Решение № 424 от 03.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. Варна, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110204670 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ОПТ ЛИЗИНГ“ЕООД, ЕИК 131391369, със седалище и адрес на управление гр.София,1303,бул.“Тодор Александров“ № 28,ет.4,представлявано от управителя М.К., чрез юк П.Т.,против НП № 005723/07.11.2024 г. на председателя на КЗП.

С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон,и при неправилно тълкуване на приложимите по случая факти и доказателства.

Твърди се, че разпоредбата на чл. 10а. ал. 2 ЗПК е неприложима и следователно не е налице нарушение, поради което липсва основание за налагане на имуществена санкция. Твърди се, че е допуснато нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като липсвали мотиви. Твърди се, че т. нар. такса за одобрение е насочена към покриване на извършени други разходи, които не са включени в стандартната оценка на кредитоспособността на лизингополучателя, която се прави преди сключване на договора за потребителски кредит, уредено в чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО от 23 април 2008 г. Това било оценка, която се правела на всички кандидати за финансиране. Твърди се, че е необоснован основния аргумент на наказващия орган, че предвидената такса е по усвояване и управление на кредита.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, редовно призовано не се представлява.

Въззиваемата страна – председателя на КЗП също не изпраща свой представител.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на 1 обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

По повод писмо с вх. №Ц-02-234 от 27.02.2024г. за извършване на проверка по установяване спазването на изискванията на ЗПК, св.Х. Х., главен инспектор в Област Варна, КЗП извършила проверка на 02.04.2024г. в офис на „ОТП ЛИЗИНГ’ ЕООД-клон Варна,находящ се в гр. Варна. бул.“Владислав Варненчик" № 92. При проверката в обекта с КП №К2752432/02.04.2024г. от търговеца е изискано да представи в офиса на КЗП Област Варна или на електронната поща на Комисията, заверено копие на произволно избран договор за предоставяне на финансов лизинг, сключен в гр. Варна през 2024г.

На 12.04.2024 г. на електронната поща на КЗП РД-Варна са изпратени изисканите документи: заверено копие на договор за предоставяне на финансов лизинг, Договорът за финансов лизинг на ППС /пътно превозно средство/, клиентски №60257, кратък номер на договора №90489 от 11.03.2024г. Параметрите на лизинга били : Лизингова вещ: 1 брой автомобил Toyota Yaris Cross 1.5Р МТ. Доставчик: "Карком" ООД. Лизингова цена на ППС /без ДДС/: 34 377.80лв. Остатъчна стойност на ППС /без ДДС/: 0.00 лв. В точка 9 от договора била заложена клауза, в която лизингополучателят се задължава да заплати "Такса за одобрение: /без ДДС/ 299.36 лв., платима еднократно от подписване на настоящия договор. Таксата е дължима за преглед и одобрение на документацията по лизинга и по документацията по закупуване на ППС от посочения доставчик. В погасителния план, Приложение А към договора за лизинг № 246025790489 е заложена такса за одобрение в размер на 299.36 лв.

Св.Х. приела, че таксата по точка 9 "Такса за одобрение /необлагаема с ДДС/, платима при подписване на настоящия договор, която лизингополучателят се задължава да заплати, е за преглед и одобрение на документацията по лизинга, т. е. за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита /лизинга/. Приела, че тази такса не е за предоставяне на допълнителна услуга, както позволява ЗПК, а е за действия, свързани е усвояване и управление на договора и се изисква само на лизингополучатели, които са одобрени и са сключили договор, включена в погасителния план и заплащането се изисква до пет дни след подписване на договора.Съгласно §1 от ДР на ЗПК, в понятието "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В случая се касае за възнаграждение, посочено в договора дължимо като "Такса за одобрение /необлагаема с ДДС/, платима еднократно, след подписване на договора. Това възнаграждение се изисква 2 само от потребителите, които са одобрени и на които е предоставен кредит /финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност/. Това означава, че това възнаграждение се изисква за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. Още повече, това възнаграждение се изисква едва след разрешаване на Финансовия лизинг /кредит/ и неговото отпускане и се включва в сключения между страните договор, което по своя характер означава, че дейността за която се изисква "Такса за одобрение /необлагаема с ДДС/, е свързана с усвояване и управление на кредита и не представлява допълнителна услуга. Действително ЗПК допуска събиране на такси и комисионни, които касаят допълнителни услуги, но изключва такива, които касаят пряко действия по разглеждане на договора и са във връзка с усвояването и управлението на лизинга /кредита/. Чрез определяне на основно задължение на кредитора, да разгледа и одобри или не документацията по договора за лизинг /кредит/, се цели заобикаляне на изискванията на ЗПК, касаещо максималния размер на ГПР.

Въз основа на установеното, св.Х. приела, че търговецът "ОТП Л ИЗИНГ" ЕООД е нарушил разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от 3акона за потребителските кредити, като на 11.03.2024 г. в гр. Варна. бул. "Владислав Варненчик" №92, чрез договор за финансов лизинг /потребителски кредит/ № 246025790489 от 11.03.2024г., е изискал заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Приела е, че датата на извършване на нарушението е 11.03.2024 г., място на извършване на нарушението: гр.

Варна. ул. "Владислав Варненчик" № 92.

Акта за административно нарушение е надлежно връчен на упълномощено лице.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството - жалбоподател възразило срещу констатациите в АУАН, като било депозирано възражение,с което се изразява несъгласие с направените констатации.

АНО не приел направените възражения и въз основа на акта издал атакуваното НП, с което на осн.чл.45 ал.1 от Закона за потребителския кредит за нарушение на чл.10а ал.2 от Закона за потребителския кредит наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 3000 лв.

В хода на съдебното производство е разпитана в качеството на свидетел актосъставителя Х., която потвърждава констатациите в АУАН.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на св. Х., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК: Констативен протокол №К2752432/02.04.2024 г.;Договор за финансов лизинг №248680791086/25.03.2024г.;Разписка за връчено НП -№ИД PS900 94HQWO 11/14.11.2024г.;Заповед за длъжностно лице /заверено копие/ №363 ЛС/22.04.2015 г.

Съдът кредитира показанията на св.Х., като намира, че са последователни, непротиворечиви и съответни на писмените доказателства.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото.

От правна страна:

3

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

НП е издадено от компетентен орган – председателя на КЗП.АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно Заповед № 367ЛС/22.04.2015 г. от председателя на Комисията за защита на потребителите, който е предоставил право на длъжностното лице Х. да съставя актове за извършени нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението, на които е възложен на КЗП или на председателя на КЗП.

При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетелите Г. и И., както и в присъствието на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател. Актът е подписан от съставителя, свидетелите и упълномощения представител на въззивника, предявен е на последния за запознаване и му е връчен препис.

Няма нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН – нарушенията са описано ясно и точно със всички съставомерни признаци и са посочени нарушените разпоредби.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тази норма е императивна и не допуска отклонение от предвиденото в същата правило за поведение. В конкретния случай по мнението на настоящия съдебен състав включването от лизингодателя в договора за лизинг на такса „одобрение“ е в противоречие с изискванията на посочената разпоредба.

Посочената такса за одобрение се плаща от лизингополучателя срещу услугите по одобрение на сделката, т.е. свързана е с усвояването и управлението на финансовия лизинг.

Неоснователно е направеното в жалбата възражение, че т. нар. такса за одобрение е насочена към покриване на извършени други разходи, които не са включени в стандартната оценка на кредитоспособността на лизингополучателя, която се прави преди сключване на договора за потребителски кредит, уредено в чл. 8 от Директива 2008/48/ЕО от 23 април 2008 г., както и че това било оценка, която се правела на всички кандидати за финансиране.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗПК: Преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, като в ал. 2 е регламентирано, че при вземане на решение относно предоставянето на потребителски кредити кредиторът може да използва Централния кредитен регистър или друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, и да вземе предвид информацията, съдържаща се в регистъра, при управление на риска, свързан с предоставянето на кредита.

Следователно и оценката на надеждността на клиента също представлява част от дейността на кредитора по отпускане съответно по усвояване на кредита.

4

С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че дружествотожалбоподател в качеството си на кредитор - "лизингодател" е нарушило разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК и изисквайки заплащане на непозволена по в ЗПК такса за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита /финансов лизинг / под формата на допълнителна услуга "такса одобрение“ е осъществил от обективна страна състава на посоченото нарушение, поради което правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната норма на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание "имуществена санкция" в размер от 3000 до 8000 лв. за еднолични търговци и юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови текстове, между които и на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК. При индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият орган се е съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отчитайки тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, а именно "имуществена санкция" в размер на 3000, 00 лева.