Решение № 448 от 03.02.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 448

Пазарджик, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XV тричленен състав , в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

Членове:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

СТЕФАН ЖЕЛЕВ

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА и с участието на прокурора СТАНКА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия СТЕФАН ЖЕЛЕВ административно дело № 20257150701328 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК.

Образувано е по касационната жалба на М. В. М., [ЕГН], от гр. Пловдив, [жк], [адрес], чрез адв. Н. Д., против Решение № 4512 от 09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 92 от 2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, поради неговата необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна, уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез старши юрисконсулт Р. Р., в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Пазарджик, тричленен състав, приема касационната жалба за процесуално допустима, като представена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. По същество същата е неоснователна по следните съобразения:

Производството пред административния съд е образувано по искова молба на касатора срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, с която са предявени два иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лева, разпределени както следва: 10 000 лева за периода от 14.07.2024 г. до 10.01.2025 г. за причинени неимуществени вреди поради настаняване в Затвора - Пазарджик при липса на достатъчна жилищна площ, без санитарен възел на определените и задължителни места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи и други, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна и иск в размер на 10 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.01.2025 г. - 04.02.2025 г. поради претърпяване на травмиращо събитие – неизвеждане на починал съкилийник на 01.01.2025 г. от спалното помещение на ищеца в продължение на няколко часа.

От фактическа страна е прието за установено, че касаторът първоначално е постъпил в затвора гр. Пловдив на 29.03.2022 г. Със заповед на главния директор на ГДИН на 16.07.2024 г. е приведен за доизтърпяване на наказанието в затвора гр. Пазарджик. Същият изтърпява едно общо най-тежко наказание в размер на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода, наложено с протокол №1628/08.03.2023г. по ЧНД №1182/2023г. на Районен съд гр. Пловдив, съгласно чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК, определено по присъди по НОХД № 1757/2022 г. на Районен съд гр. Пловдив - 2 г. 5 м., НОХД № 4104/2022 г. на Районен съд Пловдив - 2 г., НОХД № 15/2023 г. на Районен съд гр. Пловдив - 2 г. 8 мес. за извършени престъпления по чл. 196 от НК. На основание чл. 24, ал.1 от НК увеличава така определеното общо наказание с шест месеца лишаване от свобода или следва да търпи 3 години 2 месеца лишаване от свобода. Начало на наказанието - 19.12.2021 г., поставен в условията на строг режим на 20.06.2022 г. Освободен е на 10.01.2025 г.

От представената от Затвора – Пазарджик информация се установява, че ищецът е бил настанен в Затвора Пазарджик, както следва: в периода 16-19.07.2024 г., в спално помещение 204, с капацитет от 5 човека, чиста жилищна площ от 20,74 кв.м. и с актуален брой настанени лица – 3.

В периода 19.07-13.08.2024 г., в спално помещение 811, с капацитет от 4 човека, чиста жилищна площ от 19,19 кв.м. и с актуален брой настанени лица – 4.

В периода 13.08-12.09.2024 г., в спално помещение 801, с капацитет от 6 човека, чиста жилищна площ от 28,83 кв.м. и с актуален брой настанени лица – 5.

В периода 12.09.2024 г.-10.01.2025 г., в спално помещение 906, с капацитет от 5 човека, чиста жилищна площ от 21,15 кв.м. и с актуален брой настанени лица – 5.

От страна на Затвора – Пазарджик е представена справка (л. 68), от която е видно, че лишеният от свобода пребивава в напълно реновирани помещения, в които е сменена дограмата на вратите и прозорците, налице е нова подова настилка и вътрешна изолация. Санитарните помещения са самостоятелни и са към съответните спални помещения, съответно и наказателна килия. Те са с топла и студена вода, и освен като тоалетна, могат да се ползват и за баня. Същите са с монтирани душове и пенитенциарно изолираните лица могат да се къпят с течаща топла и студена вода. Подменени са и осветителните тела за изкуствено осветление в тъмната част на денонощието. Отоплението е локално парно на газ, като се поддържа нужната за живеене в спалните помещения температура. Монтирани са нови алуминиеви радиатори. Спалните помещения са обзаведени според размера им със съответния брой двойни вишки или единични легла, шкафчета и нови маси с табуретки. С оглед осигуряване безопасността на изолираните лица и минимизиране на рисковете, мебелите са трайно монтирани и не могат да бъдат размествани. Корпусът на Затвора – Пазарджик е след извършен цялостен ремонт, включително на покривната конструкция, електрическа и ВиК инсталации, отоплителна система, и отговаря на европейските изисквания. Хигиената и почистването на помещенията за живеене, общите такива и коридорите, в които са настанени лишените от свобода е възложено като ангажимент на самите осъдени, което се извършва по график и под контрола на служебните лица. Представена е информация за цялостната организация на хигиенното и противоепидемично осигуряване в Затвора - Пазарджик е съобразно утвърдените от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ правила. Дезинфекцията, дезинсекцията и дератизация (ДДД) на помещенията се извършва по утвърден график, и се осъществява от специализиран и сертифициран за тази дейност служител, за което са представени протоколи за ДДД обработка на помещенията.

Липсват данни в периода на изтърпяване на наказанието в Затвора - Пазарджик, лишеният от свобода да е подавал молби и жалби, свързани с битовите условия и настаняването си като цяло, включително и по отношение на това дали има хлебарки, гризачи, дървеници, счупени прозорци, мухъл, теч по стените, лоша храна и др.

Представена е и медицинска справка за здравословното състояние на ищеца, изготвена към 27.05.2025 г. от директора на Медицинския център към Затвора – Пазарджик, от която е видно, че при първоначалния преглед ищецът не дава съществени оплаквания. Установени са анамнестични данни за заболяване на черния дроб, вероятно Хепатит С. Не са били констатирани съществени отклонения в обективното състояние. Получената по-късно от гр. Пловдив документация потвърждава наличието на чернодробно заболяване. В тях фигурира Епикриза /приложена/ от УМБАЛ Св. Г. Пловдив, Втора хирургична клиника, където е бил настанен по спешност по повод остри болки в дясно подребрие. Там е бил от 17.05.2021 г. до 19.05.2021 г. с окончателна диагноза остър холецистит. Вторият документ от гр. Пловдив имащ информативна стойност е кръвно изследване от 13.03.2023 г. В него фигурира /+/ положителен резултат за Хепатит С. В получения Медицински картон в МЦ към Затвора - Пазарджик е споменат Хепатит С, под въпрос и никъде не е упоменато че е провеждано лечение.

По данни от представената медицинска справка за ищеца, при престоя в Затвора – Пазарджик прегледите са били спорадични и редки, главно по банални поводи. Не са се налагали консултативни прегледи. Относно носителството на вируса на Хепатит С, от страна на М. не е имало оплаквания, не са констатирани и съществени отклонения в статуса, което според представената по делото информация означавало че е клинично здрав т.е. налице е носителство без клинични прояви. В тази връзка не е било изразено желание да се лекува, нито искане за диетично хранене.

Дадено е становище от директора на медицинския център, че краткият престой в Затвора Пазарджик и липсата на обективни отклонения не е наложило профилактирането на случая. Дори да е бил изявил желание за включване в програмата за лечение на хепатит С, поради краткия си престой и дългата процедура за доказване и одобрение, не би могло да бъде включен в нея.

По отношение на смъртния случай на 01.01.2025 г. на лишения от свобода Д. Г. З., съжителствал с осъдения М. в същото спално помещение, по делото са представени докладна записка вх. № ИВ-13/1/ от 02.01.2025 от дежурния служител на пост № 4, 9-то отделение в Затвора - Пазарджик в процесната вечер – 31.12.2024 г. срещу 01.01.2025 г. и обяснения на останалите лишени от свобода от същото спално помещение от 01.01.2025 г. Установено е, че за настъпилата смърт, на администрацията на ответника е съобщено към 4:15 ч. сутринта на 01.01.2025 г. Трупът на починалия е изведен след сигнализирането и след посещение на медицински екип и екип на криминалистична лаборатория.

По делото са събрани и гласни доказателства, които съдът е кредитирал съобразно останалите материали по делото.

При тези данни, административният съд е приел, че не са налице предвидените в закона материални предпоставки за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, поради което е отхвърлил предявените искове като неоснователни.

Решението е правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Следователно фактическият състав на отговорността включва следните кумулативни елементи: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие; настъпили вреди за ищеца и пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост съгласно общото правило на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

Правилен е изводът на решаващия съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС по предвидения специален ред, поради което исковете срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София се явяват изцяло неоснователни.

Противно на твърдяната в жалбата необоснованост на решението, съдът е изложил подробни мотиви по всеки един от предявените искове и защо ги приема за неоснователни.