Решение № 434 от 30.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Плевен, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Яна Д. Петрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430106633 по описа за 2025 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от“***“ЕООД против Д. М. С. и Б. В. В. с правно основание на иска чл.135 от ЗЗД. Първият от ответниците е длъжник на ищеца по настоящото дело за сумата от 19866лв. (деветнадесет хиляди осемстотин шестдесет и шест лева), представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл.343, ал.1, б. „а” във вр. чл.342, ал.1 НК във вр. с чл.5, ал.1, т.1, предл.З, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП имуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2188лв.(две хиляди сто осемдесет и осем лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както и 5лв.-държавна такса за издаване на изпълнителен лист, съгласно изпълнителен лист №187, издаден на 13.10.2025г. по НОХД №20253530200392/2025г. по описа на Районен съдТърговище, на основание чл.404-408 от ГПК и чл.412 от НПК във връзка с Присъда №14/06.08.2025г. влязла в законна сила на 22.08.2025г.По силата на нотариален акт за ПОКУПКО - ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ №56, том II, рег.№3433, дело№193 от 20.08.2025г. на П.Х.-Нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег.№377, с район на действие Районен 1 съд Плевен, вписан в Служба по вписванията с входящ per. №9328 от 20.08.2025г„ акт №43, том 21, дело №4753/ 2025г.,след датата на формиране на задължението, произтичащо от гореописания изпълнителен лист, длъжникът — Д. М. С., ЕГН **********, ответник в производството е прехвърлил на Б. В.

В., ЕГН ********** следният свой собствен недвижим имот, а именно:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №ХХ-816/двадесет за имот осемстотин и шестнадесет/, в кв.7/седем/, съгласно действащите улична и дворищна регулации на града, утвърдени със заповед №89/16.09.1993г., находящ се в гр.***, обл.Плевен, ул.

„***” №10/десет/, с площ от 1170 кв.м./хиляда сто и седемдесет кв.метра/, с придаваеми 15 вк.м./петнадесет кв.метра/ от към уличната регулация, заедно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ СГРАДИ, при съседи на имота: улица, УПИ №ХХ1-817, УПИ №1Х-827, УПИ №Х-818 и УПИ №XVIII-815, както и с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота към момента на договарянето.

Твърди се, че ответникът към момента на депозиране на настоящата искова молба НЕ Е заплатил паричното си задължение, произтичащо от изпълнителен лист №187| издаден на 13.10.2025г. по НОХД №20253530200392/2025г. по описа на Районен съд-Тьрговище.

Твърди си, е с така извършената разпоредителна сделка силно са увредени интересите на ищеца в качеството му на кредитор, като с тази сделка е осъществена хипотезата на чл.135 от ЗЗД, като единствено е целено намаляване патримониума на длъжника.

Това поражда правния интерес да бъде предявен против ответниците иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност спрямо кредитора на КОНКРЕТНАТА прехвърлителна сделка.

Моли съда да постанови решение, с което да обяви ОБЯВИ за НЕДЕЙСТВИТЕЛНА спрямо ***” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от С.В.А. извършената прехвърлителна сделка, обективирана в нотариален акт за ПОКУПКО ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ №56, том II, per.№3433, дело№193 от 20.08.2025г. на П.Х.-Нотариус, вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег.№377, с район на действие Районен съд Плевен, вписан в Служба по 2 вписванията с входящ per. №9328 от 20.08.2025г., акт №43, том 21, дело №4753/ 2025г., по силата на която Д. М. С., ЕГН ********** ПРОДАВА на Б.

В. В.В, ЕГН **********, следният свой собствен недвижим имот, а именно:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №ХХ-816/двадесет за имот осемстотин и шестнадесет/, в кв.7/седем/, съгласно действащите улична и дворищна регулации на града, утвърдени със заповед №89/16.09.1993г., находящ се в гр.***, обл.Плевен, ул. „***” №10/десет/, с площ от 1170 кв.м./хиляда стр и седемдесет кв.метра/, с придаваеми 15 вк.м./петнадесет кв.метра/ от към уличната регулация, заедно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ СГРАДИ, при съседи на имота: улица, УПИ №ХХ1-817, УПИ №1Х-827, УПИ №Х-818 и УПИ №XVIII-815, както и с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота към момента на договарянето.Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили отговор от ответниците, като оспорват предявения иск и са изложени подробни съображения.

Претендират се разноски от Б. В., представляван от адв. М. .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че първият от ответниците е длъжник на ищеца по настоящото дело за сумата от 19866лв. (деветнадесет хиляди осемстотин шестдесет и шест лева), представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл.343, ал.1, б. „а” във вр. чл.342, ал.1 НК във вр. с чл.5, ал.1, т.1, предл.З, чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП имуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2188лв.(две хиляди сто осемдесет и осем лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както и 5лв.-държавна такса за издаване на изпълнителен лист, съгласно изпълнителен лист №187, издаден на 13.10.2025г. по НОХД №20253530200392/2025г. по описа на Районен съдТърговище, на основание чл.404-408 от ГПК и чл.412 от НПК във връзка с Присъда №14/06.08.2025г. влязла в законна сила на 22.08.2025г.Не е спорно, че п о силата на нотариален акт за ПОКУПКО - ПРОДАЖБА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ №56, том II, рег.№3433, дело№193 от 20.08.2025г. на П.Х.-Нотариус, 3 вписан в регистъра на Нотариалната камара с рег.№377, с район на действие Районен съд Плевен, вписан в Служба по вписванията с входящ per. №9328 от 20.08.2025г. акт №43, том 21, дело №4753/ 2025г., длъжникът — Д. М. С., ЕГН **********, ответник в производството е прехвърлил на Б. В. В., ЕГН ********** следният свой собствен недвижим имот, а именно:

УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №ХХ-816/двадесет за имот осемстотин и шестнадесет/, в кв.7/седем/, съгласно действащите улична и дворищна регулации на града, утвърдени със заповед №89/16.09.1993г., находящ се в гр.***, обл.Плевен, ул.

„***” №10/десет/, с площ от 1170 кв.м./хиляда сто и седемдесет кв.метра/, с придаваеми 15 вк.м./петнадесет кв.метра/ от към уличната регулация, заедно с построените в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и СТОПАНСКИ СГРАДИ, при съседи на имота: улица, УПИ №ХХ1-817, УПИ №1Х-827, УПИ №Х-818 и УПИ №XVIII-815, както и с всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота към момента на договарянето.

Спорен по делото е въпросът налице ли са предпоставките на чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителната недействителност на така сключената разпоредителна сделка спрямо ищеца.

Съгласно ТР№5/2014г. на ОСГТК:Павловият иск е облигационен, а не вещен иск. Няма спор в правната доктрина за това, какви са последиците от решението за уважаване на Павловия иск. Изрично е посочено, че увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител/и и приобретател). Сделката е недействителна, т. е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-ищец. От това следва, че искът с правно основание чл. 135 ЗЗД няма вещноправно действие. При уважаването му, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. Интересът от провеждането на иска п о чл. 135 ЗЗД е обусловен от създаването на възможност за насочване на принудително изпълнение към чужда вещ, доколкото приобретателят й не отговаря за задълженията към кредитора. Собственикът на тази вещ понася санкцията да търпи изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил 4 недобросъвестен при възмездното й придобиване - действал е със знанието, че сделката е увреждаща - чл. 135, ал. 1 предл. 2 ЗЗД , или ако е придобил вещта безвъзмездно.

Искът по чл.135 /Павлов иск/ е конститутивен по своята правна същност и чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигането на правна промяна – обявяване на дадено правно действие за относително недействително – т.е. недействително само спрямо ищецът – кредитор.Съгласно трайната практика на ВКС, предмет на иска по чл.135 от ЗЗД е потестативното право на кредитора да обяви за относително недействителни по отношение на себе си сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда. С постановеното от ВКС по реда на чл.290 от ГПК Решение №122 от 21.07.2016г. по т.д.№3484/2014г., 2-ро търг отделение, е прието, че основателността на конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл.135 от ЗЗД: 1/ ищецът да е кредитор на длъжника; 21 длъжникът да е извършил конкретна сделка или действие, което уврежда кредитора; 3/ да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; 4/ да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора, когато действието е възмездно.

За кредитора не възниква вещно право върху процесния имот, а имота се връща в патримониума на длъжника, за да може да послужи за удовлетворяване вземането на кредитора.

Въз основа на представените доказателства, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.135 от ЗЗД.

Безспорно е установено - качеството на кредитор на ищеца и длъжни к и извършена разпоредителната сделка с недвижимо имущество от страна на първия ответник в полза на втория ответник.

Относно факта и датата на възникването на задължението и датата на сделката и тяхното съотношение и ТР№2/2017г. на ОСГТК на ВКС: В случая основанието за вземането е деликта, т.е. задължението за обезщетение възниква в момента на причиняване на вредетата, а не в момента на влизане в сила на присъда или решение, с които се установява размера.Влизането в сила на присъда или решение, има установителен, а не конститутивен характер по отношение на възникване на вземането.Присъдата само потвърждава 5 съществуването на вземането, което вече е съществувало към момента на увреждащото действие/сделката/.Достатъчно е да е извършено увреждането, дори ида не е установено по размер.Знанието за увреждане се изразява в знание за възможността да настъпи увреждане в резултат на извършеното правно действие.Съгласно утвърдената практика, е че не е необходимо задължението да е ликвидно и изскуемо.Възникването на правото по чл.135 от ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло в сила решение, снабдяване на кредитора с ИЛВ този смисъл Р№422/200г. по гр.д.

№1468/1999г. на ВКС, пето г.о.Достатъчно е, че сделката е извършена два дни преди влизане на присъдата в сила, за да се направи извода, че се е целяло увреждане на кредитора.

Налице е и увреждане-когато длъжникът с правните си действия създава или увеличава неплатежоспособността си./ Р№60 от 20.04.2017г. по гр.д.

№3094/2016г. на ВКС, четвърто г.о., Р№93/28.07.2017г по т.д.№638/2016г. на ВКС, ТК, второ т.о.Длъжникът не разполага с възражение, че притежава друго имущество извън разпореденото,защото не разполага, както кредитор за избор срещу кое от притежаваните имущества ще насочи принудително изпълнение.

Независимо какви са оценките на вещите, както се възприема в трайната практика на ВКС/ Р№320/05.11.2012г. по гр.д.№1379/2012г. на ВКС, четвърто г.о./, постановено по реда на чл.290 от ГПК, увреждане има винаги , когато се извършва разпореждане със секвистируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника намалява.Дори длъжникът да разполага с друго имущество, извън отчужденото, или при възмездна сделка да е получил равностойна насрещна престация, отново е налице увреждане.Обратното би означавало да се даде възможност на длъжника да избира върху кое имущество да бъде насочено евентуално изпълнението за дълга му към кредиторите, което е недопустимо./Р0149/12.11.2013г. по т.д.№422/2012г. на ВКС, първо г.о./.Всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му, се явява увреждащо кредитора./Р№407/29.12.2014г. гр.д.№2301–2014г. на ВКС, четвърто г.о., Р№93/28..07.2017г. по т.д.№638/2016г. на