел да иска възнаграждение за ползването на вещите, какъвто се явявал настоящия случай, тъй като продавачът се позовал на правото си да иска възнаграждение, като заявил, че ще счита платената до момента цена за наем за ползване на оборудването, а купувачът се съгласил.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендират се разноските по делото. Представя писмени доказателства.

Прави доказателствени искания.

В съдебно заседание се явява представител на ищцовото дружество, който поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.

В съдебно заседание се явява представител на ответното дружество, който оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена разписка за получаване на сумата от 5000 лв., 3 заплатена от „ГЕОМАР – 07“ ЕООД на К. В. К. като *** на „Респект 2009“ ЕООД. Като основание е посочено „частично плащане на ресторантско оборудване на стойност 15 000 лв., находящо се в гр. Б***, ж.к. ***. Текущата вноска е първа, остават 10 000 лв. за плащане“. Разписката е подписана от представителите на двете дружества, като същата е от 24.12.2019 г.

По делото е представена разписка за получаване на сумата от 3000 лв., заплатена от „ГЕОМАР – 07“ ЕООД на К. В. К. като управител на „Респект 2009“ ЕООД. Като основание е посочено „частично плащане на ресторантско оборудване на стойност 15 000 лв., находящо се в гр. Б**, ж.к. ***. Текущата вноска е втора, остават 7 000 лв. за плащане, които трябва да се платят в срок до 31.05.2020 г.“. Разписката е подписана от представителите на двете дружества, като същата е от 26.02.2020 г.

По делото е представен договор за наем от 01.01.2020 г., сключен между ЕТ „Томи – Н“ – Т. Г. и „ГЕОМАР – 07“ ЕООД с предмет отдаване под наем заведение, находящо се в гр. Б***, ж.к. ***. Договорът бил сключен за срок от две години.

По делото са представени разпореждания на полицейските органи, с които работата на заведението е преустановена за периода от 13.03.2020 г. до 14.06.2020 г. или отмяна на заповедите на М** на здравеопазването, относно обявеното в Република Б. извънредно положение, предвид настъпилата през 2020 г. епидемична обстановка. В резултат на това на 01.09.2020 г. е била връчена нотариална покана до ЕТ „Томи – Н“ – Т. Г. от ищцовото дружество, с което бил уведомен, че ключът за заведението бил предаден в резултат на прекратяването на договора за наем от 29.06.2020 г. на Т. Г., но в заведението останало ресторантьорското оборудване, което се моли да бъде предадено на представител на ищцовото дружество.

Постъпил е отговор от ЕТ „Томи – Н“ – Т. Г. на нотариалната покана, с което уведомява ищцовото дружество, че няма да бъде осигурен достъп до обекта, предвид обстоятелството, че е постъпило уведомление от „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД, с което се твърди, че то е собственик на оборудването в заведението. Видно от приложеното уведомление от „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД, по първоначална уговорка между „РЕСПЕКТ 2009“ ЕООД и „ГЕОМАР – 07“ ЕООД, било отстъпено цялото оборудване, обзавеждане и персонал на заведението за сумата от 18 000 лв. при разсрочено плащане или сумата от 15 000 лв. при еднократно плащане в срок до 31.12.2019 г., като договорили, че след изплащане на сумата ще бъде прехвърлена собствеността на вещите, а при неплащане на цялата сума вноските ще бъдат считани за наемна цена.

По делото са разпитани свидетели.

В показанията си св. Г. Д., без дела и родство със страните, заявява, че познава управителите на страните по делото. Отишли до някакво заведение в комплекс „***“, не чул за какво си говорят управителите на дружествата. Не се разбрали тогава и си тръгнали. След разговорът, управителят на ищеца бил афектиран.

В показанията си св. Д. М., без дела и родство със страните, заявява, че е 4 работила и при двете дружества. Тъй като настъпили промени, К.К. решила да предостави своя бизнес на друг човек, поради което се наложило да работят при Г. Г. от м. декември 2019 г. През същият този месец се състояла срещата между тях, като те стояли на една от масите в заведението и подписвали документи. Чули уговорките между тях. Уговорката, която чула била за 15 000 лв., които Г. следвало да плати на равни месечни вноски. Като подписвали документи, била броена първата вноска, свидетелката присъствала и на втората вноска през м. февруари 2020 г. Тогава К. споменала, че тези вноски били за оборудването. Тя казала, че щом не си е изпълнил цялата договорка, ще иска наем на оборудването. Свидетелката твърди, че Г. казал на К. да си удържи парите за оборудването, както иска. Свидетелката посочва, че на първата среща била предадена сумата от 5000 лв. за наем на оборудването, на втората 3000 лв. за наем на оборудването, като оставали още 7000 лв.

Договорът бил за срок до м. юни 2020 г. Свидетелката сочи, че на първата срещу била уговорена сумата от 15 000 лв. за наем на оборудването на разсрочени вноски.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл.1 от ЗЗД. Тази разпоредба постановява, че всеки, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Въз основа на същата се разпределя и доказателствената тежест по делото, като ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал имуществено благо на ответника в изпълнение на задължение по вече отпаднало основание /прекратен, респ. развален с обратно действие договор/, а в тежест на ответника е да докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото /Така и Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/.