Определение № 9976 от 21.08.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9976 гр. София, 21.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20221100112695 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. №82179/01.12.2022 г., депозирана от М. В. Б..

С разпореждане от 12.01.2023 г. на ищеца са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба, като се: 1) Уточнят трите имена, ЕГН или единен идентификационен код, и адрес за призоваване на лицата, срещу които се предявява иска; 2) Уточни конкретното искане към съда и в частност какво се иска от съда да бъде установено и спрямо кое лице, тъй като исковата молба е неясна в тази си част; 3) След като се изпълни указанието по т. 2 по-горе, ищецът да уточни правния си интерес от предявяване на иска.

В срока за изпълнение на указанията ищецът е депозирал две молби с вх.

№11392/07.02.2023 г. и с вх. №11261/07.02.2023 г. с идентично съдържание. Посочил е за ответници: „ИА-Т.“ ЕООД, бившият собственик на това дружество - Г.И.А., „Н.Г.-**“ ЕООД, 07 РПУ на МВР, гр. София, КАТ МВР – гр. София, Прокуратура на Република България, Министерство на правосъдието.

Заявено е в т. 3 от молбите, че се предявява установителен иск за установяване произход на дълг, за който ответниците имат претенция към ищеца в размер на 66 000 лв., за установяване на непозволено увреждане и неоснователно обогатяване на всеки един от ответниците.

С разпореждане от 01.03.2023 г. на ищеца е указано да уточни в какво конкретно иска да бъде установено спрямо всеки ответник, както и дали за сумата от 66 000 лв. не е образувано друго дело, в изпълнение на което ищецът е депозирал молба от 23.03.2023 г.

В нея е посочено, че се иска съдът да установи и декларира, че ответниците са действали в условията на ОПГ в качеството им на помагачи на „ИА-Т.“ ЕООД и използване на службите като бухалка с гонене и цел ограбването на ищеца чрез престъпно инкриминиране. В т. 1.1.1 до т. 1.1.5 подробно са посочени фактите и обстоятелствата, които се иска съдът да установи спрямо всеки ответник.

1

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Според ал. 4 на същия член е допустимо да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ, иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

Съдът намира, че така предявените искове са недопустими, тъй като ищецът иска да се установят факти с правно значение, за които законът не предвижда нарочен иск.

Искането за установяване на непозволено увреждане по същността си е насочено към установяване на твърдяното в т. 2 от молбата от 07.02.2023 г. и в раздел I от молбата от 23.03.2023 г. несъобразено със закона, според ищеца, поведение на всеки от ответниците.

Ищецът не твърди това поведение да е довело до конкретни вреди за него, включително не поддържа, че за него се е породило правото на парично обезщетение за тези вреди, в който случай би се установявало вземане по конкретно деликтно правоотношение.

Липсват и твърдения за конкретно имуществено разместване между него и ответниците, които да обосновават правен интерес от предявяването на иска за неоснователно обогатяване, а дадена от ищеца правна квалификация не обвързва съда.

По отношение на искането за „установяване произход на дълг“, за който ответниците имат претенция към ищеца в размер на 66 000 лв. следва да се съобрази уточнението на ищеца в раздели II и III от молбата от 23.03.2023 г. В нея е посочено, че е издаден изпълнителен лист в полза на „ИА-Т.“ ЕООД въз основа на Запис на заповед от 11.03.2008 г., за задължение на М. Б. за 32 635 лева, която заповед е обявена за нищожна с Определение от 25.05.2021 г., на Инцидентен Арбитражен съд Н.Д.. Ищецът е уточнил, че иска „ИА-Т.“ ЕООД и „Н.Г.- 83“ ЕООД да посочат причината за съставяне на тази Запис на заповед и приложат доказателства от какво правоотношение възниква дълга, както и фактура.

Уточнено е също така, че сумата в размер на 66 000 лв. в действителност е същата сума, посочена в размер на 66 210,63 лв. в т. 2 от молба от 07.02.2023 г.. Твърди, че тази сума се претендира по гр.д. №7598/2020 г., 9 с-в по описа на СГС от „Н.Г.-83“ ЕООД, което дружество е предявило иск за нея в качеството на цесионер на „ИА-Т.“ ЕООД.

Съдът служебно е изискал информация за хода на гр.д. №7598/2020 г., 9 с-в по описа на СГС, като в отговор е посочено, че производството е спряно, което определение е обжалвано и делото е изпратено на САС. Предвид това обстоятелство СГС, I-28 състав, е изискал от САС същата информация, в отговор на което е постъпило писмо от 07.06.2023 г., като е посочено, че САС се е произнесъл по частната жалба и видно от приложеното определение му от 15.05.2023 г., обжалваното определение на СГС за спиране е било потвърдено, като определението на САС не е влязло в сила поради неговото обжалване.

Към писмото на САС е приложен и препис от исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. №7598/2020 г., 9 с-в. От съдържанието й се установява, че по искова молба от 24.01.2019 г. на „Н.Г. 83“ ЕООД е предявило иск срещу Р.И.Г., по която първоначално е било образувано гр.д. № 4702/2019 г. на СРС. В исковата молба се твърди, че с 2 изпълнителен лист от 10.08.2010 г. по ч.гр.д. № 37413/2010 г. на СРС М. В. Б. е осъден да заплати на „ИА Т.“ ЕООД сумата 32 635 лв., ведно със законната лихва от 23.07.2010 г. до изплащането, както и сумата 5153 лв. – съдебни разноски. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изп. дело № 396/2010 г. на ЧСИ И.Ч., което впоследствие било преобразувано в изп. дело № 801/2018 г. на ЧСИ Р.А.. Вземанията на взискателя „ИА Т.“ ЕООД били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 14.06.2017 г., поради което бил конституиран като взискател, а към датата на предявяване на иска дължимата сума била в общ размер на 66 210,63 лв. При извършеното проучване на имущественото състояние на длъжника М. Б. било установено, че длъжникът е продал свой имот на ответницата Р. Г. с нотариален акт № 110/18.10.2018 г., том ІV, рег. № 14426, нот. дело № 617/2018 г. на нотариус Р.Р., за цена от 400 000 лв., дължима на 12 равни месечни вноски от по 33 333,33 лв., платими по банков път до 20-то число на съответния месец. По искане на ищеца върху това вземане на длъжника спрямо ответницата бил наложен запор със запорно съобщение с изх. № 9145/28.11.2018 г. на ЧСИ, по повод на което на 03.12.2018 г. и 04.12.2018 г. ответницата заявила, че вземането било предсрочно погасено. Според ищеца „Н.Г. 83“ ЕООД подобно погасяване преди налагане на запора не било извършено, като събирането на това вземане било възложено на ищеца по реда на чл. 510 ГПК с постановление от 25.01.2018 г. Поради това е поискал съдът да осъди ответницата: 1) да заплати на осн. чл.

510 ГПК във вр. с чл. 134 ЗЗД на М. В. Б. сумата от 2000 лв., представляваща част от сумата 66 210,63 лв., представляващи част от продажната цена по посочения договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, и 2) при условията на евентуалност – да заплати на осн. чл. 452, ал. 3 ГПК на ищеца сумата 2000 лв., представляваща част от продажната цена по посочения договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. Направено е искане и за конституиране като съищец на длъжника М. Б..

Както самият М. Б. уточнява в настоящото производство, понастоящем гр.д.

№7598/2020 г., 9 с-в е висящо пред СГС, като видно от мотивите на САС в приложеното към писмото му определение от 15.05.2023 г. по ч.гр.д. №1259/2023 г., поради увеличение на иска по гр.д. № 4702/2019 г. на СРС от частично заявените 2000 лв. до пълния размер от 66 210,63 лв., делото е изпратено по подсъдност на СГС, където е образувано гр.д.

№7598/2020 г., 9 с-в. От същото определение на САС се установява, че именно М. Б. е бил един от жалбоподателите в качеството му на ищеца, както и че е взел участие в производството пред СРС по гр.д. № 4702/2019 г.през 2019 г., от което следва извод, че искането на „Н.Г. 83“ ЕООД за конституиране по реда на чл. 134, ал. 2 ЗЗД на М. Б. е било уважено.

Настоящият съдебен състав намира за недопустим предявеният иск по т. 2.2 от молба от 07.02.2023 г. за установяване на дълг срещу „ИА-Т.“ ЕООД и „Н.Г.-83“ ЕООД (ответниците са уточнени в раздел II, т. 4.1. от молба от 23.03.2023 г.) поради преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо по влязлата в сила заповед за изпълнение. Както сам ищецът признава в раздел II от молбата си от 23.03.2023 г., срещу него е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на запис на заповед от 11.03.2008 г. Това 3 обстоятелство се изяснява и от печата върху ценната книга, инкорпорирана като копие на стр. 3 от молбата на ищеца от 23.03.2023 г., в който също е отбелязано издаването на изпълнителен лист на 10.08.2010 г. в полза на „ИА-Т.“ ЕООД. Самият М. Б., който е конституиран като ищец, на основание чл. 134, ал. 2 ЗЗД, по гр.д. №7598/2020 г., 9 с-в, не оспорва твърденията в исковата молба по иска по чл. 134, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Н.Г.-83“ ЕООД, че за събирането на дълга по записа на заповед с главница 32 635 лв. е образувано изпълнително дело, по което общият размер на вземането е 66 210,63 лв. Следва да се отбележи, че неправилно е схващането на М. Б., че по висящото пред СГС, 9 състав дело „Н.Г.-83“ ЕООД претендира от самия него процесното вземана, тъй като искът е насочен срещу длъжника на М. Б. и ответник по същото това дело – Р. Г.. Дали от нея сумата се претендира неоснователно е въпрос без значение за правния интерес на М. Б. от предявяването на иск за отричане на вземането, тъй като той не е легитимиран да защитава чужди права.

От изложените в настоящото дело две уточнителни молби от ищеца е изводимо, че интересът му да предяви т. нар. иск за установяване на вземането, който по своя характер е отрицателен установителен иск, е мотивиран с твърдения за несъществуващ дълг по записа на заповед от 11.03.2008 г. Въпросът за дължимостта по ценната книга обаче е бил вече разгледан в производството по издаване на заповед за изпълнение, като ищецът не спори, че такова производство се е развило и приключило с издаден изпълнителен лист. Не се твърди и, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение, поради което следва да се приеме, че тя е влязла в сила. Предвид това е недопустимо М. Б. да оспорва това вземане с иск при лисата на твърдения за осъществили се нови факти след влизане в сила на заповедта - арг. от чл. 424, ал. 1 и чл. 439, ал. 2 ГПК (възражението му по настоящото дело се свеждат до отричане на вземането по записа на заповед).

За пълнота на изложението е необходимо да се посочи, че дори и да се допусне, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение, това следва да се е осъществило значително преди подаване на настоящия иск, тъй като изп. дело № 396/2010 г. на ЧСИ И.Ч. е било образувано още през 2010 г., а за издадения лист М. Б. е узнал и през 2019 г., когато е взел участие през 2019 г. в образуваното, първоначално пред СРС, производство по гр.д. № 4702/2019 г. на СРС, инициирано от „Н.Г.-83“ ЕООД и впоследствие изпратено по родова подсъдност на СГС, 9 състав, където е образувано като гр.д. №7598/2020 г. Следователно, длъжникът е могъл да узнае и е следвало да упражни правото си да оспори вземането по издадената заповед за изпълнение (респ. изпълнителния лист) в много по-ранен момент и ако това е надлежно сторено, въпросът за дължимостта на вземането трябва да се разгледа в производството чл. 422 ГПК, поради което предявеният иск по настоящото дело се явява недопустим.

Предвид изложеното съдът намира, че с исковата молба, подадена от М. Б., са подадени процесуално недопустими искове, поради което производството по делото подлежи на прекратяване на основание чл. 130 ГПК.